Студентски дебюти

10 причини за мястото на сагата с Катар в медиите

Трета война в Персийския залив. Хуманитарна криза. Срив на петролните пазари.

Всички тези твърдения може и да се окажат истина, ако ситуацията с Катар се влоши. Като че ли обаче медиите не искат да изчакат и да видят как ще се развият събитията, защото имат нужда от нов катаклизъм, с който да нахранят гладната за светата троица „шок, ужас и скандал“ аудитория. Какво всъщност се случи: Саудитска Арабия, Египет, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Йемен, източното правителство на Либия (което оспорва международно признатото в столицата Триполи), Република Малдиви и Мавриций скъсаха дипломатически си отношения с Катар. Причината: Доха подкрепя тероризма, в частност групировки близки до Иран. Последваха редица мерки: прекратяване на морския и въздушния трафик, спиране на банкови операции, експулсиране на катарски дипломати и граждани, закриване на офиси на катарски телевизии. За международните наблюдатели подобен ход бе очакван, но медиите сякаш останаха изненадани. Не за пръв път държави изтеглят посланиците си от Катар заради подобни обвинения. За последно през 2014 г. Саудитска Арабия, Бахрейн и ОАЕ прекратяват дипломатическите си връзки с емирството за 9 месеца заради предполагаема подкрепа за египетската групировка „Мюсюлмански братя“, смятана в някои части на света за терористична.

Какво прави сагата с Катар толкова „интересна“ тема за медиите? В нея има от всичко по малко, което я прави огледало на наболелите проблеми по света. Струва ми се, че дори ако някой беше седнал да напише сценария за тази криза, вероятно нямаше да се получи толкова „успешен“. Това, което наблюдаваме е струпване на основни мотиви, които се експлоатират по познати модели. Когато имаме такова натрупване на характеристики, то трябва да бъде оправдано. В случая „оправданието“ е колкото се може повече гледни точки по темата – от една страна, в полза на зрителите, от друга – за самите медии, които запълват ефирно време и симулират задълбочен анализ. Не поставям, разбира се, всички медии под общ знаменател и не казвам, че темата трябва да бъде пренебрегната. Във всички новини обаче голяма част от медиите търсят допълнителна сензация, а регионът на Близкия изток е „подходящо място“. За да бъде отразен, той трябва да отговаря на ценностите „значение, близост, драма“. Откъде идва драмата?

