Статии

Веско – премиер!

Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР!

Припев на „Нашата полиция“

 

Уви, чак сега установявам, че химнът на МВР, прозвучал през лятото на 2010 г., е пророческа творба. Текстописецът Евтим Евтимов не само е предвидил какво ще се случи през следващите девет години, но си е послужил и с блестяща ирония:

Ако някое продажно братство

граби от народното богатство…

Ако някой вярата убива

и престъпниците сам прикрива…

Ако някой пред лъжата лази…

Ако клетката за дълг прегази…

„Ако, ако, ако“, правил е уговорки поетът, вмъквайки „лази“ и „прегази“, ужким просто за да ги римува с „родната полиция ни пази“. Но всъщност е искал да ни предупреди за печални бъднини! Времена, в които ще се граби от народното богатство, понеже властта ще е в ръцете на някое продажно братство; непосилни години, в които охраняваната от най-високо място лъжа, ще убият вярата, че може и иначе…

Страшна картина, нали? А за да ни стресне тя още повече, неслучайно е било предвидено песента да се изпълнява от Веселин Маринов. Вярно, за последния се твърди, че имал чудодейна сила – на един концерт човек на инвалидна количка станал и панически побягнал, но аз продължавам да твърдя, че замисълът е бил далеч по-дълбок. Обилното изпотяване на Маринов е идело да ни покаже какво ни чака, „ако“ се наложи да плащаме сметките на една разпищолена команда, и когато някой ден ни залее онова изгарящо чувство на срам, че сме оставили държавата да попадне между менгемето на алчността и чука на простащината. Задава се особено неприятна комбинация от арогантност, ненаситност и некомпетентност, която следва да запомним („Хора, запомнете ни добре!“), тъй щото да не отпиваме от тая горчива чаша, докато свят светува – ей това е искал да ни каже Евтим Евтимов (автор, апропо, и на „Горчиво вино“).

Не, съвсем не мисля, че самият Веселин Маринов умишлено е подливал вода на приятеля си Цветанов, по онова време вътрешен министър. Той несъмнено е бил убеден, че пее за добра кауза, доколкото и сега ни разказа: „Виждах го (Цветанов – б.а.) колко е угрижен как щеше да промени света към по-добро веднага и да има справедливост… Той се бореше за справедливост, не за целия свят. Той не може да го промени, но просто искаше да възтържествува справедливост.“ И наистина, справедливостта така тържествуваше, че на 1 април 2010 г. бившият секретар на Министерство на финансите Тенчо Попов беше зрелищно задържан в нотариалната кантора на жена си. От разпространените две видеа (едно от пресцентъра на МВР и друго от охранителните камери на кантората) ясно се видя как секретарката отива да отвори вратата, когато маскирани полицаи я разбиват с ритници. Попов се насочва към вратата, но полицай го хваща за врата, удря главата му в касата и го събаря на земята. Съответно той губи съзнание, а докато лежи проснат на пода, полицаите го ритат по едната ръка и чупят часовника му. Настъпват го и накрая му слагат белезници, като през цялото време неистово крещят. „Родната полиция ни пази“…

Впрочем по същия начин изглеждаха и арестите при операции с гръмки имена като „Октопод“, „Медузите“, „Касоразбивачите“ и прочие, и прочие. Нахлуване в домовете на заподозрени рано сутрин или посред нощ. Бой, блъскане, чупене, ритници. „Вие сте абсолютен престъпник, на колене!“ Отгоре на всичко Цветанов раздаваше присъди от ефира и от парламентарната трибуна, даже размахваше пръст на магистрати, които не споделяха мнението му. И което си е вярно – вярно си е: златна ни излезе неговата борба за справедливост, след като Европейският съд за правата на човека в Страсбург осъди българската държава, т.е. нас, данъкоплатците, да покрием разходите по нея!

Та Маринов с право жали за отстранения от всички постове верен другар, благодарение на когото певческите му възможности съпътстваха всяка предизборна проява на Партията. „В днешно време няма такива мъже, джентълмени и коректни“, страда понастоящем изпълнителят, което ще рече, че не само няма да предаде приятеля си сега, но и че преди 9 години искрено е вярвал в неговото дело. Веско, както го наричат феновете му, а сигурно и самият Цецо, в никакъв случай не е предполагал, че участва в сценарий да бъдем предупредени за връхлитащото „братство“, още повече че и в момента не си дава ясна сметка за това:

„За мене специално дойде като гръм от ясно небе (новината за отстраняването на Цветанов от ранга на Втория – б.а.). Дори за момент спрях автомобила и изпаднах в някакви размисли.“ Някакви, скромничи той, но предвид тежкото му емоционално състояние, просто не е в състояние да ги изрази, защото в главата му вероятно са се блъскали десетки въпроси. Например защо Бойко Борисов го елиминира сега, когато през ноември 2010 г., само месеци след премиерата на „Нашата полиция“, обяви: „Да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш“? Или защо през пролетта на 2013 г. пак Борисов каза, че няма да се раздели с него, понеже вярвал в невинността на бившия си министър, който се бил заклел в живота на децата си, че никога не е подслушвал цялата държава? Ами как така две години по-рано се зарече да издигне кандидатурата му за президент, а когато стана сакатлъкът с шестте апартамента от тъстовете, отново си го остави шеф на предизборния щаб, че и „дясна ръка“ в качеството на зам.-председател? Не призна ли Борисов, че обича Цветанов „като свое дете“ (е, с уговорката, че Цецо е сипал катран в кацата с меда), давайки му и сега шанс да демонстрира така познатите похвати за печелене на избори? В крайна сметка, онова „Магаре да бях вързал, и него щяха да изберат“ не се ли дължеше именно на тези похвати?!

