Студентски дебюти

Терзанията на Тереза

За втори път в рамките на година гражданите на Великобритания отидоха до урните и за втори път изненадаха света, политиците си и социологическите агенции. Планът на Тереза Мей беше прост – да свика предсрочни парламентарни избори преди да започнат официалните преговори за Брекзит, да получи по-силен и легитимен мандат и да смачка опозицията. Планът беше добър – консерваторите имаха преднина от 20% срещу лейбъристите и нямаха за какво да се притесняват. Или поне така изглеждаше до началото на самата предизборна кампания. Тези избори ще останат в историята на торите като едни от най-ненужните и същевременно най-катастрофалните.

Но как се стигна до тук? Дори най-слабите политици трябва сериозно да се постараят, за да си вкарат толкова автоголове, че да загубят 20-процентова преднина. Първият проблем е самата Тереза Мей. Многократно описвана като безчувствен, зъл и лъжлив робот, тя почти не се опита да се отърве от този имидж. Именно заради така изградената представа за нея, избирателите видяха предсрочните избори не като опит да се състави по-стабилно правителство, а като опит за преяждане с власт и влияние. Публичната персона на Тереза Мей остана в сенките през почти цялата кампания – тя не приемаше покани за дебати и публични прояви, често изпращаше съпартийци на свое място и като цяло се опитваше да избягва светлината на прожекторите (а това е нещо невъзможно, когато си фокус на политическа кампания и всички медии).

Втората серия автоголове е платформата на консерваторите и манифестът на партията. За този манифест се говореше много, но с най-голямо задоволство го коментира Джордж Озбърн, когото Тереза Мей изхвърли от управлението, за да „опознае по-добре партията“. Когато стана дума за програмата на консерваторите, той я нарече „една от най-ужасните, може би най-ужасната“. Макар и в завоалирана форма, манифестът предлага мерки, които директно ощетяват благосъстоянието и правата на голяма част от англичаните – чрез орязване на пенсионни фондове, съкращаване на финансирането за полиция и здравеопазване, спиране на част от помощите за деца в училище и т.нар. „данък деменция“, предвиждащ облагане на хора, които получават медицински грижи в дома си. От началото на кампанията торите се опитваха да задържат интереса на гласоподавателите върху Брекзит с надеждата, че никой няма да обърне твърде голямо внимание на управленските им планове. Но една поредица от злополуки по-късно – и този план стана неосъществим. Манифестът на лейбъристите се оказа на другия полюс, а атентатите насочиха погледа на нацията към сигурността. Общото правило е, че десните партии печелят повече подкрепа, когато става дума за сигурност, но този случай излезе изключение. Британското обществено мнение бързо се фокусира върху миналото на премиера. През шестте години, в които е участвала във властта като вътрешен министър, а после и като министър-председател се наблюдава постоянен спад на финансирането на службите за сигурност – от 2010 насам броят полицаи е намалял с 21,500. Готовността на премиера да ограничи човешките права и свободата на интернет пространството в името на борбата с тероризма също не се прие твърде добре от електората.

Третият огромен препъни-камък се оказа опозицията и по-точно Джереми Корбин. В началото на кампанията изглеждаше сякаш Тереза Мей изобщо е забравила, че има други партии, които участват в изборите, но лейбъристите много бързо ѝ  напомниха за съществуването си. Заредена с позитивни послания, с политическа програма, работеща „в името на мнозинството, а не малцинството“ и с харизматичен лидер, опозицията успя да пробуди иначе заспалия млад избирател и да го изтика до урните. Точно младите са тези, които отнеха мнозинството на Тереза Мей. Почти всички социологически агенции бяха сигурни, че подкрепата за лейбъристите е изкуствена, тъй като голяма част от поддръжниците им изобщо няма да гласуват – така се стигна и до прогнози от типа 12, 14 или 15% преднина за консерваторите в седмицата преди изборите и последвалото недоумение на висшите партийци.

Поредните избори във Великобритания ни оставиха с повече въпроси отколкото отговори. Въпреки загубата на мнозинство и на места в парламента, консерваторите остават най-голямата политическа партия в страната. Отново е техен ред да управляват, макар и с далеч по-слаб мандат от предходния. Въпросът, който се върти в главите на всички е „А сега какво?“.

В нощта на изборите се говореше за правителство на малцинството на лейбъристите, за големи коалиции, за оставката на Тереза Мей, за потенциални нови лидери от редиците на торите. Всичко това заглъхна на следващата сутрин с речта на премиера. Тя обяви, че са започнали разговори със северноирландската „Демократична юнионистка партия“ за съставяне на правителство. Това е известна изненада особено след анонса на партията в Twitter, че ако нито една партия не спечели мнозинство, т.е. парламентът „увисне“, те няма да заемат местата си (или с други думи ще го бойкотират).  Следващият въпрос относно управляващото мнозинство (от 328 депутата при нужни 326) е „Колко ще издържи?“. Правителства с толкова нестабилна подкрепа не са особено издръжливи, а размириците и негодуванието срещу Тереза Мей в рамките на самата партия тепърва ще набират сила. Вътрешнопартийни проблеми и външна нестабилност не са формула за успех и дълголетие на който и да било кабинет.

Ако не друго, в тези избори се откроиха ясни победители и победени. Тереза Мей със сигурност се оказа най-губеща – пое ненужен риск и понесе колосални загуби. Истинският победител е Джереми Корбин – досега смятан за проблематичен от съпартийците си и дори за абсурден от мнозина външни наблюдатели, лидерът на лейбъристите показа на какво е способен и постави партията си в изключително удобна изчаквателна позиция. Единственото, което лейбъристите трябва да направят е да чакат предсрочните избори, които най-вероятно ще бъдат предизвикани от сътресения в консервативната партия и да се възползват от кризата, която те ще донесат.

Другият губещ e на 380 километра от Лондон. Европейската комисия и Европейският съвет разчитаха, че след изборите Тереза Мей ще има достатъчно силен мандат, за да води преговорите относно Брекзит. Реалността обаче се размина с плановете. Надали преговарящите от страна на Европейския Съюз са очаквали, че позицията на британския премиер ще отслабне, а със сигурност не са подозирали, че ще трябва да си задават въпроса с кого ще преговарят и за какво. Насред този хаос, Доналд Туск предупреди, че независимо какво се случва, часовникът тиктака и двугодишният срок постепенно изтича, а всеки ден изгубен в междупартийни битки ни приближава към Брекзит без сделка.

Тези избори ни показаха, че консерваторите за пореден път не успяват да преценят силите си. Човек би си помислил, че след референдума за напускане на ЕС ще са по-малко склонни да рискуват, но това явно не е в техен стил. Благодарение на тях лейбъристите могат да спят спокойно с мисълта, че след две години, ако преговорите между Европа и Великобритания се провалят те ще имат почти сигурен мандат. А най-големите победители се оказват социолозите от YouGov, които единствени правилно предрекоха резултатите, за което бяха подигравани и наричани идиоти от консерваторите. Карма.

Терзанията на Тереза

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top