Коментари

Всички обичат (лесната) инфраструктура

Всички политици в България обичат инфраструктурата. Дори тези които се подиграват на Борисов и обясняват, че асфалтът не се яде. Основната причина е, че тя отдавна е превърната в знак и символ за развитие, много отвъд реалната си полезност. Това е особено валидно за култури като нашата, в която се цени най-вече това, което може да се пипне. Тодор Живков имаше подобен манталитет и добрият ученик, който сега е премиер от самото начало на политическата си кариера показва, че е научил този урок. БСП се хвалеше със същото в ерата преди Борисов и постоянно даваше материални примери за успехите на социализма. Е, при тях ставаше дума основно за заводи. Незавършената тогава магистрала „Тракия“ нямаше как да бъде използвана политически. Сега на този вагон се качи и Румен Радев, който след завръщането си от Катар реши да претопли инфраструктурните проекти, които уж обсъждаме с Доха от доста години. Дори извика в президенството членовете на съответните парламентарни комисии, за да им разкаже за важното посещение. Няма съмнение, че задаващите се негови приказки около съвета за стратегическо развитие също ще бъдат свързани с инфраструктура.

Историческо погледнато, целият този инфраструктурен бум стана възможен едва когато България влезе в ЕС. Бившият цар и „тройната коалиция“ се опитаха да скроят гигантска схема около завършването на „Тракия“, но тя бе толкова нагла, че се провали. Когато ЕС обаче задели значими суми и дефинитивно определи къде и как да бъдат инвестирани, нещата потръгнаха. Затова и не е никаква случайност, че големите инфраструктурни успехи на Борисов се случиха именно там, където съюзът държеше нещата в ръцете си. На практика цялата политическа епоха с рязането на лентичките започна след 2007 година и бе улеснена от намесата на европейските институции. Освен магистрали бяха ремонтирани множество първокласни и второкласни пътища. Оказа се обаче че всички обичат лесната инфраструктура, тази която се плаща директно от ЕС и отива за очевидните неща. Оттам нататък страната ни зацикли. Проблемите ще се увеличават по простата причина, че еврофинансирането за подобни проекти постоянно ще намалява и за значими скокове напред ще се изисква по-добро управление. Например, още отсега се видя, че „Хемус“ просто няма как да бъде направена с евро средства и това дълги години просто стопираше проекта. Предстои да видим колко успешен ще бъде сегашния модел с национално и напълно непрозрачно финансиране.

Последните години обаче ясно показаха, че ние нямаме никаква по-цялостна идея за модерна инфраструктура, която наистина да ускори значимо икономическия ни растеж и да направи страната регионален играч. Това е очевидно от продължаващото фиаско с ЖП транспорта, който не просто е зациклил, а е все така терен на партийно разграбване. Съсипването на БДЖ е учебникарски пример в това отношение. Осъвременяването на ЖП инфраструктурата е доникъде, никой не говори за него и явно няма да се случи скоро. В края на 90-те години на миналия век за известно време се коментираше темата за интермодалния транспорт и неговата важност за развитието на различни производствени индустрии и логистика. От това също нищо не произлезе, в момента няма нито един политик, който да говори и прави нещо по тази тема. Пристанищата са раздадени на приятелски кръгове, а сега дори Ахмед Доган си е взел парчета от варненското. Трудни маршрути и проекти като магистрала „Черно море“, връзките север – юг, мостовете над Дунав, тунелите в Стара планина са от време на време обект на политически пинг-понг и толкова. Премиери и президенти ги размахват по време на външнополитически посещения, колкото да отчетат някаква активност. Развитието на дигиталната инфраструктура също е в застой след няколко добри години, най-вече благодарение на инвестициите на телекомуникационните компании.

Пропуснатите възможности за икономическо развитие са очевидната цена на тази немарливост и политическо късогледство. Странно е колко много се говори за магистрали в тази страна и колко малко за инфраструктура, така както тя се разбира в 21-и век. Разбира се, ползите от направеното досега не могат да бъдат отричани и дори опонентите на Борисов разбраха колко глупаво е това. Нещо повече, ако искаха да бъдат смислени политици, те трябваше отдавна да са предложили именно това много по-широко и полезно разбиране за нея. Примерите за пропуснати възможности постоянно се трупат. Една от най-съществените причини защо Китай заобикаля страната ни е именно отсъствието на добре развита, цялостна и интегрирана инфраструктурна система. Това е една от основните причини защо азиатски компании не желаят да направят България входна точка за европейските си проекти и производства. Подценяването на дигиталната инфраструктура пък ограничава развитието на следващото поколение индустриални производства и високи технологии. Бъдещето на глобалната икономика е дигитално, вече всеки икономист повтаря това. Ние сме обаче заклещени на ниво магистрали, вчерашен дебат за вчерашни рецепти за развитие. С вчерашни политици.

Всички обичат (лесната) инфраструктура

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top