Статии

Година на рационален страх

Имаше времена, в които никой не се страхуваше от икономически кризи. Преди 2008 година политиците чуваха няколко успокояващи неща от икономистите и се впуснаха в най-различни експерименти. Казваха им, че е намерена почти магическа формула на растежа, че сме близо до края на стопанската цикличност, че вече имаме институциите и знанието, с които спокойно да навигираме глобалната икономика без особени притеснения. Някои ни убеждаваха, че светът вече няма да е насечен от сривове и можем спокойно да се фокусираме върху добрия живот и да оставим тези страхове в миналото. Централни банкери почти обявиха края на инфлацията, а глобалната икономика бе вече така навързана, че осигуряваше безкраен източник на възможности за растеж. Въобще, на публичния терен излязоха множество академици и коментатори, които обявиха началото на пост-кризисното ни бъдеще. После дойде „голямата рецесия“ и обещания „смел нов свят“ се срина внезапно. Паниката светкавично обзе всички и преобърна всичко. Изведнъж глобалният свят от необятна възможност се превърна в необятен риск, от източник на опции за развитие в източник на несекваща несигурност. И страхът се завърна, по-силен, по-абстрактен, по-всеобхватен и смътен.

Това странно преобръщане моментално се отрази на политическото въображение. Икономиките постепенно се възстановиха благодарение на бързите реакции на правителства и пазари. Г – 20 излезе убедително на международната сцена, координира реакции и политики и застана зад скоростни мерки за възстановяване на растежа. Неравномерният характер на кризата и далеч по-плитките й нива в Азия пък улесниха възстановяването. На Запад наказанията на избирателите за причиненото позакъсняха, а политическата сцена по-скоро се разтресе от имигрантската криза. И в неговите икономики растежът постепенно се възстанови, макар и доста по-анемичен от желаното. На ниво институции, нещата влязоха в някакви коловози, политиците се успокоиха, гражданите също, макар изблиците на недоволство да стават все по-чести. Усещането за околния свят обаче се промени. Потенциалните източници на криза и несигурност се умножиха, глобализацията стана източник на проблеми, а не възможности, взаимната обвързаност на икономиката се превърна в постоянен риск, поради бързата трансмисия на всякакви сътресения, а пък Азия от бъдещ пазар се трансформира в настояща заплаха за западните бизнеси. Предходната арогантност на безмерната управленска мъдрост и предвидимост се изпари и бе сменена с дълбок абстрактен страх от множествеността на рисковете. 2019-та бе такава година. Година, в която въпреки добрият растеж всеки тръпнеше в очакване на внезапен срив, въпреки различните работещи стабилизатори мнозинството очакваше ужасът на кризата някак си да се завърне.

2020 е година на преход от абстрактен към рационален страх. В някои отношения този преход вече започна и сега просто ще се усили. Той се характеризира с известно успокоение, Западът върви към свиване на растежа, но не и рецесия, Китай и САЩ се помириха поне временно и въобще т.н. „геополитически риск“ видимо намалява. Светът си остава все така изпълнен с възможни изненади и рискове, но дифузния и стряскащ характер на тази несигурност отшумява. Страхът става рационален и вече мотивира по-спокойно и подредено поведение. Парализата от предходни години изчезва, появяват се повече идеи какво да се прави, виждаме по-оформени политики за развитие. Раздвижването е осезаемо. ЕЦБ с новия си ръководител рестартира дебата за възможните инструменти за интервенция, все повече европейски правителства активират фискалните си политики (Германия, Холандия, скандинавските държави), търсенето на нов консенсус за икономическо управление е в разгара си, ЕС започна новия си „зелен дневен ред“, който ще инжектира милиарди и динамизира икономиките. Съюзът не спира да търси нови споразумения за свободна търговия и дори поднови поканата към САЩ, както и ускори работата по инвестиционното споразумение с Китай. Все повече политици във все повече държави споделят разбирането от структурна промяна и мащабна подкрепа за ключови индустрии на бъдещето – дигиталните сектори, „зелената икономика“, изкуствен интелект и изследвания и други. Състоянието на ступор на Запад преминава, притесненията остават, но те са по-осъзнати, по-добре оценени управленски и все повече адресирани от конкретни инициативи и политики.

Независимо от всичко това обаче, над повечето западни политически системи продължава да виси смътно притеснение за бъдещето. Вярно е, че икономисти и политици вече имат по-пълно разбиране за множеството случващи се трансформации, имат по-ясна картина за рисковете пред икономики и общества, имат по-смирено и търпеливо отношение към глобалния свят. Затова и не е случайно гореописаното раздвижване за търсене на нови решения. Самите граждани очакват това от доста време и не е случайност, че активизирането на европейските политици веднага вдигна подкрепата и легитимността на ЕС. Допреди няколко години на „стария континент“ правителствата просто падаха едно след друго в резултат на вълни от недоволство и натиск, търсеха някаква бързи панически рецепти за овладяване на хаоса. Това постепенно се променя, макар и неравномерно в отделните части на континента. Независимо от тази нарастваща увереност обаче остават поне няколко големи теми, по които въпросителните не намаляват и всички трескаво търсят някакви реалистични ориентири за бъдещето. Такива са например темите за точния мащаб и последствията от климатичните промени, за ускорената автоматизация и дигитализация, за поредната инфо революция, за дълбочината на свързаните с тях социални сътресения, за работещите намеси в образование и другите публични системи. Тук лутането ще продължи, но поне парализата на абстрактния и всепоглъщащ страх отстъпва и освобождава място за по-спокоен, подреден и амбициозен отговор на поредната вълна от дълбоки трансформации.

Година на рационален страх

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top