Статии

Счупеният пиедестал

Наскоро клиенти на „Uber“ получиха съобщения, че са заплатили услуги в рубли, без да са ги ползвали. Без съмнение, мнозина са били неприятно изненадани, но поне вече знаят откъде идва проблема. Преди повече от година, хакери атакуват компанията и крадат лични данни на над 57 милиона потребители. Откраднати са  и номерата на колите им, които се използват за различни измами. Никой от тях не е информиран за случилото се. Вместо от компанията да съобщят това публично и да инициират разследване, мениджърите решават да платят на хакерите над 100 000 долара, за да изтрият придобитата информация. Съвсем очаквано, това не се случва и постепенно част от потребителите стават жертва на различни престъпления. Предстоят разследвания в Европа и САЩ. Проблемите на оценяваната на 68 милиарда долара компания обаче не спират дотук. Към тях трябва да прибавим проблеми с лиценза за опериране в Лондон, юридическите спорове с „Уаймо“, дела за сексуален тормоз и нарастващи въпросителни около пускането на нейните акции на борсата, планирано за 2019 година. Наскоро се чуха обвинения и за съществуването на звено, чиято основна задача е била кражбата на търговски тайни.

Флагманът на дигиталната революция и „смелото ново бъдеще“, „Фейсбук“, също от известно време е в непрестанна защита. След като дълго време неговият основател отричаше каквато и да било възможност руски рекламодатели да са правили системен опит за влияние върху президентските избори в САЩ, компанията бе принудена да разследва внимателно и да признае такива действия. Подобни събития постепенно изместват параметрите на дебата и свиват възможностите на компанията да се представя просто като платформа, върху която има силно ограничено влияние и отговорност. „Фейсбук“ във все по-голяма степен отива към регулаторен режим и социални очаквания на издател, на субект, който публикува новини и мнения и носи съответните отговорности. Друга оруелска новина, свързана с „Фейсбук“ излезе тези дни. Компанията разработва апликация за разпознаване на лица, която ще се използва в магазините и при разпознаване ще свързва конкретното лице с неговия профил в социалната мрежа, ще го анализира и ще подава обработената информация на управителите в самите магазини. Оттам, техни служители ще се насочват към клиентите с конкретни предложения и поведение. Въобще, успоредно с подобни неща нараства и по-общото разочарование от самите социални медии и платформи. Дигиталната утопия очевидно няма да се състои, независимо от множеството ползи. Нарастващото разочарование постепенно започва да променя и отношението към тях, носителите на бъдещето ще бъдат постепенно натоварени с отговорностите на социалната промяна.

Все по-очевидно е, че пиедесталът, на който бяха поставени тези триумфиращи флагмани на бъдещето се разпада и те попадат в очаквани и неизбежни трудности. Подобна съдба обикновено бързо и традиционно се използва за леви идеологически настъпления, от нея се създава образа на свръх богатите, които са единственото олицетворение на капиталистическото и пазарното. От тези образи бързо се предлага картината на безотговорните предприемачи, които са прекратили всякакъв ангажимент към потребители и граждани, бързо се влагат в обръщение политически тези за повече регулации, данъци, ограничаване на свободи. Подобни позиции видимо изкривяват и реалната картина на участието на по-богатите във финансовия и икономически живот на отделните страни. Например, критичните гласове срещу по-заможните във Великобритания подминават факта, че 27% от данъците от индивидуалните доходи се плащат от 1% от гражданите. 59% от всички данъчни приходи идват от топ 10% на хората с най-високи доходи. Несъгласието с подобни леви решения и нагласи обаче съвсем не отрича внимателен поглед към най-различни промени, които започват да проблематизират самата пазарно – предприемаческа среда и система и които изискват реакция.

Променящият се контекст предлага най-различни размествания. Много от новите дигитални хегемони правят окончателен преход от транс-национални в без-национални структури, ваят безкрайни траектории на своите финансови потоци по начини, които ги правят окончателно несъотносими към която и да било юрисдикция. Започват живота си като кулминация на нечия предприемаческа бляскавост, като тържество на индивидуалната креативност и парадоксално се трансформират в безлични, всеобхватни, помитащи всички пред себе си машини. Претендират за първенство на етиката на откривателство, на преодолените граници и безграничната творческа енергия, но постепенно се превръщат в просто още една самозабравила се и арогантна структура. С поведението си подкопават идеята за саморегулация, повече от която и да било идеология. Финансовото им поведение пък силно проблематизира идеята за постепенно разпределение на ползите от „гъвкавата юрисдикция“, от която се възползват. Цялостната им морална претенция страда от прекалено успешната навигация на регулаторните, финансови и правни полета на глобализираната икономика. Отмира и ранния дигитален ентусиазъм, с който бяха посрещнати много от мастодонтите на съвременния капитализъм.

Натрупването на всички тези процеси очаквано предизвиква все повече реакции сред самите защитници на пазарната икономика. Това не е новина. През последните години от най-различни приятелски идейни посоки идват критики и предложения за промени. Например, един от най-успешните капиталови инвеститори и шеф на Scottish Mortgage Investment Trust, Джеймс Андерсън, все по-често отправя апели към „новите големи“ като „Гугъл“ да плащат повече данъци и да не подкопават системата, която ги е направила възможни и която в крайна сметка ще осигури тяхното бъдеще и печалби. Исторически, в много ситуации капиталистическата система е успявала да се справи с множество свои последствия, несигурност и недостатъци. Намирала е формулите, с които да продължи. Една от причините е в нейното самовъзприятие и способност за собствена корекция. За да го прави обаче, тя трябва да живее извън изкушението да обяви дадено свое състояние за вечно, за окончателно морално, справедливо или работещо. Вместо това, мнозина в нея са дълбоко изкушени да обявят фактите на успеха като морални отвъд всякакво проблематизиране, да увековечат конкретно състояние и конфигурация от пазарни резултати и динамики. Счупеният пиедестал на новите икономически мастодонти е прекрасна възможност за само взиране и само корекция. В името на опазване на най-доброто от реда, който ги е направил възможни.

Счупеният пиедестал

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top