Статии

Учителите: искрено и лично

„Най-хубавите години за българското училище бяха в началото на 90-те години. Още ги нямаше тези идиотски учебни програми, административните безумия в образователната система и битката на учебните помагала. В децата се усещаше свободен дух. Това беше поколението, което мина през пионерската организация, но му спестиха Комсомола.  Четяха много, изказваха мнение, имаха умения да мислят и синтезират.”  Това разказва Веселина Русева, която от 33 години преподава български език и литература на учениците от 10 и 11 клас в 12 Средно общообразователно училище „Цар Иван Асен II”. Наблюденията й са, че последните й възпитаници от този вид са били родените около 1990 г., после се забелязвала промяна. „Пак има страхотни, будни и заинтересовани младежи, но започнаха да преобладават тези, които не проявяват интерес към ученето.”

Колегата й Николай Стоянов, с дългогодишен опит като преподавател по химия на деветите класове в Професионална гимназия по аудио-, видео- и телекомуникации „А.С. Попов”,  свързва тази тенденция с намаляването на часовете за природо-математическите предмети в образователната ни система. „Точно тези предмети създават нагласа и навици за учене и логично мислене. При тях най-често го има въпросът „Защо”, всяко ново откритие е резултат на отричане на съществуващи теории. А критичното мислене се постига само по един начин – когато подлагаш всичко на съмнение.”

Според Стоянов нашата образователна система, в която за най-елитни се смятат езиковите гимназии, а за най-непрестижни професионалните техникуми, произвежда перфектни емигранти. „Колосален брой часове по чужди езици, добра компютърна подготовка, обучение, даващо прилична обща култура – малко биология, малко етика и право, малко история и география. И навици за послушание, защото превесът на хуманитарните над природо-математическите науки не създава критично мислещи хора.” В подкрепа на тезата си Стоянов напомня, че най-големите философи в съвременната западна цивилизация са физици по образование, а най-великите постижения в историята на човечеството са дело на технократи. Инженери са правили пирамидите в Египет и са изграждали най-удивителните храмове по света. Микеланджело едва ли е щял да създаде гениалните си скулптури, ако не е познавал структурата на мрамора.

„Омръзна ми да слушам, че днешните младежи са мързеливи и нямат търпение и желание да се занимават с трудни материи като математика, физика, химия. Това не е вярно, просто часовете за тези предмети стават все по-малко в българското училище и не остава време за тях” – казва Стоянов.

Пенсионираният бивш преподавател по биология от Математическата гимназия в Габрово Йордан Ташков свързва изчезващата способност за критично мислене с прекалено многото учене, което често води до обратен ефект. „Стремежът към всестранно образование затормозява учениците, обърква мозъка, приглушава инстинктите, усложнява намирането на прости решения и отговори”, смята Ташков. Теорията си учителят илюстрира с тест. В ресторант влиза мъж и вика на келнера: „Искам една чорба, една яхния, компот и две лимонади. „Добре, г-н пожарникар”, казал келнерът. Как сервитьорът е разбрал, че клиентът е пожарникар, пита се в задачата. Сред необразовани хора отговорите най-често са: „Сигурно клиентът е носил шапка или са се познавали от преди”. Колкото по-образована е аудиторията, на която се задава този простичък въпрос, толкова по-често се среща отговорът: защото клиентът поръчва много течни неща за ядене и пиене. „Сякаш ще гаси пожара с компот и лимонада! Вижте какво прави образованието от човека”, смее се Ташков. Той споделя мисълта на психолога Едуин Боринг, че е полезно да бъдем невежи за безполезното знание и припомня, че повечето гениални хора не са се вписвали в образователните системи на своето време.

Николай Стоянов, който е и ръководител на направление „Информационно-комуникационни технологии” в Професионалната гимназия по аудио-, видео- и телекомуникации „А.С. Попов” допълва, че прекаляването с технологиите още повече засилва отрицателните ефекти от „многото учене”. „Технологиите убиват любопитството, а то е движеща сила на всеки прогрес. Международно изследване установи, че най-добро абстрактно мислене има в държави, в които най-малко се използват информационни технологии.” Подкрепя думите си с пример от практиката си. Намира един четящ младеж и един, който поема информация предимно визуално, чрез мултимедии. Кара ги да си представят права, която сече равнина под ъгъл от 45 градуса. Четящият визуализира веднага, на мултимедийния обикновено му е трудно да си представи картината.

„Технологиите правят младите хора нетърпеливи. Много ученици говорят предимно с по една дума, искат с един клик да стигнат до отговора. Напомням им понякога, че очаквам от тях изречение с подлог, глагол и сказуемо” – е мнението на Георги Радев, дългогодишен преподавател по философия и история в Националната финансово-стопанска гимназия. Той не споделя противопоставянето на хуманитарните и природо-математическите науки и смята за невярна тезата на Николай Стоянов, че превесът на хуманитарните над природо-математическите предмети в училище ощетява децата и не изгражда у тях умения за критично мислене. „Винаги съм казвал на учениците си, че философията е спасение от затъпяващото зубрене. Тя е единствената област на човешкото знание, в която няма правилни и неправилни теории, а има възможности за размисъл. Всеки учебен предмет развива определени качества, въпросът е как се преподава, дали успява да провокира интереса на младите хора.”

Преподавателката по български език и литература Веселина Русева свързва загубата на уменията за красив изказ и с въвеждането на тестовете, които упорито се налагат като основен метод на изпитване. „С готовите верни и грешни отговори, те работят срещу умението на ученика да се изказва, да формулира изречения, да мисли и разсъждава, да прави паралели между идеите на нашите и чуждите творци, да задава сам въпроси.”

Русева е на мнение, че решението да се ползват безплатни учебници през основния образователен курс също е изиграло лоша роля в образователния процес. Защото един учебник трябва да е преди всичко работно помагало, да може да се водят бележки в него, да се пише и подчертава. „Това помага на концентрацията, учиш се да мислиш и разсъждаваш. Всичко, което трябваше да се направи, е издаване на достъпни, евтини и олекотени учебници, а не на музейни експонати. Сега учителите само предупреждават: Не драскай по страниците, няма да приемем учебника ти в края на годината и ще трябва да го платиш. Така фокусът е върху опазването целостта на учебника, а не върху материала в него.”

Началният учител Мина Илиев, който има над 30-годишен стаж в различни столични училища, свързва изчезващата смелост за самостоятелно мислене сред подрастващите  с наложения модел на съревнование в нашето училище. „В образованието действат правилата на спорта. Децата ни са изтощени от поставяне в ситуации на състезание. Вечно да се съревновават и да се доказват от малки. Те се страхуват да не би да се провалят. А най-успелите хора в света са тези, които са надскочили провалилите си. Които си спомнят точно къде и защо са се спъвали и когато някога пак попаднат в подобна ситуация, вече са си научили урока и отскачат напред.”

„Общото между всички, които сме издържали дълги години в тази професия, е любовта към обмена на енергии в учебния процес. Невероятното усещане, че въпреки системата, въпреки всичко, ти си проводник на познание и успяваш да направиш някой млад човек по-уверен в себе си” – е равносметката на Веселина Русева. Най-хубавото нещо, което учениците са й казвали е: „Госпожо, вдъхновявате ме!” Най-лошото е споделеното от нейна приятелка, чиято дъщеря й признала, че иска да стане учител. А майката я нахокала; „Затова ли даваме толкова пари в Американския колеж? За да станеш после даскалица.”

Учителите: искрено и лично

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top