Статии

Пишман законодатели спасяват Гешев*

Докато осмислях идеята на главния прокурор да подложи приватизацията на ревизия въпреки изтеклата давност за повечето от евентуалните „приватизационни“ престъпления, си спомних думите на проф. Никола Долапчиев – учен с изключителен принос за българската наказателноправна наука. Описвайки съветизацията на нашето право и правосъдие след 9.09.1944 г., той казва: „И докато във всички западни демокрации съдебната власт е върховен арбитър за законосъобразността на действията на изпълнителната власт, в България, също като в Русия, надзорната функция е прехвърлена на главния прокурор, който извършва надзор за точното изпълнение на законите“.

Идеята за всеобхватността на прокурорския надзор очевидно е оставила траен отпечатък върху икономическите, политическите, а и върху юридическите практики в условията на посттоталитаризъм. Принципът за разделение на властите, залегнал в действащата конституция, не се оказа пречка главният прокурор да възложи на ДАНС – служба, подчинена на Министерския съвет, без разследващи функции и без пряка зависимост от главния прокурор – да извърши проверка на всички приватизационни договори независимо от това кога са сключени и кога са били изпълнени.

След като беше оповестена тази новина, депутати от ПП „Атака“ светкавично внесоха законопроект за изменение на Наказателния кодекс. Според мотивите към законопроекта г-н Гешев е на границата да извърши противозаконни действия, поради което внесеният законопроект трябва да предотврати предстоящия произвол. Вносителите заявяват: „Наказателното преследване е недопустимо при изтекла давност, а действия, предприети от Прокуратурата (правописът на вносителите е запазен) при условията на изтекла давност, са на практика противозаконни“. Чрез внесения от тях законопроект депутатите целят спешно да предотвратят противозаконните действия на г-н Гешев, като ги узаконят, за да може „тази правилна и желана десетилетия от българския народ инициатива на главния прокурор да бъде проведена законосъобразно“.

От опита на депутатите да предпазят главния прокурор от беззаконие става ясно, че никакви проверки на ДАНС не могат да приключат законно с публичното обругаване на хора, участвали в приватизацията, щом законът не позволява те да бъдат разследвани, привлечени към наказателна отговорност и осъдени. Над смелите пориви за  ревизия на целия преход като дамоклев меч надвисна проблемът с давността.

Че трудно ще може да се преодолеят международните и конституционните стандарти, забраняващи обратното действие на неблагоприятния наказателен закон, изрази становище дори бившият главен прокурор Никола  Филчев. Като професор по наказателно право той добре познава юридическите пречки пред опитите да се увеличи давността за дадено престъпление, след като тя вече е изтекла, и да се придаде на увеличената давност обратна сила. Международният пакт за гражданските и политическите права (чл. 15), Хартата за основните права на европейския съюз (чл. 49), Конвенцията за правата на човека и основните свободи (чл. 7), както и основаните на тях съдебни практики са категорични, че принципът на правната сигурност изключва ретроактивното действие на по-неблагоприятния закон.

В устрема си да предпазят главния прокурор от закононарушения обаче депутатите от „Атака“ на повече от 13 страници разясняват, че тази трудна задача е решима от тях петимата (сред които само един юрист). Мотивите към законопроекта са сбирщина от махленски доводи, политически лозунги, прогимназиална стилистика и същата по ниво граматика, съчетани с ходове на юридическата мисъл, трудно разбираеми и още по-трудно защитими със средствата на правната наука. Законопроектът е изпълнен с правописни и юридически недоразумения, но не издребнявам за липсващите запетаи, за пълния член, за изрази като „в предвид“, нито за множеството изречения, започващи с думата „съответно“. Нито пък за стилистичните похвати, които се свеждат до цитати от Евангелието, до живописни сравнения между съпротивата срещу социалистическия режим, изразена в политически вицове, и сатиричните прякори на бивш министър, свързан с приватизацията.

Мотивите към законопроекта съдържат скандални признания и спорни тези. Оценката на политическата и социална реалност в страната е дадена с откритието, че „цветът на нацията… избра емиграцията“. Не може да се оспори верността на това твърдение, поне доколкото въпросните законодателни предложения не са писани зад граница от български емигранти, а от действащи български законотворци. Законопроектът ясно очертава интелектуалния капацитет на съвременното ни управление.

