Коментари

Съученичките на Борисов

“Аз не съм монах, през живота си съм имал жени. Аз не съм светец в това отношение. Трябва ли всяка жена, минала през моя живот, после да я веят като байрак и да я проверяват” – така, в типичния си стил, премиерът Бойко Борисов отвърна на подмятанията, че ако се проверяват приватизационни сделки, трябва да се проверят и тези на бившата му приятелка Цветелина Бориславова. Даже, продължи Борисов, „се притеснявам за някои съученички, знае се, че сме били близки, ама аз сега не знам къде са и се притеснявам“.

Въпреки изкушението, няма да коментирам фройдистките дълбини на това изказване. И се извинявам, ако се чувствате разочаровани. Но съученичките на Борисов може да се окажат интересни, предвид новините от последните дни. В България, знаете, си има традиции в това отношение: при социализма принципът беше „роднина – милиционер“; при Костов – „всички сме братовчеди“; при НДСВ изгря моделът „майка и син“ и се зародиха „обръчите от фирми“, чрез които се „разпределят порциите“; Тройната коалиция надгради с „батко и братко“; ГЕРБ изведе всички тези модели до нови висини, а сега имаме и принос – съученичките.

Чудя се, например, коя бивша съученичка е вдъхновила подновения устрем за строителството на АЕЦ „Белене“. Пируетите в позицията на ГЕРБ относно проекта не са новина. Но този път изглежда сериозно. Основания за съживяването на проекта бяха намерени (след упорито търсене) в дългоочаквания доклад на БАН, представен на 16 ноември. Заключението на икономистите е, че единственият вариант проектът да се реализира е с участието на държавата – съвсем доскоро Бойко Борисов и министърът на енергетиката Теменужка Петкова изключваха строителство на централата с държавни пари. България няма 20 милиарда лева, които да инвестира в АЕЦ „Белене“, твърдеше Петкова. Сега обаче водещият аргумент е, че трябва да бъдат оползотворени похарчените до момента за проекта над 3 милиарда лева: „Най-добрият вариант е да се търсят възможности за реализацията на този проект. Всеки друг ход би бил неизгоден за държавата“.

Любопитното е, че в края на октомври вестник „Капитал“ публикува анализ на неокончателен вариант на доклада на БАН (с който изданието твърди, че разполага), според който “заключението на БАН е, че проектът е финансово нежизнеспособен”[1]. Според окончателния доклад[2], ядрената централа може да се случи само при условие, че участва държавата в съотношение на привлечения и собствения капитал от 70 към 30 или дори 80 към 20, че лихвата е под 5%, а цената на тока през 2040 г. е от порядъка на 84 евро за мегаватчас. При това – ако прогнозните разходи са в размер на 10,5 милиарда евро, което, както и другите условности, далеч не е сигурно. За сравнение, според информации в медиите от 2010 г. цената на централата е била 4 милиарда евро, а само година по-късно на 6,3 милиарда евро.

Същият ден и в същото изявление – поток на мисълта, Бойко Борисов произведе още една новина (освен тази за съученичките): ГЕРБ ще подкрепи проектозакона за КТБ, предложен от ДПС, в лицето на Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Мотивът: “Щом предполагат, че със закон ще излезе истината, разбира се, че ще го подкрепим. Иначе ще излезе, че имаме нещо общо с този грабеж“. Сред целите на закона, поне както ги определят вносителите, не е да „излезе истината“, дори и предполагаемо. За три години бяха положени неимоверни усилия това да не се случи. Целта, според Йордан Цонев, е да се опровергаят разпространяваните „необосновани обвинения, фалшификации и манипулации“ за участието на Делян Пеевски в процеса, наричан от самите вносители „вторично разграбване на КТБ“ и да се даде “правен инструмент синдиците на КТБ да върнат на държавата заграбеното”. Критици на проектозакона твърдят, че целта е именно обратната – да се гарантира, че разграбването върви по план. Премиерът обаче не коментира този въпрос. Единствената цел на Борисов е да не излезе, че „имаме нещо общо с този грабеж“. Същата цел той преследваше и през 2014-а, в разгара на кризата с КТБ, както показаха разсекретените стенограми от заседанията при президента. Всъщност, излиза точно обратното, излиза, че правителствата на Борисов имат много общо, както и другите управлявали през годините и създали условията за разрастването на КТБ и превръщането й в механизъм за контрол на държавата.

Общото между двете уж напълно различни теми е една любима на Бойко Борисов дума – „гьол“. „Гьол“ със стотици милиони вътре – така Борисов определяше строежа на АЕЦ „Белене“. Същата метафора можем с чиста съвест да използваме и за фалиралата КТБ. И още една прилика, пак по думите на Бойко Борисов: навремето той нарече проекта за АЕЦ „Белене“ „висша форма на корупция“. Същото с пълна сила важи и за аферата „КТБ“. И двата „гьола“ пълним ние, българските данъкоплатци, без значение коя партия и кое правителство управлява. Кой гребе от тях, обаче, си остава въпрос на догадки. Съученичките, роднините, милиционерите…Може би нещо все пак би изплувало от тинята, ако не се занимавахме точно в тоя момент (и в който и да е момент) с измислен скандал в парламента, например. Но кой, БСП ли да повдигне въпроса за АЕЦ „Белене“? Или да гласува против (вместо да се въздържи поради несигурност за  последиците) законопроекта на ДПС? Всъщност, зад медийната шумотевица, е много тихо и цари пълно разбирателство по важните въпроси. Гьоловете обичат тишината. А и винаги има коледни добавки за първа новина и малко мъжки хумор за развлечение на репортерките.

……………..

[1]http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/10/27/3066622_ban_ne_dava_na_kabineta_paterica_za_belene/

[2]http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/16/3079571_s_pomoshtta_na_ban_gerb_vduhva_nov_jivot_na_aec_belene/

Съученичките на Борисов

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top