Властелини на „свещената цепеница“

„Село Радовец е на километър от границата с Турция. Дори 80-годишната баба Василка знае маршрута на нарушителите: „Идват откъм Сладун, минават мрежата и оттам ги чакат каналджии и ги превозват.“ Възрастната жена е съгласна доброволци да пазят селото – и от мигранти, и от кражби: „Идеално, иначе се страхуваме, въпреки че не се е случило нищо лошо, ама заключвам, връзвам врати.“

„Предупреждаваме възрастните хора да си заключват домовете, защото повечето са сами, а нашата идея е да ги пазим“, обяснява и кметът на селото Христина Маврова. Тя е готова да повери тази задача на доброволци, защото от селото до първа гранична зона има само един патрул на гранична полиция“…

Баба Василка и кметицата Маврова бяха заснети от екип на бТВ още през март. В репортажа присъстваше и кметът на община Тополовград Божин Божинов, който също бе убеден, че срещу мигрантите трябва да се изправят доброволни отряди. „Миналата година нарушителите едва не запалиха две села – палели огън, за да ги намерят каналджиите“, обясни Божинов. Той писал и до вътрешния министър Румяна Бъчварова, за да предложи доброволците да се обучават в изоставени казарми, за чийто ремонт ще плати кметството. „Да патрулират, да си сътрудничат с гранична полиция и МВР. И като видят непознати в района, да ги задържат или да ги преведат до граничен пункт.“ За целта Божинов поискал от МВР и два БТР-а, един военен танк, както и два бордови зила, с които да се извозват хората.

Репортажът завършва така:

„Разбрали, че кметът иска доброволни отряди, идват група мъже. Живеят до браздата. Мигрантите за тях са ежедневие, а спокойствието – спомен. Категорични са, че не може просто да се влиза в суверенна държава. Доброволците разказват, че през 80-те с тяхна помощ границата се пазела строго. Мъжете имали палки, били група от 10-11 човека само в Радовец“…

Месец по-късно в интернет е пуснато клипче, от което се вижда, че „доброволците“ са вече на линия. Те, разбира се, са там доста преди кметът на Тополовград да поиска разрешение от държавата, доколкото извършените от тях „граждански арести“ изглеждат добре обиграни. Наред с Динко, представен от някои медии като Крали Марко-то, който лови мигранти с голи ръце, на сцената се появяват нови герои, въоръжени с палки и т.нар. свински опашки. За едни те са нещо като православен ИДИЛ на българска територия (по Юлиан Попов), но за други са бранители на Родината. Версията, че момчетата са неуспели каналджии, които правят сечено на захлебилите с тази дейност, въобще не занимава отбора на защитниците. За тях Динко, Перата и прочие бабаитстващи лица са Добрите, а критиците им – либералстващи лигльовци, които си нямат хабер какво тегло теглят бабичките като Василка от Радовец. Нещо повече, ловците се ползват и с подкрепата на премиера, който дори ги похвали и им благодари!

Вярно, по-късно Борисов се врътна с уточнението, че „всяко беззаконие или нехуманно отношение към нелегално преминалите границите не само не се толерира от държавата, но ще бъде преследвано от закона“. Важно е обаче да се уточни, че той направи това чак след разразилото се обществено негодувание. Въпреки заетата поза, че изказването му било „некоректно употребено“, няма съмнение, че тъкмо първоначалната реакция на Борисов беше искрена и автентична, както и че дълбоко в себе си той продължава да подкрепя динковщината.

