Харесай си некролог

 На пръв поглед жената е нормална. Даже и на първа дума. Поздравява с „Добър ден”, независимо че е седем и половина сутринта, но какво пък, така прави и премиерът. „Знаеш ли..” – започва тя след поздрава, изглежда като човек, който ще попита за някаква уличка в квартала. Прилично облечена. „Знаеш ли я моята братовчедка – шведската кралица? Така ме издразни преди малко, ама така ме издразни…” Все на мен. На ден ме спира поне един такъв колега на братовчедката на шведската кралица. Аз ли с нещо ги привличам, те ли мен…Вече съм се квалифицирала как се разговаря с тях – любезно, твърдо. Не, казвам, не знам братовчедка ви, шведската кралица. Жената обаче не вярва: „Е как да не я знаеш? Дето е женена за онзи селяндур, онзи трафикант на ампули…” А изглежда съвсем нормална. Била учителка по руски. Безработна от години. Безобидна също тъй. Изживява се като сестра на принцеса Даяна. „Ние със сестра ми сме си естествено руси. Не се боядисваме като някои.” Понякога плаче, че сестра й загинала при катастрофа. На следващия ден е щастлива, че сестра й изпратила колет. На този фон изненадващо е единствено това, че никога няма да каже нещо за „френската” или „италианската  кралица”. В мътния хаос на ума й, монархиите са ясно подредени. Разказвам ви за жена от улиците на град, в който тази седмица се разхождаше друга жена с нож, забит в челото. Сливен. Ден преди неуспешната самоубийца с ножа в челото да хвърли в ужас улицата, денят започна с труп на главната улица. Човекът вървял, паднал, умрял. По такава улица разликата между нормалните и ненормалните, между живите и мъртвите е все по-тънка. След изнервената от шведската кралица жена, срещам нормална позната. Но също толкова изнервена. Камера я заснела да кара с превишена скорост, 53 км. отгоре. Ще й вземат книжката кой знае за колко време, ще я одрусат, а на нея колата й трябвала всеки ден. Та ходила при адвокат. Тя си пръскала преди време номера със спрей за коса, но после някой  казал, че това работи само нощем и при много чиста табелка, затова вече не пръскала. Адвокатът казал, че сега се прави друго. Отиваш, казал, на гробищата. Избираш си некролог с жена на долу-горе твоята възраст, която е починала тия дни. Поразпитваш ония женици, дето продават цветя, от какво е умряла, трябва да знаеш все пак. И казваш, че тя е карала колата. Приятелка ти е била, примолила се. Да ходят да я санкционират на оня свят. И сега моята позната е страшно раздвоена. Хем колата й трябва всеки ден, хем това й се вижда като от филмите за войната, когато крадат ботушите на убитите. Не знаела какво да прави. Не знаела! Чудела се! Боже, значи тази разлика между нормалните и ненормалните, между живите и мъртвите е дори оше по-тънка! „Новинар” 18.02.2011  


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top