Статии

Блажени невежите

Докато се ровя в интернет преоткривам нещо, открито преди векове: Невежеството е блаженство. Носи ти спокойствие, безметежно е. Не те тормози с въпроси. Не подозираш колко много не знаеш, затова си въобразяваш, че знаеш всичко. Невежеството те уголемява в собствените ти очи, дава ти самочувствие да се произнасяш по въпроси – невежествено, но ти не подозираш, че е невежествено. Колкото по-малко подозираш, толкова по-силно се произнасяш. Винаги ще се намерят толкова невежи като теб да те аплодират. А за останалите винаги можеш да кажеш, че са просто завистници, глупаци, подкупни. Невежият е винаги прав в собствените си очи. Заспива спокойно, защото не се тормози с въпроси, които го държат буден. Спокоен е като плитка вода, няма дълбочини, които да я завихрят в неспокойни вълни или вирове, в които едно мнение може да се удави, за да изплува друго – по-вярно, по-зряло, по-изстрадано. Невежеството е непроменливо, стабилно, затова и често агресивно и побеждаващо. Невежеството е наистина блаженство.

Понякога си мечтая да съм по-невежа отколкото всъщност съм. Толкова много да съм невежа, че със самочувствие да напиша в социалната мрежа: „Русия откупи от Турция независимостта на България.“ И не само да съм убедена, че съм напълно права, но и да си въобразявам, че по този начин просвещавам другите. Да си въобразявам, че на 22 септември 1908 година княз Фердинанд е извършил спонтанен героичен акт на обявяване на независимост и майка Русия за пореден път е освободила България, като е извадила едни торби със злато и е платила на Турция да стои мирна и да не закача новопровъзгласеното независимо царство. Да не съм наясно, че събитието изобщо не е било спонтанно, а предизвестено и обосновано от други събития в Европа по същото време, в които и силни държави (като Австрия) посягат на клаузите на Берлинския договор. Да не зная, че Турция изобщо не й е било на ума да напада непокорната България, единственото, което я е интересувало е да получи едни пари от България. Да не съм чувала, че в един предишен договор между Русия и Турция, Турция се задължава да изплати на Русия няколкостотин милиона, но годините минавали, а Турция така и не плащала нищо. Да не подозирам, че в този момент Русия се сетила за този неплатен дълг и предложила тройна комбинация – Русия да опрости на Турция сто милиона заради това, което България дължи на Турция след обявяването на независимостта си, а новата независима държава царство България да плаща разсрочено тези пари на Русия. С други думи да не знам, че Русия е кредитор, а не благодетел. И то хитър кредитор – премества едни пари от дълг, който никога няма да бъде върнат от Турция, в дълг, който трябва да бъде върнат от България. Само, че хитрата сврака била вкарана с двата крака в революцията през 1917 година, която занулила всички предишни договорки и така тези пари не били върнати и от България. Ще си кажете, че причина за това невежество е русофилството. Не е така – точно толкова невежо може да бъде и русофобството – то пък твърди, че България трябвало да плати на Русия, за да признае независимостта й. Това е просто другата страна страна на невежеството. Простата истина е, че е била направена изгодна за всички тройна финансова операция.

Понякога наистина ми се иска да съм уютно невежа – толкова много уютно, колкото е Красимир Каракачанов по въпроси на журналистиката. И да изрека глупост като неговата, ама с такова мащабно самочувствие, че дори да не подозирам колко голяма глупост съм – по неговия израз – изглаголствала. Ето изказването му: “Работата на журналистите е не да правят оценки, а да предават фактите такива, каквито са, и да не вземат политическа страна, и да ми глаголстват по теми, които дали ги разбират или не ги разбират, това си е тяхна работа. Да си имат убежденията, да си ги държат вкъщи.“

Ето, толкова много невежа искам да съм – да не съм изобщо наясно каква е работата на журналистите, но да им обяснявам каква е работата им. Да съм чувала оттук-оттам, че работата на журналистите е да предават фактите, но изобщо да не подозирам, че това е основно работата на агенционната журналистика и на информационните жанрове, което е една много малка част от самата журналистика. Да не ми е минавало дори през ума, че другата – също толкова важна част на журналистиката като информационната, са публицистичните жанрове. И че там са жанровете коментар и анализ, в които мнението е съществен факт и ако си решил да правиш публицистичен жанр, няма как да си държиш мнението вкъщи, защото така е безопасно, а трябва да го оповестиш, защитиш и докажеш, колкото и опасно да е това. За да изречеш такава глупост трябва въобще да не си наясно, че докато ти си бил агент Иван информационната журналистика се смесваше с коментарната, защото такава е формулата на тоталитарната журналистика – фактът се поднася заедно с коментара за него, за да не вземе читателя, зрителя, слушателя да си състави собствено мнение, вместо партийното. Но че в независимата журналистика не е така – там фактите живеят в едни жанрове, а мненията за тях, анализът за тях и коментарът за тях в други жанрове. Но и двете неща са журналистика. А независимият читател решава какво да чете – дали само фактите или и мненията. Затова в медиите тези жанрове съжителстват на отделни места. А тези, които искат безопасно да си държат мненията вкъщи, обикновено не стават журналисти. Ако случайно се объркат и влязат в професията, най-много да се издигнат до дръжки за микрофони. Това всъщност иска с неграмотното си мнение вицепремиерът Красимир Каракачанов – дръжки за микрофони, които да дистрибутират невежи изказвания на невежи хора, без да казват мнението си за тяхното невежество.

Тъкмо да си помисля, че няма по-голяма деградация за човек от това да иска да е невеж, само защото невежеството е блаженство, спокойствие, необезпокояван сън и ето нещо още по-деградиращо – това е желанието да си циничен. Толкова много циничен, че да си възрастен образован човек и да си демонстрираш чувството за злобен хумор на гърба на едно момиче. Защото Грета Тунберг е това – едно момиче, гневно, навъсено, енергично, вероятно употребявано от някого и затова може би застрашено. Да си точиш ноктите на това момиче, за да се харесаш с хитрите си лафчета на няколцина в социалната мрежа, е истинска деградация. Да не разбираш, че в свят, в който държавите се управляват от глупави хора, няма как за равновесие да не се появи някоя Грета. Ако някой се прави на толкова силен, че може да съсипе света, няма как да не се появи едно момиче, което да не стане символ на страха за света. Ако в България министър на екологията може да е Нено Димов, няма как от другата страна да не застане някой, който се старае за обратната кауза. Невежите имат шанс – могат да се научат, могат да израстват. Циничните са безнадеждни.

 

 

 

Блажени невежите

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top