Коментари

В кочината

Александър Лукашенко, който управлява Беларус със здрава ръка от 1994 г., изпаднал в сериозно затруднение. На поредните „избори“ за президент, които се очаквало да спечели със 101 % от гласовете, диктаторът се видял в чудо как да елиминира внезапно появилия се политически противник. Опонентът бил толкова свестен и по чеховски прекрасен, че било трудно даже да му се скалъпи компромат. Не бил криминално проявен. Имал сериозни научни успехи. Всички го познавали като примерен съпруг и баща. Дори не пиел. При тези обстоятелства възникнал съществен проблем как този идеален образ да бъде арестуван с цел по-нататъшното му „безследно изчезване”. Хората на Лукашенко обаче му намерили цаката. Един ден светофарът пред дома на нищо неподозиращия човек се „развалил“ и опонентът бил арестуван за това, че… пресича на червено.

Далеч съм от мисълта да слагам знак на равенство между кметицата на „Младост“ и един ярък политически противник на властта, но показният й арест не остави съмнение, че и на нея са й намерили цаката. Единственият независим районен кмет в столицата не само беше задържан и държан за назидание близо пет часа на улицата, ами това се случи точно ден преди насрочената й пресконференция срещу последните промени в закона за устройство на София. Според анонса на нея участниците щели да обяснят защо новоприетите текстове не защитават зелените площи от застрояване, а самата Десислава Иванчева вече обяви, че е поискала от президента Румен Раден да наложи вето на поправките. Отгоре на всичко тя беше избрана начело на столичния район „Младост“ в края на 2016 г., след като година по-рано бе в центъра на протестите срещу застрояването му. Бившата собственичка на фризьорски салон се яви като независим претендент, издигнат от инициативния комитет „За зелен „Младост“, и беше лична кандидатура на бившия депутат от БСП Георги Кадиев.

Е, след година комитетът се разграничи от нея с мотива, че не е свършила нищо на поста, но не може да се отрече, че междувременно тя излезе с няколко ярки идеи. Хрумването й за отделяне на „Младост“ от столицата, да речем, блестеше с абсурдността си, и можем само да си отдъхнем, че овреме смени професията си, за да не се стигне до подстригване чрез обеглавяване. В интерес на истината обаче Иванчева влезе и в няколко зрелищни сблъсъка с представители на строителни компании, които изграждат обекти в района, и дори посред нощ се разправяше с охраната на комплекс „Гранд каньон“. Оттук пък стигаме до два съвсем логични въпроса: дали е настъпила сериозни интереси и затова й се отмъщава или в крайна сметка се е поддала на изкушението да припечели покрай благородната си кауза?

За разлика от Беларус, отговорът в една демократична държава би трябвало да бъде даден след надлежно разследване и от съда. Но България явно много повече прилича на територия, управлявана от Лукашенко, щом този отговор ни беше натрапен под формата на публична разправа. И то каква! Десислава Иванчева беше арестувана във вторник по обяд пред Спортната палата в София, където бе държана, да повторя, близо 5 часа, окована в белезници. На мястото разследващите брояха банкноти в отсъствието на адвокат, а малко преди 14 ч. районът в центъра на столицата беше обграден от полиция. По неофициална информация Иванчева е била спряна на светофара на бул. „Васил Левски“ и ул. „Ген. Гурко“, едно от местата с най-натоварен трафик в София, като движението беше спряно и това предизвика канско задръстване. Часове наред тротоарът пред Спортната палата също беше блокиран, но за сметка на това там имаше стълпотворение от мъже с черни дрехи и качулки. На гърбовете на някои висеше със страшна сила надписът „Комисия за противодействие на корупцията“, която след ареста на кмета на Септември реши да изнесе спектакъл и в центъра на столицата. А ето и най-странното: един от първите, съобщили за акцията, беше бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров, който обяви в социалните мрежи, че Десислава Иванчева е заловена с подкуп. По-късно повечето медии цитираха еднотипна информация, че кметицата е задържана с подкуп от 70 хил. евро, който бил първа вноска за издаване на строително разрешение за 250 000 евро.

Впрочем Тодоров, някогашен автор на книгата „Шайка: Бойко, Росен, Цецо“, добре познава тези прийоми, макар да стана част от тази „група хора, обединени от престъпни цели; тайфа, банда“, както пише в Тълковния речник срещу думата „шайка“. Нещо повече, анотацията на творбата му гласи: „В тази книга политологът Антон Тодоров вади мръсните им тайни. От първо лице. С документи и факти. Обективно, без да пести нищо. Връзките им с върхушката на БКП и Държавна сигурност, с банковия картел, с международни гангстери, с онази сенчцеста част на обществото, която наричаме задкулисие. Рекет, доноси, контрабанда, трансфери на милиарди, източване на държавния резерв, показни арести, сливане на изпълнителна и съдебна власт…“ Самият факт, че този специалист по темата се е озовал на точното място и в точния момент,  е достатъчен да събуди подозрения, че става дума за активно мероприятие, чието елементарно ниво на замисъл и на изпълнение би смутила дори героите от някогашните милиционерски вицове. Като например този:

Двама милиционери живеят заедно на квартира. Единият жали за село и предлага да си отглеждат в клозета прасе.

  • Ууу, много мръсно, бе! – възкликва другият.
  • Нищо, прасето ще свикне!

Тъпотата, съпътстваща хайката (а в Тълковния речник думата е обяснена като „Организирано преследване на дивеч. Прен. Преследване на хора заради техни убеждения.“), удря в земята и операциите от времената на Цветан Цветанов. И отстрани щеше да изглежда доста смехотворно, ако в основата си това преследване не беше толкова зловещо, а предварителното погазване на презумпцията за невиновност – и така брутално. Петчасовото оковаване с белезници явно трябва да служи за назидание на несъгласните; посланието е към всеки, който си е въобразил, че има силите и свободата да тръгне срещу шайката. Последната все ще  намери къде да го „удари“ и как зрелищно да го доразмаже с тежкия си юмрук. Днес „белязани пари“, каквито спокойно могат да му се подхвърлят, утре – арест за пресичане на червено. Такава власт винаги ще ти скрои шапката, защото си безсилен, ти си нищо пред нея, така че или направи като Антон Тодоров и стани част от шайката, или шайката ще ти размаже физиономията на някое кръстовище.  „Ууу, много мръсно, бе!”, ама свиквайте, понеже такова ще бъде и занапред. Много мръсно, много миризливо и гадно…

Лукашенко, между другото, постъпвал по гореописания начин, само че още по-откровено. Тайните служби слухтели и дебнели за компромати срещу осмелилите се да излязат насреща му опоненти, а когато ситуацията станела неудържима, милицията спретвала на наивниците жесток тупаник и арести. Само за сведение – на изборите, когато Лукашенко спечели четвъртия си мандат, в изолаторите попаднаха 639 души, за които президентът цинично обясни: „Не съм ги хвърлил аз в затвора, аз имам правото единствено да помилвам!“

Какво е трябвало да направят тези 639 души, за да бъдат помилвани, е близко до ума. Например да се съгласят с практиките на управлението, основната от които е да се отчитат пред него. Буквално. Или просто да замълчат, да си траят, да не се набиват на очи. Когато прасетата не само превзеха клозета, а се настаниха и на дивана, единствената възможност за оцеляване е да се съобразяваш с тях. Иначе току виж започнали и да издават присъди само с грухтене, та да е ясно, че онова, което мислехме за държава, било обикновена кочина.

В кочината

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top