Мотивите съдържат интересно обяснение за нежеланието на правоохранителните органи да се преборят с престъпността на властимащите през изминалите години. Според вносителите президентът и вицепрезидентът, министър-председателят и заместниците му, министрите, членовете на ВСС, управителите и заместник-управителите на БНБ, омбудсманът и заместникът му, всички съдии и съдебни заседатели, прокурори, областни управители, кметове и зам.-кметове, както и членовете на Конституционния съд вероятно са избегнали наказателната отговорност за извършени от тях тежки корупционни и „приватизационни“ престъпления поради това, че са „недосегаеми за наказателно преследване по политически причини“. Това твърдение нанася тежък удар срещу интегритета на прокуратурата, полицията, но и на всички главни прокурори на прехода. Законодателството предвижда работещи механизми за снемане на имунитета на вероятните извършители на престъпления, които изобщо притежават такъв. Защо не са приложени? Освен това членовете на правителството, ръководителите на агенции и контролни институции, управителите и заместник-управителите на БНБ, кметовете, областните управители и т.н. поначало нямат имунитет срещу наказателно преследване. Защо не са преследвани? Твърдението, че причините за това са единствено  политически, уличава в бездействие по служба и прокурорите, и разследващите органи. Защо са бездействали раболепно пред силните на деня? Кой ги е възпирал да приложат към политиците закона така, както го прилагат към обикновения гражданин? И ако това е тяхното обичайно поведение към властимащите, дали (и защо?) същите тези прокурори и разследващи органи занапред ще изоставят политическата целесъобразност и ще започнат да преследват наказателно силните политически фигури? Изглежда, че ако досега не са правили това по конюнктурни причини, няма да го правят и в бъдеще, а причината за това не е в закона.

Противно на всяка логика вносителите твърдят, че имунитетът значително затруднява наказателното преследване срещу депутатите, но веднага след това се оплакват от възможността носителят на имунитета сам да се откаже от своя имунитет. Член 70, ал. 2 от  Конституцията на Република България предвижда, че може да се проведе наказателно преследване и без разрешение от Народното събрание, когато народният представител даде писмено съгласие да бъде разследван и съден. Вносителите обаче изглежда споделят идеята: „имунитетът пречи на правосъдието, но защо да го даваме без бой?“. Не било правилно народният представител току-така да се отказва от своя имунитет – защото имунитетът не бил негов, а на институцията. Опасяват се, че някой народен избраник би се отказал от имунитета си под натиск, оказван включително от собствената му политическа сила. Защо ли депутатите-вносители са вложили в мотивите на законопроекта тази спорна идея, която контрастира със съдържанието на предложените от тях разпоредби? Дали тя не е свързана с неприятния спомен, че някои членове на парламента доброволно се отказаха от своя имунитет за разлика от единиците, които със зъби и нокти се бореха за своята относителна временна ненаказуемост? През 2015 г. Волен Сидеров настоя на своя имунитет под претекст, че не вярва в правосъдието. Народните избраници взеха решението вместо него, а след това правосъдието се отнесе благосклонно и приключи делото  му със споразумение, както всъщност  приключиха и други негови дела.

В духа на споделеното от лидера им недоверие към правосъдието вносителите на законопроекта изказват недоволството си от начина на формиране на съдебната власт. Отново без връзка с предложените законови промени, в т.12.2.4 от мотивите те твърдят, че съдебната власт се формира „извън прекия демократичен процес“ и че гражданите нямат никаква възможност за „контрол“. Противно на множеството експерти, които оспорват т.нар. „политическа квота“ във Висшия съдебен съвет, избрана от Народното събрание, и желаят премахването й или свеждането й до минимум, петимата депутати от „Атака“ оспорват професионалната квота. Те изразяват възмущението си, че съдебната власт „се самовъзпроизвежда“. Според тях не е правилно 14 от 25-те членове на Висшия съдебен съвет да се избират от самите органи на съдебната власт и мечтаят за конституционни промени, с които ще се противостои на „тази поквара и несъвършеното конституционно устройство“ и парламентът окончателно ще овладее и подчини съдебната власт.

Според петимата законотворци личната обществена опасност на управляващите е толкова висока, че предложеният от тях закон трябва да влезе в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник“ вместо в законния тридневен срок. Бързината се налагала от това, че увеличените наказания ще действат само занапред. Явно се очаква в тридневния срок от обнародване на закона до обичайното му влизане в сила държавните служители, депутати и политици да извършат всевъзможни нови престъпления, за да изпреварят деня, в който ще бъдат прилагани по-тежки наказания за деянията им.

