Коментари

Търкаме ли за културката?

Нагледахме се на поръсената с листенца от рози маса за вечеря, стъкмена за лидерите на Европейския съюз. Зад гърбовете им грееха пана с българска шевица. Пред погледите им върху синия мокет битуваха самотно две кошници с цветя, неизменен символ на празничност, за който организаторите се сещат винаги в последния момент и е доставен с цената на запотени притичвания на подизпълнители, които доставят символа на тържественост и се изнасят на бегом, за да не ги сварят гостите. Обстановката напомняше на абитуриентски бал от края на осемдесетте години в стил „Балкантурист” или на организирана сватба по стандартите на зле тълкувания фолклор, според чиито правила се очаква някой да ритне менчето между двете кошници и да хвърли жартиера. Толкова е културата на управляващите, ще кажете, както и на тези, които те наемат, за да се погрижат за атмосферата и облика. Салонът за вечеря на лидерите на Европейския съюз на срещата им в България би могъл да изглежда и по-добре, ако повече пари постъпваха за култура и образование. Тогава някой би замел нелепите розови листенца от масата и би казал, че подходящото място за кошници с цветя е на гробищата. Но не би.

 

„Културката”, чиито проявления като краен резултат са и вкусът как би трябвало да изглежда зала за вечеря с представители на високо ниво е рядко споменавана, освен когато не става дума за шевици, български гласове или изконни ценности. Това са поводите за гордост. Има и поводи за срам. В случаите, когато оркестрите на Българското национално радио протестират за по – достойно заплащане, а управляващите не разбират по какви причини те не се самоиздържат и кому е нужно да са толкова много. Голямото търкане на лотарийни билети и спорът за закона за хазарта осъществи поредното привличане на вниманието през изминалите дни. КРИБ и АБРО се противопоставиха на предложенията на Валери Симеонов, всеки по своите причини. Двадесет процента данък добавена стойност  за хазарта в отговор заложи вицепремиерът. В медиите и социалните мрежи се появи видеоклип със Захари Бахаров, в който се обяснява каква  несправедливост би била извършена, ако предложените промени за ограничение на рекламата и  продажба  на лотарийни билети влязат в сила. В социалните мрежи негодуванието отнесе Захари Бахаров.

Тревоги настанаха относно бъдещето на спорта, изразени от Христо Стоичков с опасения, че промяна в закона за хазарта би унищожила българския спорт. Нито дума за култура и хазарт, освен за Захари Бахаров, който се оказа представител и на двете. От 2014 година в Националния фонд „Култура” би трябвало да влизат суми от таксите от хазартни дейности. На стойност десет процента. Решението е гласувано от Народното събрание. По-късно се оказва, че не може да влезе в сила , тъй като противоречи на друг закон – този за публичните финанси. Четири години законът не се спазва, защото не може да бъде приложен. Има го на хартия, но на практика го няма. Колко биха били средствата за култура, ако законът действаше? Петданедест процента са таксите върху хазартните  дейности. Няма данък добавена стойност. За сравнение ДДС върху книгите в България  продължава да бъде двадесет процента и, с едно-две изключения, е  най-високата ставка в Европейския съюз. В голяма част от страните-членки на ЕС лотарията е алтернативен източник за финансиране на културни дейности.  Защо има значение? Националният фонд „Култура” работи на проектен принцип. Може да избере най-добрите, може и да сгреши, но ако разполага с повече средства ще е по-добре за всички. Защо ли? „Културката” възпитава вкус. Колкото повече пари за култура, толкова по-малко розови листенца по масата и кошници с цветя на пода. Разликата в празненствата можеше да се види по време на кралската сватба. Извън вековните натрупвания, тя е и в законодателството, според което във Великобитания голям процент от печалбите на лотарията се отделят за култура. България е страна –членка на Европейския съюз, приела закон, който така и не влиза в сила. Член 32 от Закона за хазарта: ”В бюджета на Министерството на културата ежегодно се превежда целева субсидия за Национален фонд “Култура” в размер на 10 на сто от внесената през предходната година държавна такса по чл. 30, ал. 3 и променливата част по ал. 4.”

Музикантите от съставите на БНР могат да протестират колкото си искат, председателите на комисиите по финанси, на култура и медии може да се чудят какво да правят с тях. Правилният съвет към музикантите  е да търкат лотарийни билетчета, защото така биха се оправили в живота. Има и друг вариант, в който законодателят контролира дали приетите от него закони се спазват. Това може да не подобри заплащането на оркестрите на БНР, но може да подобри финансовата ситуация на дейностите, свързани с култура. И така лека-полека отговорните лица някой ден ще наемат някого, който няма да поръсва  розови листа. Инак ще си останем с шевиците и други забележителности, които са по-подходящи за майтап, отколкото за каквото и да било друго. Като творчеството на русенска група, която мечтае да бъде забелязана от кралското семейство и някой ден да пее на „Уембли“. Дуетът е посветъл песен на принц Хари и Меган: ”Светът ще бъде кралство всеки ден, когато тя се свърже с мен. В Бъкингам ще те заведааааа!”.  Ще се чудим защо ли кралската сватба изглежда според добрия вкус, а на нас нещо не ни достига. И ще се утешаваме с новината, че възрастни жени от читалище „Изгрев” в село Баничан, Гоцеделчевско, са изплели чорапи за Хари и Меган, за да не им е студено на младоженците в замъка. Имаме си милни традиции, друго за какво ни е?

Търкаме ли за културката?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top