Студентски дебюти

Вишеградската четворка – критикът на европейската политика

Мигрантската криза и решенията на европейските лидери свързани с нея, дадоха тласък на едни по-специфични отношения между ЕС и държавите от Вишеградската четворка. Проблемът с мигрантския поток даде отражение из цяла Европа и през последните две години ксенофобските партии достигат пика на своята подкрепа в много страни от Европейския съюз. В централна Европа, държавите от Вишеград – Унгария, Полша, Словакия и Чешката Република, се отличават със своята политика на отрицание на общоприетите европейски принципи по някои основни въпроси и критика срещу различни европейски лидери.

Министър-председателят на Унгария, Виктор Орбан, е най-крайният конфронтист на Европа по отношение на бежанската криза. Той започва своята антиимигрантска политика през 2015г., след атентата в „Шарли Ебдо“. Неспиращите проблеми, свързани с бежанците дадоха отлично поле за нападки от страна на Орбан, най-вече срещу канцлера на Германия, осъждайки нейната прекалено толерантна позиция спрямо тях. Той призова германския канцлер да не настоява държавите, които не споделят нейните виждания за европейска солидарност да приемат квотното разпределение, което ЕС се опитва да наложи. Въпреки че изказванията му според много хора са крайно популистки, неговата антиимигрантска реторика среща одобрението, както на по-голямата част от унгарския народ, така и на немалка част от европейските граждани. Виктор Орбан застана официално срещу квотното разпределение и начина, по който беше взето решението за него. Той се зарече, че Унгария няма да приеме бежанци на своя територия. Въпреки че от 160 000 човека за разселване, Брюксел определи квота за Унгария от 1294 души, Орбан недвусмислено показа, че въпроса за бежанците е принципен и проведе национален референдум. Формулировката на въпроса в референдума, състоял се на 2 октомври, беше следната: „Трябва ли да се позволи на ЕС да взема решенията за преселване в Унгария на лица, които не са граждани на държавата, без съгласието на Държавното събрание (Унгарския парламент)?“.

Следейки изкъсо случващото се в Унгария, страните от евро-атлантическата общност и техните медии не спестиха своите критики към унгарското правителство. „Хюман райтс уоч“ обвини унгарския парламент в използване на прекомерна сила срещу бежанците, а „Амнести интернешънъл Уоч“ след разпит на 143-ма свидетели достигна до извода, че в Унгария отношението към бежанците е в пълен противовес на европейските принципи и норми. Въпреки цялата шумотевица около националния референдум в Унгария, във вестник „Файненшъл таймс“ беше публикувана статия озаглавена – „Унгарският референдум е скъпоструващ фарс“. В статията авторът настоява, че на практика юридическата стойност на референдума е нищожна, тъй като според Лисабонския договор, Европейският съвет има пълни правомощия да решава всички миграционни проблеми на равнище ЕС. Въпреки категоричното несъгласие на унгарските граждани с квотното разпределение, отразено в референдума с 95% против се оказа, че належащият въпрос не зависи от тях.

От ключово значение за обединението на Вишеградската четворка по антиимигрантските въпроси бяха изборите от 2015г. и победата на дясната евроскептична партия „Право и справедливост“ в Полша. Като дългогодишен привърженик на политиката на Орбан, сегашният министър на Полша – Ярослав Качински беше в основата на обединяването относно мигрантската политика на четирите от Вишеград, въпреки различията между министрите на Словакия и Чешката република по ключови въпроси. След победата на „Право и справедливост“, центристи и либерали заговориха за „Орбанизация“, страхувайки се, че страната поема по нелибералния път на унгарския министър-председател. Партията на Ярослав Качински е първата самостоятелно управляваща партия в Полша от комунистическо време насам. Тя използва своето мнозинство, за да прокара промени в предполагаемо независими институции като службите за сигурност, конституционния съд, държавните служби и дори обществените електронни медии. Качински е известен също с неглижирането на проблемите на бизнеса, своята ексцентрична анти-германска реторика и използването на изключително остър език по адрес на бежанците, обвинявайки ги , че пренасят „различни болести“ и т.н.