Допускам, че единственият юрист сред вносителите не е истинският автор на предложените текстове. Не мога да си представя, че човек, практикувал в областта на правото, би създал такава юридическа безсмислица – да въведе обща норма, според която престъпленията на президента, вицепрезидента, членовете на кабинета, на Сметната палата, на Конституционния съд и Висшия съдебен съвет, длъжностни лица с отговорно служебно положение и депутати никога да не се погасяват по давност. И едновременно с това да обърка всички разпоредби по спиране и прекъсване на давността, като ги обвърже с времето, в което потенциалните обвиняеми са имали имунитет. Разпоредбата на чл. 81 от НК е съсипана чрез създаването на огромен брой неразбираеми хипотези, свързани със спирането и прекъсването на давността на лица с имунитет. В тази разпоредба са насъбрани указания кога давността „започва“ и кои срокове да се вземат „в предвид“. Освен граматическо бедствие, това е и юридически нонсенс. След като престъпленията на лицата с имунитет не се погасяват по давност и се приравняват на престъпления против мира и човечеството, за които давност не тече, не е нужно да се предвижда спиране и прекъсване на давността в зависимост от имунитета.

Само прозрачна атака против президента и вицепрезидента, в съчетание с юридическа некомпетентност, могат да обяснят законодателното предложение, че не се погасяват по давност престъпленията против стопанството и против приватизацията, които са извършени „от лицата по т. 2 на чл. 79, ал. 2 от НК“. „Лицата по т. 2“ са само президентът и вицепрезидентът. Така законопроектът атакува не само президентската институция, но и самото право.

Вносителите на законопроекта вероятно не са се сетили, че „давност“ в наказателното право означава време на бездействие, проявено от органите, натоварени да осъществят наказателната репресия. А следователно най-напред трябва да бъдат „ревизирани“ институциите, които са бездействали по политически, според вносителите, причини.

Поначало давността като юридически институт се обяснява не само с принципа, че закъснялата справедливост не е справедливост, но и с неоправдано големите трудности по разкриването и доказването на отдалечени по време престъпления. Въпросът дали е възможно днес ефективно и обективно разследване на приватизационни, стопански и длъжностни престъпления, извършени преди изтичането на давността, е повече реторичен. Подобен род деяния се доказват предимно с документи, а срокът за съхраняването им от отделните институции отдавна е изтекъл. От една страна, това крие опасност никога да не бъде разкрита обективната истина, но от друга – да се прояви стремеж от подмяна на преките доказателства с разкази на „привикани“ (по израза на един вицепремиер) свидетели, които от дистанцията на изминалите 20-30 години да си спомнят точната дата, размера на паричния превод, та дори и номера на платежното нареждане, с което е извършено някакво престъпно плащане. (Един такъв свидетел например вече си спомня всички плащания по делото за КТБ.)

Предварителната оценка на въздействието на закона, предложен от вносителите, лекомислено уверява, че той не налага промяна в други нормативни актове, не изисква средства от държавния бюджет и не води до промяна в съществуващи административни структури. Така изглеждат всички „предварителни оценки“ на законопроектите, внесени от депутати. По този начин се заобикалят изискванията на Закона за нормативните актове.

Дали авторите на законопроекта знаят, че разследващите органи и прокуратурата се издържат от държавния бюджет? Не е извършена дори приблизителна оценка за това колко ще струват заплатите на оперативните работници, разследващите органи и прокурорите, експертизите, командировките, пътните и дневните разходи на свидетелите, които ще се разпитват, умножени по броя на вероятните престъпления (респ. по броя на приватизационните сделки, доколкото е престъпна цялата приватизация).

Смелото твърдение, че законопроектът „не предвижда създаването на нови или промяна в съществуващи административни структури“, не държи сметка за капацитета на правоохранителните органи. Няма данни дори да е направен опит да се анализира този капацитет. Кога ДАНС ще си върши работата по закон, докато се изявява като хроникьор на приватизационните сделки? Какво ще стане с текущите дела, докато полицаи и следователи  разследват хиляди сделки, за които ще трябва да се събират доказателства с десетилетия? Защото според законопроекта всички високопоставени политически лица и държавни служители ще бъдат разследвани, докато са живи. Неуспешните досега разследвания продължаваха само до изтичането на абсолютната давност. А премахването на давността за изброените в новите разпоредби на чл. 79, ал. 2 от НК лица ще наложи делата, образувани против тях да бъдат „висящи“ до смъртта им, ако не бъдат прекратени или внесени в съда. Вярно е, че сме държава с многобройна полиция и прокуратура, но цялата тази съвкупност не е в състояние да обхване огромния държавен апарат и политическите фигури, смело натикани в групата на лицата, които ще бъдат вечно разследвани. Правоприлагащите органи или ще бъдат доведени до колапс, или ще трябва неимоверно да раздуят щата си за сметка на държавния бюджет.

Ще трябва задълго и да изоставят „битовата“ престъпност.

Освен ако до края на годината главният прокурор не се справи окончателно с нея.

………………..

*Заглавието е на редакцията.

 

 

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Пишман законодатели спасяват Гешев*

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top