Статии

Смърт – реформа, смърт – реформа, смърт – реформа…..

По нашите земи смъртта вече традиционно предшества промяната. Преди няколко седмици на пешеходна пътека на пътя Бургас – Созопол бе убито 16-годишно момче и всички влязоха във вече рутинните си роли. Властта излезе със сериозно и решително лице, местните хора излязоха на протест и припомниха за отдавна известен проблем, медиите обявиха поредния рунд във „войната по пътищата“. И, разбира се, започнаха да се планират промени в района на инцидента. „Максимално бързо“ ще бъде проектиран и изграден пешеходен надлез и асансьор, ще бъде направен „одит“ за евентуалната необходимост от кръгово движение на мястото на трагичното събитие, започва и полагането на „шумяща маркировка“, която да подсеща шофьорите да намалят скоростта. Всичко изглежда вече твърде познато, отработено, ежедневно, установен ритуал с разпределени роли, който се превърта периодично, според статистиката на безумието по българските пътища. Затворен цикъл на смърт и промяна, смърт и промяна, смърт и промяна……

Буквално часове преди този инцидент политическото перпетуум мобиле беше отново в работен режим. „Първите хора“ на държавата умуваха какво да се прави след ужасяващата катастрофа край село Микре. Познатата картинка на приведени и набутани в малка стаичка премиер и разни министри и административни шефове, решения на крак, замислени физиономии, припряна, леко паническа атмосфера. Както подобава на по-тежка катастрофа, наборът от мерки и промени е по-дълъг и наглед впечатляващ. Обхватът им е от въвеждането на „черни кутии“ за превозни средства до приемане на изискване за поставени колани в автобуси и ускоряване на строителството на магистрала „Хемус“. Смърт – промяна. Ако човек прояви търпение и се върне назад във времето ще открие още доста подобни случаи. Например, след инцидент със стар автобус бе въведено поставянето на камери в центровете за технически контрол. Поредица от смъртни случаи на пешеходни пътеки доведе до решението за поставянето на „легнали полицаи“ преди години. Смърт – промяна. Само преди дни бутнаха момиче на проблемна пешеходна пътека в Благоевград и сега ще се слага и там светофар, вече изграждат неравности и „подсилват маркировката“. Смърт – промяна.

Касапницата по пътищата е сред онези важни обществено-политически теми, по които вече всичко е казано, всякакви стратегии и закони отметнати, всякакво недоволство заявено и вече изтощено. Теми, които са едновременно твърде важни и банални, актуални и втръснали, с ясни решения и ненужно обраснали с приказки. Теми, които са толкова важни за ежедневието ни, но са с вече наглед изчерпан арсенал от воля, желание и способност за промяна. Корупцията е друг такъв въпрос, изтощен от думи, замазан от стратегии, необратимо вплетен в живота ни, безинтересен за политици и институции. Именно така един проблем се трансформира и колективно го превръщаме в част от естествената среда, наглед природна даденост, която е вече отвъд политическото и институционалното и просто трябва да бъде приета. Пълзяща смяна на „това трябва да променим“ с „тука е така“. Изричането на първото е вече повод за снизходителна усмивка, второто е вече със статут на социална мъдрост. Превръщането на политически и социални факти, подлежащи на трансформация в естествени дадености е трагичната, и вече убиваща, магия на българското управление.

Както често се случва в трудни моменти, част от „отговорните лица“ изпускат по някой неуместен коментар. В случая с Микре честта се падна на регионалния министър, който обясни, че „не държавата натиска газта след ограничението от 60 км.“ Единственото, което подобен коментар постига е да подсети аудиторията за десетките други неща, които държавата трябва да прави, но така и не успява – желае – може. Списъкът и тук е доста дълъг и банално известен – продължаващия чадър над безобразията на КАТ, превръщането на „какво правим сега“ в национален корупционен код, нежеланието за сериозни инвестиции в камери и създаването на ефективни мрежи за тяхното управление. Изчезването на всякаква връзка между нарушение и наказание обаче е в основата на нарастващата агресия и безконтролен хаос по пътищата на страната. В него се включиха дори колоездачите, които дълго време апелираха с морална претенция за повече правила, ред и толерантност. Движението в страната става все по-ориенталско, но по балкански агресивно. Социалната санкция очевидно не притеснява нито политици, нито институции, нито джигити. Очевидно приемането, че „тука е така“ наистина върши работа и постепенно отнема всякаква отговорност. Просто наистина тука е така.

Това развитие отнема до голяма степен и очакванията на хората за реални промени. Общото свиване на амбицията за модернизация на страната се явява удобен партньор на всички овластени, а малкото останали блюстители за нормалност рискуват да отнесат някой бой на пътя, когато протестират срещу агресивното поведение. Малко и достойно за уважение изключение е групата близки на пострадали от касапницата по пътищата, които наскоро се самоорганизираха и се опитват да водят обществен дебат и да оказват натиск върху институциите. Максимумът на техните усилия обаче е нова поредица от предложения за промени и малко по-високо обществено внимание. Без държава няма как да стане. Едва ли можем да тръгнем с пара граждански структури, с които да ходим по дирите на безобразниците на пътя. Затова и все по-често определената роля за гражданите остава да бъдат статисти в колективния ритуал по оплакване на загиналите и молитва за живите. Видимо няма работещ механизъм за трансформиране на индивидуалното недоволство в по-общ социален и политически ефект. Което не е и новина.

Изправени сме пред пореден значим обществен проблем, за решаването на който няма достатъчно воля, структури и изпълнители. По някакъв почти магически начин той се превръща в елемент на естественото състояние на нещата и се разраства без ясни траектории за евентуално разрешаване. Освободени от заплахата на контрол и санкция, самоуверени идиоти ходят по главите ни и рискуват живота ни ежедневно. Оставени на съдбата и статистиката, все повече хора са принудени защитно да се включват във вакханалията и да се опитват да оцеляват чрез повече агресия. Това е гротескната логика на възникване на съвременната нашенска джунгла. Тъмнината в нея става все по-плътна и заплашителна.

 

Смърт – реформа, смърт – реформа, смърт – реформа…..

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top