Студентски дебюти

Френската социалистическа партия и нейния залез

След непредсказуемите политически събития през 2016-та година като Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, 2017-та обещава да бъде още по –вълнуваща в световната политика. През идната пролет френските граждани ще могат да изберат своя нов президент. Изборите, насрочени за 23-и април пораждат все повече въпросителните в политиките на двете големи партии – Социалистическата партия (Parti socialistе) и партията на Републиканците (Les Républicains). Остава и голямата въпросителна дали Марин льо Пен има шанс да спечели надпреварата след като много изследвания прогнозират нейна победа на първи тур.

Социалистическата партия е основната опозиционна партия и започва своето съществуване през 1969 г. като наследник на т.нар. „Френски раздел на Интернационала на работниците“ (Section française de l’internationale ouvrière). Един от нейните основатели е Франсоа Митеран, който през 1981 година печели президентските избори. Периодът на 14-годишното му управление може да се определи като един от успешните моменти за Социалистическата партия. На изборите през 2011 година левицата печели пълно мнозинство в Сената със 175 от 343 места. Успехите на  партията продължават и през следващата година, когато кандидатът на партията Франсоа Оланд е избран за президент, а малко по – късно тя печели 280 от 577 места в Националното събрание.

Още преди встъпването си в длъжност, в своята предизборна кампания, Оланд обещава промени  в данъчната система. През първите месеци на управление седмият френски президент налага повишение на данъците на гражданите, които печелят над 1 милион евро годишно като увеличението е с 34% за период от 2 години. С тази мярка той цели съживяване на икономиката, но този негов ход му коства сериозен спад в рейтинга на доверие. През 2013 година, Франция се превръща в четиринадесетата държава, която узаконява еднополовите бракове. Предизвиквайки протести, но и одобрение, този акт не успява да възвърне кредита на доверие към президента. Постепенно Оланд се озовава във все по – трудна ситуация, изискваща трудни решения. Безработицата започва да расте, а страната е пред рецесия. За първите 6 месеца на 2014 година няма растеж на икономиката, но държавният глава продължава своята икономическа реформаторска политика и съумява да сведе някои бюджетни разходи до минимум.  Като негов приоритет се отличава и структурната реформа на жилищно строителство и намаляването на данъците на бедните.

Независимо от това споровете в парламента между социалистите и останалите политици за икономическите реформи не стихват. През същата година левицата започва главоломно да губи подкрепата си по време на местните избори. Това провокира Оланд да реагира на някои грешки в управлението и като назначава  Мануел Валс за министър – председател. През 2015 година, разтърсени от терористични атаки, французите търсят опора в своя президент. Той приема стратегия за борба с терористичната организация „Ислямска държава” и призовава САЩ, Русия, Германия  за антитерористични действия и увеличава разходите за национална сигурност. Освен това правомощията на службите за сигурност биват разширени. Депутатите одобряват използването на устройства за подслушване на телефони и скрити микрофони без издадена съдебна заповед. Законът предизвиква нова вълна от протести. След атентата от 13.11.2015 в Париж президентът обявява извънредно положение. Оланд търси международна подкрепа, стигайки до Москва, където заедно с Владимир Путин застават зад идеята за създаване на коалиция срещу „Ислямска държава”. Свиква Съвета за сигурност на страната по повод терористичния акт в църквата в град Сен Етиен дьо Рувре.

В последната година от своя мандат, Франсоа Оланд успя да разгневи френските работници, предлагайки реформа, която да осигурява повече права на работодателите и възможност за увеличение на работната седмица от 35 на 46 часа. Предложението беше прието от гражданите с недоволство и мрежа от протести в големите градове. В резултат на всички тези мерки и политики, рейтингът на Оланд е най- ниския от Втората световна война насам. За основна причина може да се приеме неговия неуспех със справянето с икономическата и социалната криза, безработицата, както и противоречивите му предложения за реформи във финансовия сектор.

На този фон не е изненада, че Франсоа Оланд обяви своя отказ от повторно  кандидатиране за президент. Решението му бе очаквано, предвид прогресивно спадащото гражданско доверие към него, което в един момент удари дъно от около 4%. Социалистите ще проведат своите първични избори за кандидат на 22-и и 29-и януари като основен претендент е Арно Монтбур. Той е част от парламента в периода 1997 – 2012 година и е бил министър на икономиката, но е отстранен преждевременно от позицията. За него това не е първо участие в президентската надпревара, през 2011-та година печели над 17% в първичните избори на левицата и се нарежда на трето място след Мартин Обри и Франсоа Оланд. Този път шансовете му за победа в първичните избори в евентуална битка срещу основния конкурент Мануел Валс също не са особено големи.

От своя страна министър– председателят Мануел Влас подаде своята оставка, за да участва в изборите. Роден в Барселона, Испания, той е натурализиран като французин през 1982 година. Започва да се занимава с политика още като студент, когато е назначен за парламентарен асистент. Става кмет на Еври – предградие на Париж през 2001 година, а по-късно и депутат от този район. Това не е първи опит за атака на Елисейския дворец и за него. През 2012 година печели обаче едва около 6 % на първичните избори на Социалистическата партия, но след парламентарните избори бива назначен като министър на вътрешните работи. Валс е приеман не толкова като политик с леви убеждения, заради някои свои по-крайни позиции. Макар да не е типичният социалистически кандидат, вероятността да бъде избран от гласоподавателите на левицата не е толкова малка, някъде около 45%. Според социологическите проучвания обаче, след евентуалното издигане на неговата кандидатура от социалистическата партия, той няма особен шанс срещу десните кандидати  Франсоа Фийон и Марин льо Пен.

Този тих залез на социалистическата партия може да се тълкува като последица от управлението на Оланд. Заради ниския му рейтинг, доверието в нея спада драматично. Това очакване свива до почти невъзможно шансовете на нейния кандидат през идната година. Гражданското неудовлетворение след 5-годишно слабо ляво управление е съвсем очаквана реакция. Има обаче и други кандидати, които ще се борят за гласовете на левите избиратели, например Еманюел Макрон. Той споделя съдбата на Монтбур като бивш министър на икономиката, но напуска поста по свое желание през пролетта на 2016 година. Две години по-рано Оланд го повишава от икономически съветник до министър и подкрепя идеите му за удължаване на работната седмица и по-високи данъци за богатите. Създава своята партия „En Marche!“, която обаче трудно може да бъде охарактеризирана по оста ляво – дясно. Макрон отива на изборите като независим кандидат – президент, целящ се и в социалните групи, от които може да се очаква анти – системен вот. Ясни са и двамата основни кандидати на предстоящия президентски вот, Марин льо Пен на крайната десница и Франсоа Фийон, които неочаквано спечели първичните избори на десницата с почти 70%. Политическият цикъл ще завърши с парламентарни избори през месец юни. След това вече ще знаем дали Франция и Европа навлизат в нов политически етап на нестабилност и системен шок или ще бъде препотвърдено сегашното статукво.

……………………………..

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Френската социалистическа партия и нейния залез

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top