Коментари

Всяко зло за добро

В последно време прочетох доста неща за коронавируса и последствията от него. Четох за мерките, които се взимат за намаляване на жертвите. Четох и за негативните икономически прогнози и плановете за спасение на различните държави. Четейки всички тези песимистични материали, се опитах да помисля по друг начин. Безспорно, случващото се е ужасно, притеснително, с непредвидим край и е изпитание за всички хора по цял свят. Но изтърканата фраза „всяко зло за добро“ ме наведе на мисълта да търся положителни последствия от кризата с коронавируса. Сега можем да обърнем повече внимание на любимите ни хора, да почистим и подредим вкъщи, да прочетем най-накрая книгите, които искахме или да намерим време за хубавия сериал, а може и просто да си отпочинем добре. Освен всички тези неща, които са важни за отделния човек, има и глобални последствия, важни за цял свят.

Едно от положителните неща е, че има намаляване на отделянето на вредни емисии във въздуха, в резултат на намалянето или спирането на производителната дейност, както и заради това, че доста по-малко превозни средства са в движение. Маршал Бърк е икономист от Станфордсия уневирситет, който изследва връзката между екологичните промени и икономиката. Според изчисленията му, през двата месеца, в които замърсяването на въздуха в Китай е било ограничено, 4000 деца и 73 хиляди възрастни над 70 години са били „спасени“ в Китай след разпространението на вируса. Бърк обръща внимание и на втората страна с най-много болни от вируса – сателитни снимки над северната част на Италия показват спадане на нивата на азотен диоксид във въздуха. “Убедени сме, че промяната в емисиите на този газ съвпада с карантината в Италия, стана причина за намален трафик на превозни средства и спиране на индустриални производства”, казва Бърк. Не знаем дали тези изчисления на Бърк са абсолютно точни, но няма съмнение, че отложените полети, ограниченията в пътуванията и промените в произвоствената дейност влияят на чистотата на въздуха.

Вторият плюс от обявеното извънредно положение в много страни по света е развитието на дистанционните форми за работа и обучение, както и развитието на онлайн търговията. След като доста учебни заведения затвориха, ученици и студенти използват дистанционната форма на обучение. Дори театрите започнаха да излъчват постановките си на живо в интернет. Много хора продължават работата си от вкъщи, а някои от търговците осъществяват продажбите си чрез интернет и не усещат зловредното влияние на коронавируса върху бизнеса си. Доказано е, че епидемията от САРС през 2003-та година е променила навиците на пазаруване на хората – все повече от тях пазаруват онлайн. Интернет търговията така или иначе се развива доста добре и у нас – чрез специални сайтове, социални мрежи, мобилни приложения и други. Но пък сме поизостанали с рекламирането. В САЩ, ако един долар е вложен за направата на сайт или приложение, четири долара се влагат в реклама. Сега имаме шанс да променим навиците си и да започнем да рекламираме качествено. Също така, най-вероятно вече ще има повече опции за работа от вкъщи, ще се въвеждат все повече модерни системи за дистанционно обучение и това няма да е нещо необичайно. Според Карън Харис, управляващ директор на консултантската група Bain’s Macro Trends Group в Ню Йорк “след като бъдат създадени ефективни политики за работа от дома, те вероятно ще се запазят“.

Трето нещо, което може да повлияе добре като промяна, е да бъдат направени промени в здравеопазването на някои държави и да бъдат въведени задължителни стандарти за почистване. Правителствата биха спестили пари, ако ги вложат в подобрения за здравеопазването и превенция, вместо както сега – да са принудени да правят разходи, за да противодействат на вече плъзнал вирус. “Глобалната общност би трябвало да инвестира много повече за превенция в бедните страни”, казва Уоруик Маккибин от Австралийския национален университет, който е съавтор на документ, според който епидемията от САРС през 2003-та е струвала 40 милиарда долара на световната икономика. В Китай вече е наложена пълна забрана за търговия и консумация на диви животни. Това е вследствие на думите на учените, че коронавирусът се е прехвърлил от животни на хора. Анализ на „Bain & Company“ установи, че там все повече и повече се правят проверки по онлайн канали, за да се избегне рискът от замърсяване и претрупването на хора в чакалните пред лекарските кабинети и отделения. Според данни от 2018 –та при направено проуване на института за сравнително изследване на здравните системи в държавите в Европа „Health Consumer Powerhousе“, петте държави с най-лошо здравеопазване са Румъния, България, Гърция, Латвия и Унгария. След като попадаме в топ 5 е добре да преосмислим здравната ни система. Относно въвеждането на задължителни стандарти за почистване – вече има такива – и за държавата, и за частни фирми, но трябва да се въведат допълнителни. Българските граждани, които пътуват с градски транспорт, останаха изненадани колко чисто може да бъде в метрото, в автобуси, тролейбуси и трамваи. А не трябва ли да бъде така винаги?

Четвъртото положително нещо, което може да се промени е засилването на превантивните мерки – повече контрол на границите и сключване на повече застраховки. Контролът на границите е особено засилен в момента, което е нормално предвид влошилата се ситуация с коронавируса. Но защо се стигна до там, че след като някои държави знаеха за лошия опит на други с недостатъчния контрол по границите, допуснаха същите грешки и сега вървят по същия път? Основна грешка е това да не се поставят под карантина още в началото хора, пристигнали на летищата. Термометрите не свършиха работа заради това, че някои хора са преносители на вируса, без да имат симптоми. Вече берем плодовете от тези действия, но отсега трябва вече да се учим от грешките си. В Америка и в повечето европейски държави е честа практика хората да сключват доброволни застраховки: здравни, застраховки-живот, комбинирани със спестовен или инвестиционен влог, каско, за дома, бизнеса и други. В България, според социологическо проучване, направено през 2017-та година, само 33% от българите са сключвали доброволна застраховка. Тук се сключват само задължителните застраховки, и най вече „Гражданска отговорност“, която са изпозвали около 80% от лицата, сключвали някога застраховки. Повечето доброволно застраховали се са предимно висшисти, собственици на фирми или работещи на ръководни позиции или свободни длъжности. Повече от 50% от потребителите с най-ниски месечни доходи заявяват, че не са си правили застраховка никога. Това показва колко ниска застрахователна култура имаме в България. Със сигурност има и други държави, които не са достатъчно осведомени относно застрахователните продукти и техните предимства. Но може би сега това ще се промени и хората ще започнат да се интересуват от доброволни застраховки.

“Това избухване на епидемия е безпрецедентно по отношение на характера си на несигурност и свързаното с него социално и икономическо въздействие”, казва Казуо Мома, който преди време е ръководел паричната политика в Държавната банка на Япония. “По-строгият контрол на границите, по-широкото застрахователно покритие и трайните промени в моделите на работа и пътуване до работа са само част от микроикономическите промени, които ще останат дълго след вируса”, посочва още той. Най-вероятно навиците ни и начинът ни на живот ще бъдат променени, когато се възстановим от коронавируса. Нека да се учим от грешките си и да бъдем по-мъдри занапред. Сега имаме време да се учим и да попълним информационните си пропуски. Нека да използваме кризата разумно.

 

 

Всяко зло за добро

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top