(Без)Изборен процес

След 25 години правене на демократични избори в България доживяхме да гледаме как в една огромна зала 3 000 души стоят заключени, докато чакат да бъдат приети протоколите им от изборния ден. Достатъчно неловко за държава с претенции да бъде част от клуба на най-развитите. Това обаче не може и не трябва да бъде изненада, ако се върнем назад и си спомним с каква лекота въпросите за истинска избирателна реформа бяха прехвърляни от мандат в мандат, бяха замествани с измислени въпроси за преференциално, мажоритарно, електронно или задължително гласуване. Опасността сега е случващото се в арена „Армеец“ да остане просто като поредното срамно петно и за пореден път да пропуснем възможността да поправим нещата.

Трябва да признаем, че опитите ни до тук да модернизираме изборния процес приличат на това да инсталираме сложни програми на компютър от 90-те. Машината „ЦИК“ е слаба, с остарели принципи на функциониране. Рестартирането й с вкарването на нови лица няма да помогне. Нужно е сглобяването на съвсем нова изборна администрация, което да надхвърля промяната на централното тяло ЦИК. Може би най-добрият пример за абсурда на системата е, че хората, които стояха заключени 3 дни в зала „Армеец“ са нивото, от което в най-голяма степен зависи честността на крайния резултат на изборите – секционните избирателни комисии. Те са единствените, които броят нашите гласове, преференции и т.н. Същевременно, заради т. нар. „каскадно обучение“, което прилага ЦИК, те реално не са обучавани. Повечето от тях не са виждали образци на протоколите за резултати преди изборния ден, не са били и обучени как да ги попълват. В резултат, по думите на вицепремиера Дончев и националния преброител „Информационно обслужване“, 90% от постъпилите протоколи са били сгрешени. Същите тези хора в СИК са подбрани на почти доброволен принцип от партиите, а на тези избори в София именно те трябваше да администрират едновременно избори за кмет на населено място, кмет на район, кмет на Софийска голяма община, избор с пресмятане на преференции за общински съвет и националния референдум.

Централното тяло на тази администрация ЦИК – продължава да е сбор от желанията на политическите партии. 20 човека, излъчени от партиите и натоварени с политически задачи трябва да решават всякакви въпроси – от принципни политически до чисто административни. И просто не се справят. Очаквано, дори в изборния ден те не можеха да вземат решение с часове. Истината е, че с такава избирателна комисия, няма как да очакваме повече. ЦИК направи информационна кампания, която така и не каза за какво да се използва преференциалния вот. Затова след няколко дни ще се чудим как са се преподредили листите за общински съветници. Очакваме т. нар. феномен „15/15“ в много партийни листи, в повечето общини. В цял свят се говори за изборен цикъл, което означава, че за да имаш добре подготвени избори, администрацията има работа във всеки един момент – от обявяването на резултатите на последните избори, през анализ на проблемите в тях, подбор, подготовка и обучение на персонал, поддържане на избирателен списък, информационна кампания до провеждането на следващите избори и обявяването на новите резултати. Никой от нас не знае какво прави ЦИК в малкото време, когато в България няма избори. Но ако гледаме резултатите и ситуацията в арена „Армеец“, най-вероятно нищо. Затова сега е моментът отново да се повдигне въпроса не за мажоритарно или задължително гласуване, а за сериозна реформа на комисията.

Особено важна е професионализацията на ЦИК. В България има много погрешна представа за това. Представяме си, че на мястото на партийно избраните членове, ще дойдат професионалисти, чисти и без партийни пристрастия, с вродени колегиални отношения. Това естествено няма как да стане. Професионализацията на ЦИК трябва да се изразява в създаването на малък административен апарат в рамките на самата комисия. Той трябва да изпълнява и всичко онова, което сега ЦИК не прави и няма как да прави. В момента партиите изпращат там основно юристи и математици, като смятат, че те имат достатъчно познания за процеса. Математик, член на ЦИК, обаче няма как да разбира от кампании, както и от избирателен списък, юристът няма как да разбира от анализ на резултати или обучение на ОИК или СИК. А всичко това трябва да е част от задачите на комисията. Затова трябва да се наемат хора, което да се занимават с тези неща и да ги превърнат от  спорадични обществени поръчки в процеси.

Партийните ръководства трябва да се замислят, че всеки един скандал в изборния процес, дори и много по-малък от драмата в Арена „Армеец“, разколебава гласоподавателя. Вярата ни, че изборите имат значение и че те представляват вярно нашия политически избори, намалява. Години наред различни политически партии блокират всяко предложение за промяна в изборния процес. Реформата в ЦИК спря до мандатност и целогодишна заплата за членовете й, нуждата от истински обучения стигна до отделянето на част от членовете на ЦИК в „обучително звено“, а информационните кампании просто бяха захранени с повече пари. Един от най-видимите примери за това късогледството е предложението за т. нар. „преброителни центрове“. То решава проблема с неточното броене, както и предаването на протоколите с дни, и от части контролирания вот. Въпреки, че такива пилотни центрове бяха създадени, с кодекса на Мая Манолова те бяха изцяло премахнати. Все още стои отворен и най-големият въпрос – за избирателния списък. А той поражда огромни съмнения в честността на целия процес. Вече е съвсем ясно, че списъкът не може да се поддържа само с информацията от гражданския регистър, защото тя е много неточна. Държави като Грузия, много страни в Африка вече избраха варианти за справяне с този проблем. Има различни възможности, но повечето от тях водят отново до това ЦИК да се превърне от партиен формат в истинска институция.

Можем да продължим да мислим коя избирателна система е най-добрата за нас, дали да има или няма електронно гласуване, дали да има глоба или мотивация за гласуване. Но при ниво на изборна администрация, което не може да се справи с броенето и обработването на гласовете, всичко това просто няма да проработи. Отказът да се смени компютъра, който е твърде амортизиран, вече не просто не разрешава да се слагат нови и по-сложни програми, каквито са тези изборни системи. Липсата на смислени промени прави невъзможно функционирането дори на сегашната система. И ако все още смятаме, че в България трябва да има представителна демокрация е крайно време случаи като този в арена “Армеец” да не произвеждат само краткосрочни скандали, а концепции за промяна на изборния процес. 

 

 

 


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top