Висшисти в повече

Георги Гаджев

 

Катастрофата, към която с бързи стъпки върви българското образование, става все по-очевидна. Университетите бълват висшисти със съмнителни качества, повечето от които не само не работят по специалността си, но не работят и според ценза си. По данни на ексминистър Клисарска от 2014 г. 46% от висшистите работят на позиция, за която не се изисква диплома. Към тези сами по себе си стряскащи данни шефът на Българската стопанска камара Божидар Данев добави и 25% от всички завършващи висшисти у нас, които напускат страната. Което означава, че 71% от усилията на университетите са напразни или поне загубени за българското стопанство. Излиза, че КПД-то на българското висше образование е 29%. Картината може да стане още по-неприятна, ако от тези 29% извадим купените и подарените дипломи. За щастие такава статистика няма и можем само да се догаждаме какъв процент от завършилите висше образование са вторично, а понякога и първично неграмотни. Но „калинките”, напъплили различните клонове на управлението категорично няма да ни оставят да забравим, че имаме и такъв сериозен проблем.

И на този фон звучи някак абсурдно поставената ни от Европейският съюз амбициозната цел висшистите в България да станат 36% от населението в близките години. Какво ще ги правим? Ние и сега не знаем нито колко висшисти произвеждаме годишно, нито от колко имаме нужда. Има ли някоя институция в тази държава, която да осъществява координация между икономиката и висшето образование? Коя и как се справя със задачата? Въпроси…

Проблемите на висшето образование започват още на входа. Нароилите се университети и висши училища срещат все по-голям проблем да намерят достатъчно кандидат-студенти, които да покриват дори най-основния минимум от изисквания. Но образователната криза вече засяга не само висшето, но и средното образование. Количествените показатели, на които трябва да отговаря едно училище на практика се превръща в толериране на мързела и негово задължително изкласяване. От там нататък е въпрос само на пари недоучилият средношколец да стане студент и с помощта на системата на висшето образование, в която количествените критерии отново играят първостепенна роля, да го добута до диплома за радост на родителите и родата. В момента 95% от парите на вузовете зависят именно от броя студенти. И току гледаш Иванчо, който още не е открил, че "незнам" се пише разделно, и той станал висшист. И така невежеството се мултиплицира през различните степени на образованието. Системите работят за собственото си задоволяване и възпроизвеждане. Продуктът е некачествен и пазарът го отхвърля, но това сякаш не интересува никого. Качеството на постиганите резултати по никакъв начин не влияе нито на рейтинга на училищата, нито на заплатите на преподавателите.

Времената, когато образованите хора, наистина образованите, са били „на мода”, са родили поговорката „учи мама, за да не работиш”. И не само работата, а и социално положение, престиж в обществото… Днес за много от висшистите тя звучи иронично – много от тях наистина не работят, а още по-много не работят това, за което са учили. Победата на самозадоволяващата се образователна система е пълна. А какво става с изстисканите финансово и изплюти на изхода висшисти? 80%  от тях са нещастни на работното си място. Което означава, че не са си на мястото.

Толкова ли е трудно да изберем един успешен модел на образование и да се опитаме да го следваме? Например Холандия. Там от 16 млн. население 3.578 млн. са ученици и студенти. И държавата се е заела да поеме част от финансовата тежест на образованието за всички тях. Около 70 % от учениците посещават частно финансирани училища. Държавните и частните училища по закон са равнопоставени. Това означава, че правителствените разходи за обществено образование трябва да се сравняват с тези на частното образование. Частните училища имат свободата да определят сами какво да се преподава и по какъв начин.

Холандските студенти завършват (?) с по два западни езика. Кога и българското висше образование ще приеме като важен критерий за качество в съвременното общество поне един чужд език? Въпросът беше поставен от шефа на БСК Данев на дискусия с многозначителното заглавие „Учи, за да работиш”.

Проблемът с едно тотално объркано образование е в това, че всеки опит за частично решение води до нови проблеми. Например ако висшето образование върви задължително с чужд език дали това няма да увеличи процента на изтичането на сиво вещество? Засега езиковата бариера е една от основните пречки пред емиграцията на много млади хора. Въоръжени и с един чужд език младите български лекари, инженери, физици ще станат много „по-мобилни”. А висшистите, които напускат страната, са едно сериозно перо в износа на национален доход. И, ако младите висшисти не намират реализация в страната, те ще продължат да емигрират. За да могат да се реализират, те трябва да получават качествено образование в нужни на стопанството области. И се получава един омагьосан кръг, в който можем да се въртим с десетилетия.

Решенията, реформите в сферата на образованието, трябва да се съобразяват с реалните нужди на стопанството, решенията да се вземат в синхрон с работодателските организации. Необходимо е планиране, стимулиране на търсените от практиката специалности и ограничаване на тези, които бълват безработни.

 


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top