Тук е мястото да припомня, че още през 2002 г., в качеството си на главен секретар на МВР, Бойко Борисов подари на главния прокурор Никола Филчев копие от Закона за изтребление на разбойниците. Документът е подписан лично от бащата на тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски – цар Борис III. Дело на правителството на Александър Стамболийски, той е обнародван на 12 декември 1922 г. и в него пише, че в помощ на полицията и жандармерията следва да се създават потери от обикновени граждани. Грижа на съответния околийски началник е да образува потерята и да й назначи водач, а населението се задължава да й дава храна и подслон. Ако някой потераджия се скатае, отива в тъмничен затвор до една година, докато за добра служба, залавяне или убийство на разбойник се предвиждат големи награди. За заловен или убит разбойник паричните премии са между 5 и 20 хиляди стари лева – според значимостта на бандита. Осъдените задължително бивали обесвани на публично място в центъра на околията…

„Искам такъв закон, защото в България е пълно с разбойници“, заяви преди 14 години Борисов, а две години по-късно МС пусна законопроект, с който се създават доброволни отряди за подпомагане на местната власт и вътрешното министерство. За щастие, в проекта беше уточнено, че те нямат право да арестуват граждани, камо ли да ги бесят, а само да извършват наблюдение, предупреждение, разяснение, патрулиране и дежурство. „Правомощията им ще са да помагат в борбата срещу посегателствата върху собствеността и нарушаването на обществения ред“, обясни тогавашният вътрешен министър Георги Петканов, заради което беше упрекнат, че „помощта“ може да се окаже твърде разтегливо понятие.

Всъщност опасностите от тази разтегливост се видели още по времето на Стамболийски. Истинската причина за приемането на кървавия закон далеч не била разбойничеството, а войната, която четниците от ВМРО обявяват на земеделското правителство. Македонските чети шетат необезпокоявани и голяма част от Югозападна България е под техен контрол. Междувременно обаче от разрешението да се сформират паравоенни структури се възползват и анархистките дружинки, които обикалят Балкана и югоизточната част на страната. Така се стига и до отрядите на БНС „Кубрат“ и крайнодесния съюз Българска родна защита. Оранжевата гвардия на БЗНС, която и преди не си поплюва, заради което тогавашната опозиция нарича привържениците й „сопаджии“, пък подкарва съвсем легитимно политическите противници. А самият Стамболийски отвръща на обвиненията в саморазправа с думите: „Народът откри истинската конституция – свещената цепеница“…

Развърти ли се веднъж цепеницата, тя няма спиране, нали знаете? Особено в една капитулирала държава, чието миниатюрно изображение е онова село от репортажа. Затова да повторим:

Между него и граничната зона има само един полицейски патрул, т.е. границата е кажи-речи неохраняема. Каналджиите шетат на воля, макар и баба Василка да им знае и кътните зъби. В разградените дворове нахлуват съмнителни елементи, някои и за малко да ги подпалят. Грижата за местните обаче се изчерпва със съвета да се заключват с катинари.

В това време кметът дава интервюта и позира пред камерата, кърши пръсти и вдига рамене. Излъчва пълно безсилие, докато из горите се вихрят храбри човекоподобни. Те въздават ред и справедливост изцяло по собствено усмотрение. Играят си на стражари и си правят клипчета, в които имитират зрелищните акции на „Баце“ и „Цецо“. Тъй като властта отдавна се търкаля из пущинаците, тези просто са се навели да я вдигнат от земята. Там са натръшкали мигрантите и засега действат само със „свински опашки“, но утре ще започнат да газят с БТР-и и танкове…

Забележете, че на този фон нелепо звучи най-вече името на селото – Радовец. По същия начин обаче стои и въпросът с една държава, в която професионалното ръководство на МВР иска срещу престъпността да се изправят доброволци и така признава своята безпомощност. Или когато главата на изпълнителната власт смята за допустимо отряди да охраняват нейната границата и така развява белия байрак под носа на институциите.

В такива случаи държава има точно толкова, колкото и радост в Радовец. Нула, едно голямо нищо. Просто терен, на който се вихрят потери със „свещени цепеници“, а публиката ги аплодира, без да разбира, че тъкмо тя е доброволецът в наритването и разпердушинването на държавността.  До степен, че отдавна е чудно не защо до границата има един-единствен полицейски патрул, а защо въобще си губи времето да пази? И най-странното: какво? 


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top