Статии

Гледай Латвия, мисли България

Стартът на четвъртия мандат на Ангела Меркел трябваше да сложи точка на безвремието в ЕС и да отвори така очаквания „политически прозорец“ за промени. Емануел Макрон от месеци се готви на тъч линията, изнесе няколко значими речи по европейски въпроси и постави на масата цяла поредица от амбициозни предложения за реформи. Всички очакваха месеците до изборите на нов състав на европейския Парламент през следващата пролет да бъдат наситени с много работа по изглаждането на различните дефекти на съюза от последните години. Междувременно обаче, изборите в Италия изтласкаха на преден план силно евроскептични партии, които със сигурност ще настояват за по-различни политики в еврозоната и няма да се задоволят със символично участие в договаряните между Германия и Франция промени. Това няма да спре процеса, но ще го забави и затрудни. Наскоро се случи и нещо в доста по-периферна страна на съюза, Латвия, което, малко неочаквано, също ще има отражение върху целия дебат за еврозоната и ще направи българското членство в нея още по-трудно.

За повечето хора блиц кризата в латвийската банкова система остана просто като парче от информационния поток и малцина й обърнаха внимание. Накратко, в страната има два вида депозити като тези за чужденци (най-вече руснаци и хора от бившия СССР) наскоро надминаха половината от всички в страната. Само преди месеци местният финансов регулатор наказа пет банки за заобикаляне на санкциите срещу северна Корея с комично ниски глоби, вариращи от 36 000 до милион и половина евро. И пропусна ABLV, за която имаше достатъчно информация, че също се занимава с пране на пари. Впоследствие, САЩ й забраниха достъп до тяхната финансова система, което пък доведе до нейния срив. В същото време тръгнаха тежки обвинения за корупция на самия управител на латвийската централна банка. Повечето въпроси обаче бяха отправени в посока на европейската централна банка. Тя няма директни правомощия да интервенира при съмнения за пране на пари, но за Латвия е имало отдавнашни подозрения, които не са довели до нищо съществено. ЕЦБ одобрява и контролира много от назначенията в банките и регулаторните органи и наскоро е одобрила нов състав на комисията, която на практика е проспала проблемите. Цялостното впечатление е за недостатъчно добре работеща система с доста пробойни и недостатъчно внимание към добре известни проблеми, които остават нерешени до появата на критичната ситуация.

Тези събития имат директен ефект върху дебатите за по-нататъшна интеграция на еврозоната. Нарастващите критики по посока на ЕЦБ ще бъдат използвани от по-консервативно настроените държави, които предпочитат по-бавно темпо и повече предпазливост (Германия и повечето северни страни-членки). Случаите в Латвия могат да повлияят и върху избора на нов шеф на банката, който ще бъде все по-важна фигура през идните години. Със сигурност сега отново ще стартира дискусия за обхвата на регулаторните функции и как да се обвържат задълженията на националните органи за борба с прането на пари с работата на банката във Франкфурт. Тази тема ще бъде трудна политически, защото Латвия далеч не е единствената страна, за която има съмнения. Няма как да се избегне и нов анализ и преглед на отделните банки в еврозоната и тяхното поведение в тази област. Последствията обаче могат да стигнат още по-далеч. В сега създавания банков съюз управленските мерки са фиксирани с определена последователност като първият етап фокусира върху създаването на регулаторни и контролни структури. Те са основата, върху която се надграждат следващите нива и най-вече това за преструктуриране на банки, промени в тяхното функциониране и модели и дори затваряне. Това ниво трябва да е работещо, за да се мине към най-амбициозната задача за общо гарантиране на депозитите. Без пълно доверие в предходните нива няма как да бъде завършен банковия съюз, поне в сегашните си очертания. Проблемите в Латвия удрят процеса именно тук и връщат големия въпрос за доверието и функционирането на първото, контролно ниво в изходна позиция.

Цялата тази история обаче има отношение и към България и нейните заявени опити да се присъедини към еврозоната. Казано най-общо, констатираните пробиви в системи като латвийската ще провокират разширяване на обхвата на оценките за системи като българската, които още не са в самата зона. Всичко това ще трябва да се случи в ситуация на изключително ниско базово институционално доверие към страната ни, за преодоляването на което отдавна не се прави нищо смислено. С други думи, сега нашите банки и регулаторни органи ще трябва да бъдат гледани още по-внимателно през допълнителна призма, тази на евентуалното пране на пари. Всъщност, именно през подобни кризи се развива и базата от критерии за членство, която отдавна не се изчерпва единствено с познатите ни количествени такива. Сега ще се добави още един. За наше съжаление, той директно опира в системите ни за правоохрана и сигурност, които са обект на системни критики от дълго време. През последните седмици към този проблем се добави още един. Европейската комисия излезе с особено критичен доклад за лошото управление на държавните фирми, нивата на задлъжнялост и общите финансови и икономически рискове от тяхното състояние. Дали има още хора, които си мислят, че и това няма отношение към присъединяването ни към еврозоната?!

Актуалната политическа реторика в подкрепа на скорошно българско присъединяване маскира нарастващите съмнения за тих бойкот на начинанието от най-различни кръгове политици, бизнесмени, банкери и регулатори. Мотивациите са най-различни и включват удобство от по-ниските нива на контрол и стандарти, безнаказаност, защита на позиции и възможности за влияние и корупция и други. Непрестанната поява на негативни материали и коментари за еврото в медиите усилва това усещане за блокаж. Дългогодишните бездействия на изпълнителната власт по изпълнение на елементарни препоръки също са показателни. Сега е в ход ново, допълнително разширяване на оценките и критериите за влизане и то е свързано с доста подробно проучване на цялостното поведение на местните банкови играчи и техните отношения с различни неевропейски държави. И от малкото, което се знае неофициално, подобен анализ по-скоро ще затвърди увереността на скептиците в тяхната правота за нашата непригодност. Малцина ще бъдат изненадани.

Гледай Латвия, мисли България

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

За връзка с Фондация "Редута": dr.tonyfilipov (at) abv.bg, тел: 0888 415 448
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top