„Некои съображения” за Либия

 Стана най-лошото. Премиерът реши да анализира международното положение и изпадна в ситуация да сподели „некои съображения” около нея. Чест му прави признанието, че тя е сложна и объркваща. Мисля, че повечето от нас, които пишем по тези теми го правим с ясното съзнание, че светът наистина става по-сложен и е все по-трудно да го „хванем в снимка”. С други думи, всички заедно сглобяваме картинката. Нелепото е това, че правителствата не са анализатори и не бива да се правят на такива. Най-малкото от уважение към разделението на труда, ако не от уважение към своите задължения. Вместо това, имаме военен министър и премиер, които изпаднаха в анализ. А. Ангелов анализира липсата на единство в коалицията, а премиера се занимава с исторически паралели с Ирак и Югославия. Парадокс е, че според премиера от безобразията на Кадафи спрямо българските сестри не следва, че операцията все пак има смисъл. Закъснялата справедливост е по-добра от никаква такава! Позицията, че операцията няма ясна цел също не е точна. Достатъчно е да се погледнат приетите позиции на ЕС, към които, предполага се, и България се е присъединила. Ван Ромпой и К. Георгиева вече си говорят с преходния съвет в Бенгази, колкото и неясен да изглежда той. Да, ООН не говори за промяна на режима, но ЕС на практика го направи. От сегашните коментари е видно, че България май ще се загуби някъде по това трасе. Нямаше да е лошо да кажем и някоя добра дума за хората, които се борят за свободата си. Вярно е, че нашата бе подарена и не я ценим особено, но поне етикетът го изисква. Иначе си знаем, „ранъта”, тоест петрола е единственото, което държим под око. Двойните стандарти в международните отношения са банално известни. Едва ли българското правителство обаче трябва да се поставя в ролята на техен анализатор. Въобще точно по тази тема май трябва колективно да си замълчим, защото погледнато по-обективно членството ни в ЕС със сигурност на някои хора прилича на доказателство за съществуването на двойни стандарти. Нещо повече, в момента тихомълком се опитваме да вкараме нови критерии за влизане в ЕС, за да принудим Македония да си промени поведението. Така че, и тук многословието не е най-добрия съветник. Въобще вместо да изпада в анализи е най-добре кабинетът да погледне наистина по-дългосрочно. Арабската демократична вълна е факт и тя ще бушува дълго време. Бежанският и имигрантски натиск е неизбежен, а Европа още не е решила докрай въпроса с опазването на външните си граници. Преди години ЕС се отказа да прави обща гранична полиция и сега изнемогва. България трябва да е сред страните, които отново да върнат тази тема и да я сложат в нов контекст. Съюзът сега се опитва спешно да разшири бюджета и правомощията на службата „Фронтекс”, но това не е трайното решение. Бързането за Шенген също трябва да се преосмисли. След отпадането на вътрешните граници всички молби за убежище на минаващите през страната ще трябва да бъдат подавани на границата ни. От този момент нататък тези хора стават наша отговорност, а сегашната самоувереност на кабинета по тази тема по-скоро притеснява. Въобще, статутът ни на външна граница на ЕС е превърнат в клише, без ясно да си даваме сметка какво всъщност ни очаква. Събитията в северна Африка и близкия Изток са удобен повод именно да се захванем по-сериозно с темата. На последно място, нуждата от максимално обща външна политика на Европа не е просто уморена теза. Това е едно от най-важните условия „стария континент” да има по-сериозно влияние през този век. Затова хихикането при нейното отсъствие не е най-адекватната реакция и не помага на България. Ако още не сме разбрали, на юг от нас има нови поколения. Ако Европа няма какво да им каже, нейният залез ще е по-бърз от очакваното.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top