Коментари

Трябват ли ѝ на пиклата цици

Делничен ден, 8,30 сутринта. В телевизионно студио, поизлегнат и разгърден до четвъртото копче на ризата, седи Божидар Димитров. Пенсиониран директор на Националния исторически музей, управлявал дълго след края на законния си мандат. Член на БКП, БСП, телевизионен водещ и кадър на бившата Държавна сигурност, бивш министър без портфейл с ресор българите в чужбина в първия кабинет на Бойко Борисов. Питат го за изказването на руското Министерство на външните работи, в лицето на неговия говорител Мария Захарова, че Червената армия е спасила българските евреи.

Понеже съм бил министър и знам как стават нещата, започва компетентно Божидар Димитров и продължава: Нито Москва, нито Русия са казали такова нещо. Казала го е една, с извинение за израза, пикла без цици, както всички рускини хубави..

Пикла без цици, повтаря водещият, явно за да провери дали е чул правилно.

Пикла без цици, потвърждава Димитров и се чуди: Защо са избрали нея? (В рамките на десет секунди „пикла без цици“ е произнесено общо три пъти в ефир.)

Говорителят на външното министерство?, продължава да проверява слуха си водещият.

Да, говорителката Мария Захарова, погледни колко е слаба! Външният й вид е ужасен!, искрено възмутен е Димитров.

Външният й вид има ли значение?, усъмнява се водещият. А не би трябвало.

Има разбира се, за мен като мъж, казва Димитров.

Да започнем с очевидното – просташкият сексизъм и агресивното обективизиране на жената, демонстрирани като естествено състояние на нещата. Пак да повторим – поизлегнат и разгърден до четвъртото копче на ризата, един мъж (изрично заявен като такъв) обсъжда гърдите на една жена или по-точно липсата им като аргумент за нейната професионална стойност (в случая, липсата й). Отгоре на всичко, той започва с уточнението, понеже съм бил министър и знам как стават нещата. И как стават нещата? Говорителките в правителството по циците ли ги избират? И да не са твърде слаби (като Захарова)? И няма значение какво говорят, защото те така или иначе, не говорят от ничие име?

Тук идва вторият проблем с това изказване. „Понеже съм бил министър и знам как стават нещата“, казва Димитров и продължава: „Нито Москва, нито Русия са казали такова нещо“. После доразвива тезата си, като обяснява, че това няма как да е теза на Кремъл, защото Захарова „не е говорител на Путин или на руското културно министерство“. Загадка е, защо говорител на културното министерство е сякаш по-висша функция от говорител на външното министерство. А още по-любопитна е тезата, че понеже е просто „пикла“ (без цици), тя не изразява официална позиция на държавата. Събрали се там пет младока, написали нещо си, обяснява Димитров.

Всъщност, той не е пионер в това отношение – през 2012 г. Цветан Цветанов, заместник-председател на ПП ГЕРБ, по онова време вицепремиер и министър на вътрешните работи, обяви, че говорителите на Европейската комисия не изразяват официалните позиции на ЕК. Наложи се ЕК да прави изрично изявление в смисъл, че говорителите говорят от името на институцията, както всъщност е кристално ясно от самото наименование на длъжността им. Този знаменателен епизод, уви, показва, че в думите на Божидар Димитров можем да открием, освен неповторимото му лично присъствие, също и знаци за институционализиране на подхода „убий вестоносеца“. Защото нито Цветанов тогава можеше да си позволи упрек към ЕК и несъгласие с позицията й, нито Димитров сега можеше да допусне, че подобна откровена лъжа и нагла провокация може да е дело на Кремъл или лично на Путин.

И тук, съвсем естествено, на сцената излиза другият герой на нашето време, професор Иво Христов, юрист и социолог, депутат от БСП. Той, за разлика от Димитров, поне наистина е професор в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. По същия повод (изказването на руското външно министерство, че Червената армия е спасила българските евреи) той коментира, че “80% от населението са дебилни и не могат да се подписват“. Забележете само как стига до този извод професора-социолог: българските вестници, “по линия на хибридната война” са извадили от контекста думите на говорителката и пишат как “руснаците твърдят, напук на цялата история, че те били спасили българските евреи”. “И 80% от дебилите викат – така е”, възмущава се професорът и определя поведението на българските медии като класическо изместване на проблема.

Тука ситуацията вече е класическа – крадецът вика, дръжте крадеца. Дали изместването на проблема не започва от изказването, което вместо да пита защо ни осквернявате паметниците, казва, ние ви спасихме евреите? И как, от гледна точка на „хибридната война“ (която впрочем е доста по-комплексно понятие, Христов тук засяга само информационния ѝ аспект, пропагандата) да тълкуваме изказването на професора – български народен представител във възхвала на сталинисткия режим, който „пое страната с дървено рало, а я остави в космическата епоха“?

А ако се върнем малко назад, не пригласяше ли Иво Христов, в качеството си на кандидат-депутат, на лидера на БСП Корнелия Нинова в лъжите, че „санкциите срещу Русия“ пречат да изнасяме киселите си краставички; че докато България страда, други европейски държави и злите САЩ, дето насъскали Европа да наложи санкции, си увеличават стокооборота с Русия? Да не припомням тезите на професора по повод конфликта в Украйна. За руската опозиция той говори като за „либералстваща мафия“, а „българските русофоби“ (т.е. хората, критикуващи режима на Путин) нарича „платена клиентела“ и я обвинява в „слугинаж“.

И изказването за „пиклата“ (без цици), и това за „дебилите“ провокираха справедливо възмущение и гняв. По-големият проблем е, че тезите на цитираните публични говорители са достатъчно скандални и без пикантната част, при това не от вчера. Което, видно е, не пречи да получават публични длъжности, да бъдат избирани за народни представители и да бъдат чести събеседници в медийното пространство.

И те далеч не са единствените – да припомним скорошните случаи с Антон Тодоров и Валери Симеонов. На когото добре се разгневихме, че заплашва журналисти в ефир, но някак пропуснахме да се ядосаме, когато в програмата си „Патриотичният фронт“ обещаваше да затваря ромите в ” изолирани селища“, които „могат да бъдат превърнати в туристическа атракция”. Или когато тази пролет Валери Симеонов каза в предизборната кампания: „Недейте се притеснява толкова от големите тълпи (на границата – б.а.), защото и срещу тях си има средства за въздействие – има си оръжия, има си водни струи, има си психотронни оръжия ако не знаете и то българска разработка.“

Помним и някои прословути изказвания на Бойко Борисов, например „вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“ . Или пък: „И какви са тия съдии – някаква пикла ми завършила миналата година и вече е с имунитет.“ (Ех, и тук Божидар Димитров, оказа се, не е първопроходец!)

Колкото и да изброяваме, все още и още примери ще се сещаме и все някого ще пропуснем. Та, ако се върнем към заглавието – трябват ли ѝ на пиклата цици, отговорът е, трябват й. Защото политическото ни представителство е такова, каквото е избрано от избирателите, според това, което виждат от телевизора. Когато някой говори за цици, ще го показват и ще го избират. Когато някой говори неистини и с това трупа рейтинг, ще лъже още по-мащабно. „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“ е единственият и непреходен принцип, по който се случва всичко в мястото, където да си „умен и красив“ е обида. А тежко им на тия, дето и цици нямат…

Трябват ли ѝ на пиклата цици

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top