Голямото „тра-ла-ла”

През последните години има интересна и малко видима тенденция при европейските дипломатически представителства в София. Немалко от тях намаляват, други направо затварят, а трети все по-често запълват позициите с по-нискоразредни служители. Последното се вижда и с просто око. Швеция си затвори посолството в София преди няколко години, а Великобритания бе на една крачка да направи същото и да натовари представителството си в Букурещ със задачата да прескача от време на време дотук. Посолствата на по-малките европейски държави или намаляват състава си или го пък го запазват на същите нива отпреди влизането ни в НАТО и ЕС, което е индиректна оценка за това какъв смисъл има да се общува с нас по важните международни и европейски теми. България твърде често или не знае какво мисли по тях, или се оглежда за съвет, или става неясно свръхактивна, но без от тази активност да може да се сглоби смислено цяло. Зазвучава едно „тра-ла-ла”, което все по-малко хора считат за необходимо да слушат. Най-звучният последен пример е позицията/ите на страната за еврото, където музиката се лее все по-обилно. В началото членството в еврозоната бе „стратегически приоритет” и основание за рязане на разходи. После отиде в „пета глуха” след като кризата в еврозоната се засили. Изведнъж някой реши, че не е нужно да се бърза. После пък С. Дянков реши да чете лекции на тема финансово управление, което прерасна в анализ за тежкото състояние на американската икономика и „блесналите жита” пред българската. Междувременно, финансовият министър се опита задкулисно да спре влизането на страната в пакта „евро плюс” и ангажимента за присъединяване към стабилизационния механизъм. Сега еврото отново е на дневен ред, но последно се оказа, че не искаме новия пакет мерки за икономическо управление на съюза и неясно къде сме стреснали Европа с национален референдум по темата. Външно министерство пък мълчи. При цялото ми усилие да следя внимателно и разбера този абсурден лабиринт, сумарният шум звучи единствено като едно „тра-ла-ла”. По всяка вероятност това се случва и с дипломатите в София, поради което техния брой намалява. По тази причина не е изненада и посредственото качество на изтеклите по „Уикилийкс” телеграми за това какво мисли София. Към темата с еврото трябва да добавим и разни сезонни евро „екстри”, които се задават. Шенгенската „черешка на тортата” ще бъде с много условности. Освен това, президентската кандидатура зад тази сага така и не се състоя, поради което нивото на ентусиазъм ще бъде леко приглушено. Опозицията със сигурност ще обърне внимание на факта, че членството ни в Шенген става точно в момента, в който се приема процедурата за замразяване и излизане от него. Независимо от направеното от правителството, подобно съвпадение няма как да не направи впечатление. След политическата кулминация с Шенген европейските каузи съвсем ще залинеят. За тези, които въобще гледат на ГЕРБ като на партия или пък като на партия с идентичност и идеи също има кулминация през идните седмици. Добре установената традиция на безмислени срещи в София с европейските партньори на управляващите партии преди избори ще има нов дубъл само дни преди вота на 23 октомври. През 2001 година в предизборната кампания на СДС се включи тогавашното ръководство на европейската народна партия (ЕНП). Четири години по-късно беше ред на европейските либерали, с горе-долу същия ефект. Сега „обновеното” ЕНП ще дойде при българската „обновена десница”. Вниманието на избирателите предполагам ще бъде също толкова ангажирано от гледката, колкото и при предишните сбирки. Единствено колективно да се подсетим колко малко е останало от предходните европейски десни поколения и колко нелепа е идейната обвивка на сегашните „десни”. Бакалското пазаруване на наглед печеливши кметски кандидатури от управлящите сега пък удари европейската репутация на кабинета. Замразяването на европроектите на община Сливен няма как да бъде представено като изпреварваща мъдрост. Единственото смислено в случая е, че поне не се чака звучен брюкселски шамар преди нещо да се случи. Разходките до съда на бившия местен футболист все по-малко приличат на заговор срещу него. Многозначително е и разминаването във вниманието, което сегашните управляващи навремето отдадоха на разследванията на вестник „Капитал” за „Батко и Братко”, а с мълчание подминаха не по-малко интересните разследвания на вестника за Йордан Лечков. И без да бъде напазаруван за местния вот, участието му в различните футболни конфигурации на премиера е сигурно. Музиката пък ще продължи „да се лее”. За тези, които имат търпението да я слушат.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top