Британия временно се качи на редута

Драматичният ход на Дейвид Камерън с ветото на новия европейски фискален пакт отива отвъд най-острите сблъсъци на Великобритания със съюза и повдига въпроса за нейното членство. На най-различни премиери им се е налагало да преговарят за европейски договори, но никога краят не е бил толкова драматичен. Рано е обаче да се каже, че страната върви към някакъв нов изолационизъм. Торите са твърде прагматични, за да допуснат това като краен резултат. Независимо от това страната затъва в тежка дилема, която рано или късно трябва да намери разрешение. Посоката на движение в Европа е към повече сближаване, координация и интеграция, а за британските (най-вече английските) елити и граждани това не е най-предпочитания сценарий за развитие. Все някога ще дойде момент за решение. Сегашната криза прилича на такъв момент. Ходът на лидера на консерваторите не е резултат от някаква нова външнополитическа доктрина. Дейвид Камерън няма такава и е по-скоро с традиционни инстинкти на тори, който цени отношенията със САЩ, партньори като държавите от британската общност, гледа на Великобритания като по-скоро доста самодостатъчна и е безразличен към скептичен по отношение на Европа. Участието в интервенцията в Либия бе по-скоро мотивирано от нежелание страната да бъда изолирана от други по-предприемчиви участници в „Арабската пролет”, отколкото от някаква убеденост в етичната интервенция или императива за подкрепа на демократизацията. Сегашният евроскептицизъм сред торите има поне три варианта: стопиране на интеграцията на сегашните нива, предоговаряне и връщане на суверенитет и излизане от ЕС. Камерън е по-скоро в първата група, докато по-голямата част от депутатите му клонят към втората и той има постоянна нужда да ги захранва политически. Това е една от основните причини за ветото. Фиаското на Камерън обаче има и други аспекти, някои концептуални, други политически, трети тактически. Сред първите е преценката за липсата на алтернатива пред Германия и Франция за спасяване на еврото на ниво 27 страни-членки. Очевидно е била направена оценката, че немското предпочитание за промяна на Лисабонския договор е много силно и отстъпка пред Британия не е непосилна цена за Ангела Меркел. Надценена е била и вероятността новите страни-членки да се присъединят към евентуална коалиция с британците, поради тяхната опозиция към Пакта Евро плюс от пролетта, страховете от немска доминация в ЕС, заплахата за ниските данъци и т.н. Всички тези позиции обаче минават на заден план, когато лидерите на нова Европа разбират залога на фискалния пакт и началото на истински икономически съюз. Политическата изолация на Камерън е резултат и на твърде голямото отдалечаване от ЕНП през последните години, което очевидно пречи на торите да анализират точно как се развива мисленето на десните управляващи партии в континентална Европа. Дипломатическите провали също са няколко, поне според вече публикуваните информации за събитията. Един е свързан с твърде късното и непълно информиране на част от партньорите, което създава възприятието за конспирация срещу еврото. Друг е твърде настъпателното поведение на Камерън на самия съвет. Той не просто иска отделен протокол за финансовите услуги, а настоява за промени в методологията на взимане на решения, което веднага го изолира. Постепенно става ясно, че в цялата операция външното министерство е било доста изолирано и Камерън изглежда се е предоверил на най-близките си съветници на „Даунинг стрийт” 10. Във вътрешнополитически план пък битката с голямата и шумна евроскептична фракция очевидно е изместила всякакви други съображения. Торите продължават да имат болезнени спомени от тежките вътрешни битки от времето на Тачър и Меджър и в желанието си да овладее нещо подобно в зародиш Камерън хвърли твърде остра карта. В недоумение са и все повече от предполагаемите „бенефициенти” в Лондонското Сити. Техният приоритет е преди всичко насочен към спасяване на самото евро, а статута и позициите на Лондон като финансов център не е под непосредствена заплаха. По-съществена е обаче доста негативната реакция на останалата част от британския бизнес, който не е обвързан с битката за Ситито и много повече се интересува от здравето на еврото, единния пазар и стабилността на еврозоната. Финансите може и да са около 10% от британската икономика (според различни оценки), но европейския пазар поема половината от британския износ. Нещо повече, Камерън едва ли може да разчита на много обществена подкрепа от похода си за спасяване на тези, които много винят за цялата финансова бъркотия от последните няколко години. В този контекст, торите могат доста бързо да се окажат под сериозен натиск от британския бизнес за смекчаване на сегашните позиции. „Специалните отношения” със САЩ са стандартния аргумент за това къде е сърцето на британската външна политика. Често обаче остава неясна една от основните причини, поради които американците поддържат тези отношения, а тя се крие във възможността британците да участват и упражняват влияние вътре в самия ЕС. Именно този ефект на външнополитическия мултипликатор Британия е на път да загуби сега, ако се маргинализира твърде много. Това чудесно разбираха Маргарет Тачър, Джон Мейджър и Тони Блеър, а Камерън сякаш подцени тази реалност. Евро дилемата на британците е реална, но ходът на настоящия премиер не прилича на премислена стратегия за нейното разрешаване. По-скоро те се качиха временно на редута и кризата с ЕС ще им даде повод да огледат полето отгоре преди наистина да решат накъде да потеглят.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top