Статии

Антон Стоянов: Член 7 – Европа на кръстопът

Антон Стоянов е стажант в програмата на Редута.бг с ръководител Владимир Шопов

Полша и Унгария се очертават като вечния „трън в петата“ на европейските институции. След дълги месеци на заплахи и размахване на пръст, Европейската комисия активира член 7 на Лисабонския договор срещу Полша. Няколко месеца по-късно, Европейският парламент започна процедура за активиране на същия член, но този път срещу Унгария. Макар и с малки разлики, пътят на държавите към тази процедура е в общи линии идентичен – дългогодишни сблъсъци с Брюксел и действия, които противоречат на ценностите на съюза. Преди да разгледаме какво се случва в Полша и Унгария, нека първо разберем с какво точно ги заплашват.

Член 7 или т.н. „ядрен вариант“ на Брюксел се активира, когато Комисията, Парламентът или 1/3 от страните-членки предложат някоя държава да бъде разследвана за „явен риск за сериозно нарушаване“ на европейските ценности. За да се стартира такова разследване, 2/3 от Европейския парламент и 4/5 от Европейския съвет трябва да дадат своето съгласие. Ако разследването потвърди риска, парламентът и съветът отново трябва да гласуват дали виждат „сериозно и постоянно нарушаване“ на европейските ценности. Уловката е, че Съветът трябва да реши това с консенсус преди да пристъпи към санкциониране на обвинените. Самите санкции се приемат от Съвета с квалифицирано мнозинство (55% от страните-членки или с гласовете на държави-членки, чието население е най-малко 65% от общото население на ЕС). Те включват лишаването на съответната държава от право на глас в него. Досега член 7 не е бил активиран – проблемите винаги са били решавани чрез компромиси и разговори. За съжаление, нито Качински, нито Орбан, са особено сговорчиви.

Нека започнем с Унгария, където процесът по разследване тепърва започва. Резолюция за прилагането на член 7 срещу Унгария е приета от Европейския парламент през май 2017 г. след месеци спорове и конфликти между европейските институции и Виктор Орбан. Гласуването показва абсолютната непоносимост на мнозинството депутати към унгарския министър-председател – дори в средите на ЕНП (политическото семейство на ФИДЕС). Унгария е обвинявана за политиката ѝ за прием на бежанци, която е в разрез с европейските директиви, за антиевропейската информационна кампания (финансирана с европейски пари), за опитите да бъде затворен Централноевропейския университет, за новоприетите закони за регистрация на НПО-та, финансирани от чужди държави и за цялостно погазване на демократични принципи и права на човека.

Oще с пристигането си, делегацията на парламента, водена от Джудит Саргентини, е посрещната с контраатака на Виктор Орбан. Докладът, който тепърва ще бъде изготвян, е предварително заклеймен като опит на Брюксел да подрие основите на властта, а Парламентът е обвинен в слугинаж на „великите сили“. Самата Саргентини се сблъсква с принципно неразбиране от страна на унгарските власти и по мотивацията за обвиненията и по обхвата на самия член 7 като според тях той не може да бъде активиран въз основа на проблеми, по които вече са задействани съдебни процедури от страна на ЕС. На помощ им се притичат баварските християн-демократи, според които Орбан „очевидно уважава върховенството на закона“.

Случаят с Полша е подобен, макар и в далеч по-напреднала фаза. Разследването вече е достигнало до заключението, че в страната се наблюдава „сериозно и постоянно нарушаване“ на европейските ценности и чл. 7 е активиран. Вниманието на Европейската комисия е привлечено още със забраната на абортите, ограничаването на достъпа на медии до Парламента и по-късно с гласуването на бюджета в отсъствието на опозицията. Истинските сблъсъци между Брюксел и Варшава започват с предлагането на промяна в начина на избиране на председател на Конституционния Съд – до момента избиран от останалите магистрати, в бъдеще той ще бъде назначаван от президента. Опитите на Европейската комисия да разреши проблема чрез дипломация търпят неуспех, следват заплахи за активирането на член 7, а накрая и активирането му за пръв път в историята на съюза.

Но постоянните конфронтации с европейските институции рано или късно се изтъркват. Когато подкрепата за управляващите в Полша достига рекордната стойност от 47%, Ярослав Качински си дава сметка, че е извлякъл всички възможни позитиви от сблъсъците си с Брюксел – популярността вече може само да спада, особено след като 97% от населението държи на членството на страната в ЕС. Освен това тепърва предстоят преговорите за разпределянето на фондовете от следващата многогодишна финансова рамка на съюза, а Полша е един от най-големите нетни получатели на евросредства. За да запази тази позиция, страната трябва да приложи нов подход. Премиерът Беата Шидло е сменена от технократа и икономист Матеуш Моравецки. Двете личности са пълни противоположности. Шидло е смятана за човек на народа, но колкото е обичана от полския народ, толкова е и неодобрявана на запад. За сметка на това, експертът и интелектуалец Моравецки е сравнително непознат за електората,  но има потенциал да се хареса много повече на останалите европейски политици и да бъде знак за ново начало. Първите му стъпки са кадрови смени в правителството, включително на най-спорните за Брюксел фигури, но спорните теми остават недокоснати. Моравецки не се отказва от предвидената съдебна реформа, но не желае да влиза в повече сблъсъци с Европейската комисия. Според него, реформата просто трябва да бъде разяснена по-добре.

Независимо от заплахите и стартираните процедури, реалността е ясна. Санкциите предвидени в чл. 7 никога няма да бъдат наложени, ако Полша и Унгария се подкрепят взаимно. Някои анализатори твърдят, че самите сблъсъци между държавите и Брюксел накърняват така силно международния им престиж, че те сами ще бъдат принудени да се откажат от плановете си. Но това е малко вероятно – въпреки значителния спад на външни инвестиции в Полша, поради съмнения за върховенството на закона, икономиката на страната продължава да се развива с бурни темпове. Унгария, от друга страна, е в далеч по-уязвима позиция. Нейната икономика не е толкова силна и самостоятелна, колкото полската и зависи до голяма степен от Германия, чиито компании са отговорни за 1/3 от всички нови работни места, които се създават в страната. Европейската комисия има възможността да използва принципа „разделяй и владей“ като отчете два значими фактора. Първо, Качински е идеолог и не може да бъде убеден да промени пътя си, докато Орбан е прагматик, който е готов много бързо да смени курса, ако нещата не вървят на добре. И второ, в сравнение с Полша, Унгария е много по-зависима в икономически план от добрите си отношения с европейските държави. Орбан може да бъде убеден, че не е в негов интерес да защитава Полша. По този начин, той гарантира както благоприятното икономическо развитие на Унгария, така и спасение от процедурата по чл. 7, която тепърва прохожда.

В крайна сметка, развитието на процедурите около член 7 ще очертае посоката, в която ще се развива принципния конфликт между „оста на нелибералната демокрация“ и ЕС. Свикналата да решава вътрешните си проблеми чрез компромиси Европа трябва да избере дали ще защити решително принципите си или ще отстъпи в името на единството и така ще отвори път към промяна и преформулиране на европейските ценности.

Антон Стоянов: Член 7 – Европа на кръстопът

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top