  1. Доналд Тръмп. Едно име и безброй скандали около него. Самият факт, че президентът на САЩ е „замесен“ в сагата е достатъчна предпоставка медиите да се поровят. Тръмп продава – и очевидно не само оръжия. В същото време, ролята на американския президент за завръзката и евентуалната развръзка на кризата безспорно е голяма и заслужава внимание. Анализатори откриват връзка между скорошната му визита в Саудитска Арабия, където бе сключена най-голямата военна сделка в американската история и последващите действията на Рияд спрямо Катар. При посещението си Тръмп призова за обединение срещу тероризма и насочи вниманието не към кого да е, а към Иран. Нищо, че 15 от 19-те атентатори от 11 септември са саудитци. Нищо, че според изтеклите в „Уикилийкс“ имейли на Хилъри Клинтън Рияд и Доха финансират „Ислямска държава“. От една страна, има резон медиите да обръщат внимание на действията на Тръмп спрямо арабските държави, защото те имат силно влияние върху външната им политика. От друга страна, част от медиите просто „дебнат“ за следващия гаф на президента. Първоначално в серия от туитове той похвали действията на Саудитска Арабия и компания, докато държавният секретар на САЩ Рекс Тилерсън говореше как Вашингтон ще продължи сътрудничеството си с Катар в областта на военното дело, тъй като в Катар се намира най-голямата американска военна база в Близкия изток. Ден по-късно президентът обърна курса и вече иска да сътрудничи за разрешаването на кризата. Отново нищо изненадващо: Тръмп се държи като Денис Белята, а кабинетът му се опитва да „замаже“ положението. А щом го прави във връзка с Катар, няма как да не се спомене нещо по казуса така или иначе. Така Доха влиза в новините благодарение на „тръмпизацията“ – термин, използван от германския външен министър Зигмар Габриел, за да определи влиянието на САЩ върху взаимоотношенията в Близкия изток.
  2. Тероризъм. Тази изключително актуална тема намери още едно измерение в контекста на Катар. Както споменах, подкрепата за терористични групировки е основното обвинение на Саудитска Арабия и останалите 8 държави да предприемат мерки срещу Доха, включително и икономически. Освен „Мюсюлмански братя“, Катар подкрепя предполагаемо „Ал-Кайда“, „Хамас“, талибаните и фронтът „Ал-Нусра“. В същото време емирството е част от международната коалиция срещу „Ислямска държава“! Въпросът е дали медиите щяха да обърнат такова внимание на казуса, ако обвиненията бяха от друго естество. От друга страна, като че ли напоследък всеки инцидент се разглежда първоначално през призмата на тероризма, което освен „печеливша“ може да се окаже и опасна стратегия.
  3. Приятелските отношения между Катар и Иран със сигурност са трън в очите на Саудитска Арабия. Макар Доха да се определя като балансьор в Близкия изток, Рияд не вярва и на дума от това. Крал Салман воюва с Техеран на територията на Йемен повече от две години. Сблъсъкът между сунити и шиите е ожесточен, а ООН и СЗО не спират да публикуват плашещи доклади за хуманитарната ситуация. Иран е непослушното дете в арабския свят и за Доналд Тръмп. За разлика от Барак Обама, милиардерът не се церемони да сипе „огън и жупел“ по Хасан Рохани. Взаимосвързаността на няколко държави прави конфликта по-заплетен, а съответно и по-интересен за медиите. Часове след началото на дипломатическата криза в редица сайтове се появи информация, че Саудитска Арабия е поставила 10 условия на Катар, които да бъдат изпълнени в рамките на 24 часа, за да се разреши кризата. Телевизия „Скай Нюз Арабия“ съобщи, че част от тях са скъсване на дипломатическите отношения с Иран, експулсирането на всички членове на ислямските групировки „Мюсюлмански братя“ и „Хамас“ и замразяване на сметките им в катарските банки. По-късно самата телевизия се отрече от публикацията си. Във всеки случай изводът за Доха е да подбира внимателно приятелите си.
  4. Темата „Катар“ е актуална и от гледна точка на един друг феномен – фалшивите новини и информационната война. На 23 май на сайта на „Катарската новинарска агенция“ е публикувана реч на емира ал-Тани, в която той критикува Саудитска Арабия и се обявява в подкрепа на Иран и Израел. По-късно стана ясно, че новината е фалшива, но Рияд и Абу Даби останаха силно засегнати. Външният министър на Катар обяви, че работи заедно с ФБР, за да разнищят случая. И тук драмата се задълбочава – според събраната до този момент информация от американските служби става въпрос за руска хакерска атака! Явно Москва наистина е навсякъде и стои зад всички световни беди. И това го разкрива именно Вашингтон. Това вероятно прави кризата с Катар част от един по-голям пъзел. Развръзката предстои.
  5. Драмата се засилва и на още едно ниво – начинът на финансиране на терористите може би е обвързан с личен мотив. По данни на „Файненшъл таймс“, емирът на Катар е платил близо 1 милиард долара като откуп за отвлечени негови близки. Парите са отишли при клона на „Ал-кайда“ в Сирия и иранските служби за сигурност. Този чисто човешки елемент внася необходимата доза емпатия и „отключва“ моралния аспект по казуса – емирът е бил принуден да плати, за да спаси любимите си хора. Медиите традиционно търсят различния ъгъл, оригиналния подход към дадена тема, а този не изглежда като лош вариант.
