В търсене на стилизирани революции

Западът не е прехласнат от настоящата демократична вълна в арабския свят и близкия Изток и много му личи. Няма и помен от ентусиазма по време на падането на комунизма през 1989 година или дори ободряващия полъх на цветните полу-революции в източна Европа през първото десетилетие на този век. Изглежда светът е вече толкова сложен и непредвидим за объркана Европа, че добавянето на нови и нови неизвестни в уравнението на глобалното бъдеще предизвикват по-скоро досада и притеснение. Ако въобще Европа искаше някаква промяна, нейните предпочитания бяха за нещо по-ясно, предсказуемо, чистичко, стилно, с ясни победители. Нещо като „кедровата революция” на добре облечената средна класа в Ливан преди шест години. Затънала в калкулации и търсене на баланси Европа не успя да каже нищо на милионите, които надигнаха глава. Тя не успя да го направи точно по отношение на ценностите, които са нейната предполагаема сърцевина и точно, когато тези хора имаха нужда да го чуят. Евро-атлантическите елити стоят заклещени и сякаш в невъзможност да намерят отговор на въпроса дали демократизацията по тези географски ширини води до демокрация. Най-силно и пародийно тази неспособност отекна във въздържаността на бившия британски премиер Тони Блеър, който изведнъж откри несигурностите около смяната на режимите, макар да имаше възможност за това преди 8 години в Ирак. Още по-откровен в своята сдържаност пък бе новия говорител на Камарата на представителите на американския Конгрес, Д. Бонър. Европейският съюз излезе с такива позиции, че в търсенето на баланс между предпочитанието към сравнително предвидими автокрации и непредвидими демократизации бе загубено всякакво послание. Западът дотолкова не може да разчете от какво, кой и колко да се страхува в тези общества, че изпуска важна възможност за влияние, макар че процесът ще е дълъг и в него ще има бъдещи възможности и за ЕС и за САЩ. Западът е толкова оплетен в собствените си възприятия за новите демократични вълни, че основното, което може да види е измислената от него комуникационна технология. Описания като „Туитър революция” издават по-скоро културно и понятийно безсилие и неуместна гордост в поредния подарък, сякаш направен от него, за да могат другите да осъществят своите мечти. Фиксацията върху ролята на социалните медии показва единствено липсата на разбиране за това, което се случва в момента. Много хора сигурно приемат напъните за демократизация за демоде особено след като вече преминаха няколко вълни за последните четири десетилетия. Но, западният свят трябваше да бъде по-добре подготвен за изблиците на демократична енергия особено след пълното му обсебване с тази част на света след 2001 година. Разбира се, тук не става дума за предсказания с точност до деня, в който ще започнат процесите, но поне за формулиране на ясни позиции, когато този момент дойде. Българите би трябвало да знаем добре важността на точния момент. Ако обърканият Тодор Живков не бе показан по западните телевизии на 10 ноември 1989 година и вътрешнопартийният преврат не бе видян като гражданско пробуждане, България може би никога нямаше да може да се закачи за възприятието за „демократичното домино”, което я нареди до нации като полската, чешката и унгарската. После пък това й помогна да влезе в ЕС и НАТО. Нашият принос в сегашната ситуация можеше да се състои именно в това напомняне на важността на момента. Европа изпусна именно точния момент, в който ясно да каже кой и какво подкрепя в започналата трансформация на един от най-важните региони за бъдещето на света. Цели десетилетия вече европейският дебат върви около това как Европа да „заговори на един глас”, последният Лисабонски договор бе едва ли не приет по тази причина, създадоха се нови структури и позиции. Сега, когато институционалната възможност и инфраструктура са налице и Европа може да говори на един глас се оказа, че няма кой знае какво да каже по темата. Ако „старият континент” наистина има желание да заеме по-убедителна позиция в новия многополярен свят, пропускането на подобни ситуации е непростимо. Иначе българският поглед към събитията в арабския свят са в познат регистър. Националната телевизия избра да опише египетската революция като „размирици”, а премиерът по някакъв начин успя да види единствено орди от ядосани и гладни хора, които тръгват на поход към застаналата на барикадата шенгенска България. Официалните позиции пък са толкова оплетени в търсенето на баланси и общи знаменатели с тези на ЕС и САЩ, че единственото, което прозвуча ясно бе призивът да не се пътува до тези страни. Арестът на „наши хора” допълнително измести вниманието и разговорът започна да пълни първите страници. Но, както си знаем, ние не сме много-много по революциите („преклонена глава сабя не я сече”). Иначе, за гледане горе-долу стават, поне докато не започне следващия реалити сезон.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top