Изненадан и направо попарен е певецът Маринов, което е напълно обяснимо. „Той (Цветанов – б.а.) е с толкова голям опит, насъбран през тези 15 години в политиката… Такива качествени хора няма да останат незабелязани.“ И не останаха… Не остана незабелязан нито фактът, че Цветанов разполагаше с твърде много информация, за да контролира и лидера, и неговата партия, нито обстоятелството, че подбираше кадри, които да са зависими и по тази причина държани „на къса каишка“. Всички даже забелязахме, че методите му бяха единствено възможните, за да просъществува „братство“, чиито членове не са обединени от идеология и дори минимално съзнание за мисия. Самият Цветанов пък беше толкова убеден как ще му се размине и работата с ВИП-асансьора, че обяви на всеослушание: „Мене няма кой да ме накаже!“. Щом купеният на безценица луксозен имот с вградения 91-ви псалм, онзи с мощната енергийна защита, не стана повод за наказание, едни спечелени избори ли ще станат…

Е, станаха. „Не ми се искаше повече Веско Маринов да МИ пее на концертите“, гласи обяснението на Борисов, демек ерата „Партията е негова, ГЕРБ е на Цветанов“ е приключила. Взима си партията обратно, започва на чисто, „дайте да си говорим сериозно“. Ако си говорим сериозно обаче, това не му решава проблема, или поне го решава за кратко, тъй като отстраненият е само една от главите на чудовището, което създаде. И не, не по причина, че ще си отвори устата и ще наприказва куп страхотии за „братството“ – тази глава (засега) ще си трае, понеже и тя има много за криене. Нито се очаква многобройните й чудовищенца по места да скочат, за да я бранят – напротив, те енергично ще я зарежат (подозирам даже, че първи ще се отрекат от нея). Друго е: клиентелистката структура, която представлява партията му, все някога ще се самовзриви, помитайки и създателя си – по примера, описан от уважаемата Мери Шели. И е съвсем просто: няма как да сглобяваш тяло единствено на принципа то да лапа, поглъщайки огромни порции публичен ресурс, при това не под масата, а отдавна абсолютно демонстративно, и да очакваш, че ще остане жизнеспособно десетилетия наред. Изкара едно, така си е, излапа всичко, но неминуемо ще се пръсне, колкото и Борисов да си въобразява, че е овладял положението. Опитът му да придаде на уродливото образувания „човешко лице“, да имитира демократичност чрез разтварянето на Цветанов в колективен орган като Изпълнителната комисия, е обречен. Като отстрани всичкия катран от кацата с меда, и на най-простите, с които се разбира, ще им светне лампичка, че в дъното на кацата е тъкмо той. А мед, разбира се, не е останал – излочен и изплюскан е, също без капчица милост.

Само не разбирам защо трябваше и да ускорява този процес, обиждайки Веско Маринов, когото публиката, особено тази на ГЕРБ, обожава. Вероятно си мисли, че така ще се хареса на по-елитарната й част, но греши – досега е разчитал и тепърва трябва да разчита на останалата. На нея хич няма да й се понрави това обругаване на естрадния кумир и ако „опрости“ бате Бойко на евроизборите, току-виж наесен не го направила. Обидно е и Борисов да я смята за проста, та нали на това стъпваше взаимното им доверие, що тогава пак да му прОсти, ама де-де? Ей, запомнете го добре, хора, както е посъветвал поетът, понеже самодържецът съвсем се е самозабравил, при положение че не е калкулирал щетите от самовзривяването!

Като стана дума за взрив, нека накрая пак да се върнем в началото, към споменатата ирония:

В деня, в който Веселин Маринов оплакваше незаслужената според него участ на Цветанов, три деца в Силистра пострадаха при демонстрация на полицейска храброст. Осколки от хвърлена ръчна граната ги обгори точно когато униформените се фукаха с висок професионализъм. Родната полиция ни пази, ама друг път – направо да не припарваш наблизо, за да не те осакати завинаги…

За това трябваше да жали Веселин Маринов, изпълнен с горест, но и с чувство на неудобство, за подигравката, която е изпял и вероятно продължава да припотява, извинете, припява. Най-голямото неудобство обаче си е за нас, до един, които години наред понасяме тази нелепа възхвала на лъжата. А когато се чуе гръм и от посока на „братството“, значи не бива да се съмняваме – осколки пак здравата ще летят и ще засегнат всички сектори на държавата. Което, разбира се, е добре, защото има шанс мъката да приключи и вече спокойно да се захванем да чакаме някоя нова. Пък ако не идва и не идва, да си извикаме Веско да ни поуправлява, та поне чудодейната му сила най-сетне да ни хвърли в паника!

Веско – премиер!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top