Нашата беда и карикатурната й илюстрация

За момент си представете, че казаното от българския президент пред британския „Индипендънт“ е истина:

Русия действително подготвя хибридна война на Балканите, за да дестабилизира Европа. За целта тя организира мащабни кибер атаки срещу компютърните системи на държавни структури в отделни страни. Например в България, където на изборите на 25 октомври с гръм и трясък се сринаха сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и външното министерство, а дни по-късно и този на президентството. НАТО и ЕС обаче нехаят, или по-точно ситуацията на Балканите не е една от централните теми в областта на сигурността. Затова Росен Плевнелиев с основание апелира двете организации да предприемат всички възможни мерки, за да засилят противодействието срещу опасностите от нарастващата агресия, която оказва Москва…

Ако не сте краен русофоб, е доста трудно да си го представите, нали?

И за това си има обяснение – дошло на фона на ислямистките атентати в Париж, изказването прозвуча абсолютно неадекватно. Въпреки че президентът говори пред в. „Индипендънт” на 5 ноември, т.е. седмица преди френската столица да бъде окървавена, публикацията е с дата 15 ноември, което прави разсъжденията му повече от нелепи. Като към това прибавим и съвпадението със срещата на Г-20 в Турция, на която отношението на големите лидери към руския президент Владимир Путин беше видимо променено, смело можем да кажем, че никога досега Плевнелиев не е изглеждал чак толкова трагикомично.

Същинската беда обаче няма нищо общо с казаното по-горе, доколкото словесните изхвърляния на българския президент срещу Русия са трайна тенденция, която му служи по-скоро за легитимация пред евроатлантическите партньори. В стремежа си да се докара пред тях той е изричал немалко щуротии, а след референдума за Крим даже попита: „Можем ли да очакваме, че български граждани от турски произход могат да се обадят на министър-председателя на Турция и да поискат намеса?“ и „Имаме руско малцинство в Прибалтика, в България руски туристи купуват апартаменти по морето, ами ако утре Москва изпрати войски?“ Подобно лекомислие се съдържаше и в заявката му от средата на май 2012 г.: „Моите посещения са от София на Запад, разбирайте го както искате“, с което показа, че още преди събитията в Украйна Плевнелиев е започнал да се вживява в ролята на ястреб – русофоб.

Разбира се, оттук произтекоха два сериозни проблема. Първият е, че поради липсата на достатъчно интелектуална гъвкавост, тезите на нашия т.нар. държавен глава се изтъркаха до краен предел. И далеч по-лошото  – олекнаха до степен, че дори да съществува реална заплаха от Москва, малцина биха се отнесли сериозно към предупреждения, излезли тъкмо от неговите уста. В съчетание с безбройните му международни гафове, породени от тотална политическа аматьорщина, изказванията на Плевнелиев вече звучат смешно вероятно и за кръговете „по света и у нас“, за чиито одобрителни потупвания копнее.

Как ли пък се забавляват в Москва? За да каже говорителката на руското външно министерство, т.е. дори не и външният министър, че се надява „българският президент да се въздържа занапред от такива неоснователни, гръмки и странни изказвания“, значи там съвсем го имат за… странен. А и Кремъл е направо облекчен – при такъв президент няма нужда да се хвърлят пари за „хибридна война“, понеже всяка негова тревога прилича на смахната конспиративна теория…

Навремето Хенри Кисинджър дал най-кратката характеристика на един президент: „На тази длъжност имаш две алтернативи – или нарочно се правиш на смешен, или си смешен неволно.“

В нашия случай става дума за второто, но тази „неволност“ съвсем не е безобидна. Още повече, когато настоящият ни президент твърде самонадеяно разтегля своите правомощия, като си позволява неаргументирано да изказва лично мнение по отношение на външната политика и дори поема ангажименти от името на България.

