%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d0%b4%d0%be
Статии

Смисълът на Дутерте

От няколко месеца световната политическа екзотика има нов герой, избраният през юни тази година президент на Филипините, Родриго Дутерте. Буквално в рамките на седмици той стана неотменима част от международните новини със своя остър, дори арогантен и обиден език (най-вече към настоящия президент Барак Обама) и с откритата подкрепа за извън-съдебното преследване на търговци и потребители на наркотици и толериране на тяхното преследване и дори убийство от недържавни структури. Бомбастичните изказвания за справяне с престъпността в рамките на няколко месеца също често предизвикват любопитство, както и неговите намерения за промяна в конституционната система на страната. Ускореният икономически растеж през последните години превърна Филипините във водещ кандидат за нова инвестиционна дестинация след пренасочването на много капитали от вече поскъпналите икономики в източна Азия. Заедно с Виетнам и Индонезия, страната все по-често се възприема като нов двигател на растеж. Но дори събрани заедно, всички тези причини не са водещи за настоятелния интерес на анализатори и коментатори към случващото се в Манила.

През последните десетилетия Филипините са един от най-верните съюзници на САЩ в Азия и сегашния икономически бум до голяма степен се дължи на гаранциите за сигурността на страната, закрепени с американското физическо присъствие. Това в нито един момент не изключваше интензивни икономически отношения със силния Китай, но и тук, както на много места в тази част на света, местните елити отделяха политическите от икономическите ангажименти. Накратко и обобщено казано, по въпросите на сигурността и политиката със САЩ, по въпросите на икономиката с Китай. Именно този баланс е под заплаха с поведението на Дутерте. В по-широк план, американският ангажимент към много-островната държава е свързан и с осигуряване на свободата на движение на морските коридори в юго-източна и южна Азия, по които преминава огромна част от световната търговия. Нещо, което сега се проблематизира с китайските претенции за различните острови и скални образования в местните морета. По тези причини последствията от евентуални размествания във външната политика на Филипините отиват много отвъд конкретния казус и превръщат страната в лакмусов тест за бъдещето и стабилността на целия регион.

Конкретните поводи за недоволството на Дутерте срещу Европа и САЩ са множеството критики за остри нарушения на човешките права и принципа на правовата държава, които той получава през последните месеци. В хаотичната анти-наркотична битка само за последните пет месеца са убити над 3600 души от полицията и други, неясни формирования. В отговор на западните критики новият президент дори заяви, че е готов да се откаже от различните програми за помощ, които ЕС и САЩ имат в страната и които годишно надвишават 300 милиона долара. Реагира остро и на американските заплаха за блокиране на оръжейни сделки като реакция срещу нарушенията на човешки права. Нещо повече, той обяви „завой“ към Китай и Русия и набързо успя да проведе срещи с двамата президенти. В Пекин даде множество знаци за промяна на курса и получи различни договори за финансова подкрепа и инвестиции, а след срещата с Путин обяви, че са станали „бързи приятели“. Заявката за ново приятелство бе подкрепена и с договорки за закупуването на различни видове пушки с оферта тип „две за цената на една“.

Извън съмнение е, че предизборната реторика на новоизбрания американски президент, Доналд Тръмп, има съществено влияние върху всички тези събития и потенциални размествания. Неговите коментари за условността на защитните гаранции спрямо съюзници като южна Корея и Япония няма как да са останали незабелязани в останалите азиатски столици. Отказът от Транс-тихоокеанското партньорство (ТТП) пък е отчетлив знак за отслабване на цялостния ангажимент към тази част на света и създава уникални възможности Китай да вземе политическата инициатива за първи път от доста време. Дутерте със сигурност ще търси и повече икономически ползи от засилена търговия и инвестиции с мощния съсед на северо-изток, за да гарантира продължаване на икономическия подем в страната. Официален Пекин вече активно промотира и алтернативна регионална структура за свободна търговия, която цели да измести подкрепяното от САЩ и неговите съюзници ТТП. Сякаш постепенно се нареждат елементите на по-цялостна промяна, която да отдалечи Филипините от своя стар съюзник и по този начин да стимулира и други в региона да възприемат подобна стратегия на завой към държави като Русия и Китай.

Независимо от всичко това обаче подобни изводи са прибързани. Към настоящия момент маневрите на Дутерте все още могат да бъдат възприемани като тактически ходове с цел получаване на различни отстъпки и най-вече повече политическо пространство, в което да действа. Неговата „мачо политика“ се нуждае от подобно поле на отсъствие на силен външен интерес към вътрешните му дела. Напълно възможно е и той просто да се опитва да вземе максимума от заинтересован Китай, който е склонен на щедрост в изкушението си да направи усилие да „отмъкне“ важен американски съюзник в региона. Тръмп вече проведе телефонен разговор с Дутерте и двамата със сигурност ще се видят скоро след встъпването в длъжност. Отвъд реториката, администрацията в Манила на практика не е предприела никакви мерки за ограничаване или прекратяване на актуалните програми, мерки и планиране операции с американските съюзници. Освен това, подобно поведение спрямо САЩ е наблюдавано доста пъти в тази част на света и преди и не е задължителен индикатор за системна промяна.

Все пак, поведението на Дутерте има потенциала да превърне неговата страна в поведенчески модел за останалите в региона и по този начин да дестабилизира десетилетия на стабилност, които всъщност осигуриха условията за азиатското икономическо чудо. Вече са видими и първите превантивни мерки на различни държави в региона. Например, само преди седмици южна Корея и Япония подписаха договор за военно сътрудничество, който задълбочава обмена на информация, най-вече по отношение на ядрената програма на северна Корея, но с важното пояснение, че този поток няма да минава през САЩ, а ще се осъществява директно между двете страни. Сингапур се активизира в търсенето на нови гаранции за своята сигурност, включително чрез разполагането на нови западни сили в града-държава. Южнокорейците все по-трескаво обсъждат нарастващата необходимост от ускорено създаване на въздушния щит срещу агресивния и все по-опасен северен съсед. Индонезия пък вече прави опити да се позиционира като бъдещия „неотменим“ съюзник в региона. Политиката на Дутерте ще бъде най-точния индикатор за дълбочината и характера на бъдещите размествания във все по-важния азиатски изток.

 

Смисълът на Дутерте

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top