Въпреки че най-пламенната опозиция на европейските политики се явява в лицето на Виктор Орбан, ЕС се притеснява повече от новата позиция на Полша по въпросните политики и затова си има няколко напълно резонни причини. Главно, защото Полша е по-важна стратегически и икономически от Унгария. Тя е 6-тата по големина икономика в ЕС и най-голямата от бившите комунистически държави, намира се на първа линия и има граница с Русия. Също така, Европейският съюз се нуждае от подкрепата на правителството по въпроса за климатичните проблеми, която е изключително важна като вземем предвид факта, че полската държава е една от най-големите производители на въглища в Европа. В последно време се заговори дори за мониторинг на страната, използвайки правния механизъм приет през 2014г. В най-лошия сценарий, правото на Варшава да гласува може да бъде замразено, позовавайки се на член 7, който се отнася до наличието на „тежко и продължително нарушаване“ на европейските ценности. Процедурата е дълга и може да бъде блокирана от страните членки, но много експерти смятат едно подобно решение за все по-възможно в хода на интензивните политики, които ЕС трябва да взима под натиска, на който е подложен.

Чешката република от своя страна се отличава с проевропейския характер на своето правителство. За разлика от министър-председателите на Унгария и Полша, Бохуслав Соботка и неговата социалдемократическа партия изповядват европейските ценности и подкрепят солидарното отношение по казуса с бежанците. Въпреки позицията на правителството, в наскорошно изследване 94% от чехите подкрепят депортирането на всички бежанци и затваряне на границите. Негодуванието на чешкото население е изразено най-вече посредством президента Милош Земан, който започна цяла кампания срещу „ислямските нашественици“, както той ги нарече в едно от изказванията си. Земан отворено твърди, че притока на бежанци към Европа е „планирана инвазия“, организирана от „Ислямското братство“. Реториката на чешкия президент против мигрантите доби своя политически характер след обявяването му срещу квотното разпределение и категоричното му несъгласие с канцлера на Германия по кардинални въпроси. В изказванията си чешкият президент е доста краен и предупреждава, че солидарната политика на ЕС може да доведе до още джихадистки атаки и дори призова своите съграждани да се въоръжат срещу един възможен „супер-Холокост“. Конфронтацията на Земан с ЕС не приключва с казуса за бежанците. Чешкият президент се обяви твърдо против санкциите срещу Москва и изискваше насрочването на национален референдум за или против членството на Чешката Република в ЕС и НАТО, твърдейки, че ще подкрепи оставането и в двете.

Позицията на Словакия по казуса за мигрантите е още по-обезпокояваща за ЕС. Робърт Фицо започна третия си мандат като министър-председател на Словакия чрез засилване на анти-мюсюлманската си реторика, седмици преди страната да оглави шестмесечното президентство на Съвета на ЕС. Той стана обект на нападки от страна на част от европейските лидери с изказването си: „Ислямът няма място в Словакия“. Въпреки словашките критики към общоевропейския подход относно бежанската криза от правителството обещаха, че в хода на тяхното президентство ще направят всичко възможно, за да се изработи „устойчива“ политика за справянето с този належащ проблем. Интересното е, че докато в Унгария, Полша и Чехия бежанската криза е сред главните проблеми, вълнуващи местното население, то за словаците са много по-важни проблемите със заетостта, здравеопазването и икономиката (по изследване на “Eurobarometer”). За много европейски анализатори, словашкият премиер използва кризата в Европа, за да извлече дивиденти от ситуацията като злоупотребява с незаинтересоваността на своя народ. Въпреки че Словакия далеч не е от най-засегнатите страни в ЕС по казуса с бежанците, настроенията на населението са силно повлияни от негативната реторика на Фико. Макар европейското квотно разпределение да определя на Словакия 803 бежанци за заселване, в едно от проучванията 89% от словаците твърдят , че не са съгласни с квотното разпределение на ЕС.

Сблъсъкът между националното самосъзнание и моделите за наднационално управление в ЕС не са просто изолиран случай в няколко държави. Както Вишеградските, така и много други държави имат резерви към мигрантската политика на ЕС и това не е тайна за никого. Факт е, че опитът за централизирано разселване на бежанците само изостри положението на стария континент. Замислената инициатива на практика приключи с провал, за една година властите на ЕС успяха да разпределят из страните-членки по-малко от 5% от набелязаните за разселване из Европа 120 000 мигранти. Именно поради подобни неуспешните политики по ключови въпроси, много държави-членки и техните граждани губят доверието си в европейските институции.

…………………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

Вишеградската четворка – критикът на европейската политика

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top