Статии

ВъзМУУУтихме се

Един познат тъгува за социализма. Не е член на партия, не е глупак, не е невеж. Привърженик на равенството и братството казва, че е. И е много сърдит, че сме предали социализма за банани. Маймуни, вика, маймуни ли сме или хора, че бананите се оказаха толкова важни?! Сега този мой познат брои лешници. В шоколадите, внесени от Европа, имало шест ядки по-малко, отколкото в същите шоколади в европейските магазини. Маймуните ядат ли лешници?

Пиша в гугъл маймуна + лешник. Ето какво се появява: „Изследователски екип от италианския Институт за наука и технологии на познанието, воден от Елза Адеси, стигна до извода, че и маймуните, подобно на хората, притежават чувство за бизнес. „На маймуната Сандокан й харесва сиренето пармезан и за да изяде парче от него, е готова да се откаже от две порции глазирани трици. Нещата обаче се променят, ако порциите са три или четири, тъй като при това положение лакомията надвива приятния вкус. Така маймуната Карлота между един лешник и четири слънчогледови семки избира семките“, разказва Адеси. Според учените по този начин намира доказателство тезата, че чувството за бизнес е присъщо на маймуните. Няколко маймуни бяха обект на двегодишни изследвания, в резултат на което учените достигнаха до извода, че и маймуните, подобно на хората, са в състояние да правят избор според изгодата си, разказва изданието. „Грешка е да се мисли, че маймуните ядат всичко, което им попадне. Сиренето е по-добро за тях от който и да е желъд. Поставихме маймуните в различни комбинации от качество и количество и те доказаха, че притежават чувство за бизнес“, казват изследователите.“

Ако маймуната Карлота избира четири семки пред една ядка, защото има чувство за бизнес, представяте ли си един търговец да избере една стока вместо четири на цената на една? Не, разбира се. Търговецът винаги ще предпочете по-евтиното и понеже е с несравнимо по-силно развито чувство за бизнес от Карлота, ще се опита да продаде всяка от четирите евтини стоки за повече от цената на едната скъпа. Само че тук става дума за нещо различно, ще кажете, става дума, че една и съща стока на нашия и на европейския пазар е с различно качество. Не че е за първи път. И в онова време, в което липсваха бананите, стоките бяха разделяни още при производството си – за първо и за второ направление. Разликата сега е в названието – тогава бяхме второ направление, сега сме втора скорост. Но всъщност става дума за нещо още по-различно.

Ето две бурканчета с детско пюре. Произведени в Германия, с еднаква марка. Едното се продава в немски супермаркет, другото в български. Между тях обаче има разлика. В първото има няколко процента повече рапично масло отколкото във второто – това е едната разлика. Има и още една – българското струва с 35 процента повече от немското. Тези две разлики обаче предизвикват не две възмущения, а едно – общо, всеобхватно, така да се каже национално възмущение. Най-отгоре, на премиерско ниво, то звучи така: „Кой умник каза, че българското бебе обича по-малко мляко и обича палмово масло?“ Ако това изречение ви прилича на онова „кой ми се изака в памперса“, то е защото е точно такова. И пита още веднъж за артистична поанта  Бойко Борисов: „Кой умник?“ Ами Вие, г-н Борисов, вие сте винаги най-големият умник. Каквито и умници да са се подредили по пътя на бурканчето с детско пюре от производствената линия до щанда в българския супермаркет, колкото и да е дълга веригата на умниците, най-отгоре сте вие. Вие сте умникът на умниците и умникът над умниците. И както умно се досетихте да се възмущавате по тази сравнително безопасна европейска тема, за да не ви я отнеме Корнелия Нинова и да обере изгодите от възмущението, така можехте доста по-рано да се досетите, че българското бебе обича същото като всички бебета в Европа.

Отдолу, при народа, възмущението звучи така: „Те нас за прости ли ни вземат, за втора категория хора ли ни броят, та ни пробутват боклуците си?“ Те нас за какви не вземат, не знам. Но знам за какви се вземаме ние. Ядем лош, много лош български хляб. Оня, който претендира да е здравословен, е също като лошия, само че боядисан. Купуваме лошо българско сирене. Не можем да открием в магазина добро свинско месо. Саламите ни повече приличат на сол с вкус на месо отколкото обратното. Телешкото не е от телета. Филийката с лютеница е филийка с оцветено нишесте. Пилетата в супермаркетите са петото състояние на водата, четвъртото са доматите. Не можем да си произведем български домати, български чесън, български плодове, като страна на розите внасяме рози от страната на лалетата.

Да сме чували някой да сравни български хляб с германски хляб и да пита кой умник е решил, че българите не отбират от хляб, та е наводнил пазара с некачествен хляб? Излиза, че нямаме нищо против на мажем на детето имитация на хляб с имитация на лютеница, но не можем да понесем в детското му пюре да има няколко процента разлика в рапичното масло. Затова като се питаме за какви ни вземат европейците, отговорът е, че ни вземат точно за такива, каквито сме си.

Но тук идва по-странното. Освен че е малко по-некачествено в сравнение с германското, българското бурканче с детско пюре е много по-скъпо. 35 процента по-точно. Разликата с австрийската цена стига и до 107 процента, но ние избрахме за сравнение немската. Ако цената на бурканчето се изчисли като част от немската и българската средна заплата, разликата ще стане още по-голяма. Но народно възмущение по този въпрос не се чува. Никой не е потресен от това, че ДДС на храните у нас е като на всичко останало – 20 процента, а не както в Германия – 7 процента. (Във Франция е 3 процента, но вече избрахме Германия за сравнение). „Навремето в казармата по време на комунизма имаше надпис “Службата е тежка, но за сметка на това продължителна”, сега можем да сложим “Храните са вредни, но за сметка на това по-скъпи”, каза още Борисов на конференцията за двойния стандарт на храните. И знаете ли защо го каза? – защото иначе щеше да го каже Корнелия Нинова. Но не попита кой умник е решил, че у нас ДДС-то на храните, лекарствата, книгите е като на всичко останало за разлика от Германия. Защото умниците, които определят ДДС-то са по-разпознаваеми от умниците, които забъркват пюретата. Не че ако го беше казала Нинова, щеше да е по-честно – точно толкова нечестно щеше да бъде. Нинова и Борисов си крадат репликите не защото са различни, а защото са еднакви.

Само преди няколко дни стана известно, че разликата между свободата на словото в Европа и в България е огромна. Огромна! Не последва възмущение нито от премиера, нито от партии, нито от народа. Конференция не се проведе. За съмнителни мазнини не се продума. А независимата и обективна журналистика е един от двата най-силни маркера за демокрация. Другият е съдебната система. Не живеем в демокрация според тези два маркера. Тогава как се нарича обществото, в което живеем? Според съвпадението на  вълненията народни и премиерски, консумеризъм се нарича. А в такова общество има принцип: Когато ти продават нещо, те лъжат или в цената, или в качеството. Е, нас и в двете.

ВъзМУУУтихме се

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top