  6. Темата със семейството като печеливша карта може да бъде интерпретирана и по друг начин, далеч по-романтичен. Как един млад принц се опитва да задържи властта, да сплоти не само роднините, но и народа си. Тамим бин Хамад ал-Тани е най-младият суверен в света и е начело на монархията едва от 4 г. в един силно нестабилен регион. Наследник на вековна династия, емирът се опитва да запази неутралитет спрямо различните конфликти в региона и в същото време да води страната към просперитет. Сюжетът на тази арабска приказка е достоен за турски сериал и респективно за медии, в които сериозната тематика може да бъде включена под една по-лека форма.
  7. Турция не стои със скръстени ръце. Действията на Ердоган се следят под лупа от международната общност и медиите по редица небезизвестни причини, а една от тях вече е Катар. Анкара прие проектозакон за разполагане на турски войски в базата си в Катар, която досега имаше по-скоро символично значение. Защо Турция действа против Саудитска Арабия? По-скоро позицията й е прокатарска: Доха изрази силна подкрепа за Ердоган след опита за преврат през юли м.г.; Турция работи с Иран и Русия за разрешаване на конфликта в Сирия; Турция също не признава „Мюсюлманско братство“ и „Хамас“ за терористични групи.
  8. Сагата с Катар си струва да попадне във фокуса на медиите и заради благосъстоянието на страната. Тя е една от най-богатите държави в света със значителни залежи на природен газ. Доха поддържа едни от най-ниските данъци и нива на безработицата. Петролът също има важна роля за международните взаимоотношения, тъй като цените се влияят от най-малкото сътресение на политическата сцена и не само. Анализатори веднага започнаха да спекулират какво ще се случи с търговията на газ в световен мащаб в резултат на икономическите санкции срещу Катар. По данни на английския вестник „Телеграф“, делът на вноса на газ от Катар във Великобритания през 2015 г. например е съставлявал 30%. В същото време, може би Саудитска Арабия използва тероризма под претекст, за да спре експанзията на Доха. През годините Рияд неведнъж се е противопоставял на плановете за строеж на газопроводи в региона от страна на Катар. Ето как връзката с енергийната политика поставя Катар в заглавията на медиите.
  9. В много случаи медиите са тези, които отварят очите на обществото за човешките измерения на дадена криза – за нуждата от хуманитарни коридори и по-адекватни и бързи действия на международната общност. Понякога обаче същите тези медии волно или не създават такива. Вече се появи информация, че Катар преговаря за доставки на храна и питейна вода. В същото време, рафтовете в магазините остават пълни, а стратегическите запаси стигат за година напред. Макар границите да са затворени, голяма част от търговията си Катар осъществява по въздух от държави извън Близкия изток. В същото време „Ал Джазира“ съобщи, че палестинците в ивицата Газа също са притеснени, тъй като Катар е важен инвеститор в региона. Такива предположения обаче е рано да се правят и всяването на паника едва ли ще помогне на някого. Към момента, Националния комитет по човешките права на Катар обмисля да наеме международна правна фирма, която да заведе дело срещу действията на държавите около Саудитска Арабия, заради нарушаване на правата на всички граждани в рамките на Съвета за сътрудничество на Персийския залив.
  10. Ако не друго, поне феновете на футбола ще се поинтересуват от сагата с Катар. Страната е домакин на Световното първенство през 2022 г. и досега е вложила завидни средства в инфраструктурни проекти. Въпросът е дали усилията ще бъдат напразни. Първоначалните притеснения на футболните елити бяха във връзка с метеорологичните условия в страната, но с разрива в дипломатическите отношения съображенията поемат в друга посока. През декември т.г. предстои домакинство и на Купата на страните от Персийския залив в Доха. Засега. Нещо повече, водещ саудитски клуб прекрати спонсорския си договор с катарските авиолинии, а в ОАЕ беше блокиран сигнала на катарската телевизия beIN Sports.

Катар е изолиран по суша. Кувейт, Франция, Турция и САЩ (вече) призовават за диалог. Светът е в очакване на развитие по казуса, а медиите респективно са нащрек. В България пък отчаяно се търсят експерти, които да анализират адекватно ситуацията, без да говорят общи приказки. Но кои от тези десет аспекта, през които може да се разглежда темата, ще донесе най-голяма добавена стойност за аудиторията? Медиите сякаш предпочитат да забъркат каша, в която да има от всичко по малко.  А ако някой реши да разбере повече за някоя от съставките, трябва да потърси чуждестранни източници. И то надеждни, доколкото има такива.

……………………..

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

10 причини за мястото на сагата с Катар в медиите

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top