На срещата на НАТО в Уелс през септември 2014 г. Плевнелиев например обеща бързичко да се превъоръжим, както и всяка година да увеличаваме военните си разходи с 0,2% от БВП. Без да се допита до никого (по онова време цялата власт беше в ръцете на назначеното от него служебно правителство), той даде дума „бюджетът за отбрана да не се реже повече, а напротив – постепенно да нараства.“ Случи се обаче обратното – кабинетът на Бойко Борисов оряза разходите с над 70 млн. лв. за 2015 г., а на КСНС през пролетта на тази година премиерът обяви, че за „модернизацията“ (разбирай купуването на остаряла натовска техника) няма пари.

Е, то нямаше пари и за пенсии, и за детски надбавки, режеха се бюджети на болници и т.н., но обединителят на нацията се беше загрижил как да излезе от конфузната ситуация с евроатлантическите партньори, пред които се беше постилал с щедри обещания. Докато непрекъснато приказваше и продължава да приказва за руската заплаха, когато проблемът на света е съвсем друг и напълно различен, този случаен минувач през българската и международната политика успя да сътвори и купчина от изумителни гафове.

Казвам „случаен минувач“ не за да го обидя, а защото самият Бойко Борисов беше споменал, че „когото и да бяхме издигнали за президент, щеше да спечели.“ А и Плевнелиев ще си остане такъв, макар ужким да се еманципира от ГЕРБ и все повече да свързва надеждите си за втори мандат с подкрепата на САЩ. Само дето, за негов ужас, и там забелязаха, че дава всичко от себе си, за да изкара слагачеството си държавна политика, а личния си дневен ред – глобален и „отразяващ водещите принципи и ценности на демокрацията“…

Горкият! На Плевнелиев даже се наложи на 16 ноември, т.е. ден след публикацията в „Индипендънт“, спешно да замине за Париж, за да говори пред тържествената сесия за 70-годишнината на ЮНЕСКО. Там той напълно ревизира казаното преди и пламенно се обяви за нуждата от „международна коалиция”, имайки предвид в нея да бъде включена и Русия. Всичките му тези за хибридната война на Кремъл отидоха на кино, барабар с апелите час по-скоро ЕС и НАТО да се намесят на Балканите!

Далеч съм от мисълта да славословя руската политика, нито имам намерението да пригласям на БСП и АБВ, които поискаха оставката на президента. Плевнелиев обаче додея с пренавиването на евроатлантическата си преданост, с което жестоко удари тъкмо по евроатлантизма. Евроатлантизмът просто няма нужда от врагове, тъй като възторгът на ревностните му следовници е не по-малко отблъскващ от яростната противникова пропаганда. Те – споменатата порода адепти, са даже по-неприятни с апломба и клишетата си за „ценности“.

А сега пак да попитам: ами ако Русия наистина пробва да дестабилизира Балканите, докато светът се е вторачил в ИДИЛ? Кой ще повярва и откъде-накъде да повярва, след като самият Плевнелиев сви перките и дори не направи плах опит да излезе от конфуза с що-годе смислени аргументи? Ако пък си е измислил поредното руско злодейство, защо тогава поне не се извини?

Предлагам и отговор: халтурата, в която се е превърнала българската политика (а и не само тя), е опасна като ИДИЛ и коварна като кибер атака от Кремъл. Защото всеки ден взривява усещането ни за нормалност и смисъл. Ние обаче толкова сме свикнали с атентатите на невежеството, неадекватността и глупостта, че те отдавна не ни правят впечатление. Обстоятелството, че тяхна жертва е държавността, не ни вълнува. Хич не ни притеснява и фактът, че националната ни сигурност е саботирана отвътре, от хора без качества да изпълняват функциите дори на слуги.

В това май е голямата ни беда. Плевнелиев е просто нейната карикатурна илюстрация.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
„Редута.бг” се обслужва от счетоводна къща „Лавейа” бул. Княз Дондуков”, № 49 Tel: +359 2 988 84 04 Mobile: +359 888 60 72 70 Mail: sk.laveia@gmail.com
To Top