Коментари

Габровският парадокс

На срещата с българския бизнес преди дни премиерът Борисов даде следния пример в подкрепа на тезата си, че икономиката у нас е в подем: „До Севлиево и Габрово е пълно със заводи. Сега в Габрово пети немски завод се направи, защото им дадохме гаранция, че ще има магистрала.”

Борисов и друг път е сочел Габрово като образец за най-ефективно оползотворяване на европейски субсидии и благодатно място за чужди инвеститори. В подкрепа на думите му в отделни медии често се появяват статистики, според които Габрово е градът с: 1. Най-добри икономически показатели след София; 2. С най-бързи темпове на повишение на средната заплата; 3. С едно от най-ниските нива на безработица в страната; 4. С най-много проекти за съживяване на производството и безплатни програми за обучение на кадри; 5. Шампион по брой на новоизградени заводи и усвояване на евросредства по оперативни програми „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ и „Развитие на човешките ресурси“.

Но наред с тези миражни икономически показатели, могат да бъдат открити и други класации, които сякаш говорят за паралелна реалност. По данни на НСИ Габрово е градът с едни от най-лошите демографски показатели у нас през последните години – обезлюдява с най-бързи темпове, населението му е с най-лошото съотношение между млади и стари хора (застаряващите са три пъти повече от жителите в трудоспособна възраст), а инвеститорите на новооткритите производствени цехове (защото става дума за цехове, а не за цели заводи) се оплакват, че изключително трудно намират кадри. Кадрите пък твърдят, че нямат стимул да се задържат в града и търсят всякакви начини да се изнесат към столицата или зад граница.

Накратко, положението е следното: „Много проекти – малко индианец”.

Тази печална втора реалност е срамежливо скрита от фокуса на прожекторите и почти не се коментира от медиите. Изглежда така, сякаш някои има интерес Борисов да бъде подведен, че Габрово се връща към славното си минало и носи заряда на бъдещ МанчеСтарт (това е и името на един от десетките проекти за развитие на града). Не е особено трудно да вкараш премиера ни в заблуждение. Той контактува главно с местните кадри на ГЕРБ и дава признаци на географска неориентираност. Магистралата София-Варна, с която Борисов обяснява появата на петте немски заводи в Габрово, ще се намира на 80-90 км. от очертанията на града – на същото почти отстояние, на което е разположена и сегашната магистрала Тракия. По-евтино и удобно за потенциалните инвеститори щеше да бъде, ако бяха запазили и обновили старата товарна гара в града, вместо да я закриват, но железопътният-транспорт не е в приоритетите на управляващите. Инвеститорите си чакат и строежа на тунела под Шипка, който все се отлага във времето.

Най-сигурната индикация дали един град се развива, е когато към него се стичат преселници от околните и по-далечни села и градове. Както е станало в Габрово по времето на Пенчо Семов и братя Калпазанови. И както е било през 60-те и 70-те години на миналия век, когато хиляди млади мъже и жени от цяла България са напуснали родните места, за да започнат работа в заводите на балканския град и впоследствие да родят децата си в него. Някои от тях са извървели пътя пеша. А сега магистралите само ни помогнат по-бързо да се отправим към терминалите.

Габровският парадокс

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top