Коментари

Алма ни матерна!

Срещнали се двама български професори:

–  Алма ти матерна! – поздравил учтиво първият.

–  Хонорис ти на каузата! – любезно отговорил другият.

Смешката се роди през есента на 2011 г., когато футболистът Христо Стоичков получи титлата „Доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет. И наистина си беше смешно тъкмо „Мамата“ да бъде академично почетен. Въпреки усилията да осигури държавно финансиране от 3,5 млн. лв. за на нов спортен комплекс, Стоичков отнесе безброй подигравки. От днешна гледна точка обаче се вижда, че те са били ужасно несправедливи!

Само за сравнение:  депутатката от ГЕРБ Менда Стоянова, която оглавява парламентарната комисия по бюджет и финанси, стана „хонорис кауза“ на друго висше учебно заведение в Пловдив срещу три пъти по-малка сума. След като разпоредила от държавния бюджет (!) да се дадат 1 100 000 лева за ремонт на старата сграда на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ), тя получи титлата на церемония с концерт и прочие тържествени салтанати. Вярно, каза, че я приема с „притеснение“, но в никакъв случай това не я принуди да отклони нелепия жест. От снимките даже се вижда как грее от щастие, докато ректорът проф. Милчо Василев я обсипва с ласкателства за нейната „съпричастност“ към академията с… държавни пари.

Дали ако Менда Стоянова беше проявила „съпричастност“ и към БАН, щяха да я произведат в член-кореспондент или направо в академик?

Това няма как да знаем, понеже депутатката имаше неблагоразумието да посъветва учените да се борят за заплатите си, а година по-рано ги нарече просяци и мързеливци. През 2018 г. обаче е възможно да поправи грешката си, щом единственото условие за такъв тип израстване е щедростта с бюджетни средства. Отгоре на всичко Менда Стоянова разполага и с коз – тя не може да чете числа. Или поне доскоро не можеше, като се има предвид как през юли 2010 г. не успя да прочете сумите, записани в закона за актуализация на бюджета. Отново в качеството си на шеф на бюджетната комисия, тогава тя представи приходите по абсолютно същия начин, по който бяха записани – „15 232 293,4 хиляди лева“. Въпреки че ставаше дума за над 15 милиарда лева, Менда ги изчете със запетайката и хилядите, което означава, че разбира от финанси точно толкова, колкото и от музикално, танцово и изобразително изкуство…

Впрочем тарторът на държавата, в която аматьорството е напът окончателно да победи професионализма, също се поведе по акъла на едни други слагачи от т.нар. академична общност. На 20 ноември премиерът не само изнесе лекция в УНСС по обширната тема „България, Балканите, Европа и светът“, ами бе представен и като доктор. От кандидат на науките, защитил дисертацията „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар”, Бойко Борисов внезапно израсна до доктор, и то по психология. Нищо по-просто, следователно, на следващата си лекция, в която обърне погледа си и към Вселената, след доктор да се добави и едно „хонорис кауза“, означаващо в буквален превод „по заслуги“. Доста разтегливо понятие, ще признаете, след като позволи и на Военната академия „Г.С. Раковски“ да удостои с него… столичната кметица Йорданка Фандъкова.

Тук е мястото да припомня, че навремето редица партийни дейци също биваха четкани от научните и художествено-творческите среди. Но Мако Даков, да речем, стана член-кореспондент, а сетне и академик на БАН едва след написването на епохалния си труд „Методи на превръщане на част от издънковите гори в семенни и увеличаване на тяхната производителност – добива на минни подпори“. Знае се също, че когато се чествала 90-годишнината на Софийския университет, акад. Илчо Димитров и още няколко професори предложили на тогавашния Първи да го направят почетен доктор, но той отклонил идеята с думите: „Момчета, аз нямам висше образование. Аз и гимназия едва завърших в ония години. Ще ми се смее народът!“ В спомените си Тодор Живков чистосърдечно разказва и как през 1978 г. Токийският университет му връчил почетното звание, единствено защото японците харесали българското кисело мляко.

Това ще рече, че хем държавата си беше „нейна“, хем тогавашната власт все пак проявяваше някакво чувство за мярка, че даже и за самоирония. Дори тя не си позволяваше подобно безочие – за разлика от наследилата я управленска кохорта, която си е въобразила, че почестите ѝ се полагат заради благоволението да меценатства с бюджетни подаяния. Нито тя, нито ръководствата на висши учебни заведения обаче разбират, че това произвежда точно обратния ефект. Почетеният изглежда нелепо смешно, почитащият – абсурдно жалко, а самите титли девалвират до степен да звучат като обида от устата на Стоичков…

А той, между другото, поне беше скромен. Каза: „Аз не съм академик, никога няма да бъда доктор, трябва да се учи за тези неща.“

Днес тази му мисъл е равносилна на мъдро проникновение и е въпрос единствено на време „Мамата“ да бъде признат за най-големия съвременен български философ. Това ще е и същинската награда „за заслуги“ на суетното и нахално невежество, което си мисли, че всяко нещо може да се купи, включително учеността. А на нас алма ни матерна, щом не му хонорисваме каузата да го прави даже не със своите, а с нашите пари!

Алма ни матерна!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top