Има изречения, които не бива да бъдат отминавани. Сега всички мерят до части от милиметъра какво е казал Волен Сидеров за Валери Симеонов. Самият Волен със сигурност също е мерил предварително три пъти преди да отреже изявленията си в телевизионен ефир. Нали си представяте колко по-цветисти щяха да са изреченията, ако не бяха и мерени. Но сред добре обмислените оценки/закани/обиди/внушения по адрес на Валери Симеонов Волен Сидеров изтърва едно изречение по отношение Бойко Борисов, което звучеше така: „той плати данък обществено мнение“.
Става дума за решението на Борисов да се направят промени на промените в приватизационния закон, за да не остават хората с впечатлението, че целта е била да се облагодетелства бизнесмена Кирил Домусчиев, по-известен в контекста на лобистката поправка като редник Киро. Хората, разбира се, останаха с точно такова впечатление. Дори когато премиерът Борисов и президентът Радев се надпреварваха кой по-рано ще се произнесе за потребността от промени на промените, хората пак си бяха със същото впечатление: Борисов прекали и затова дава заден. Но не за Борисов е думата, а за това, че премиерът беше иронизиран от политик, с когото управлява в коалиция, че е платил данък обществено мнение.
Работата на политиците, които управляват страната, е да плащат данък обществено мнение. Това им е служебно задължение по трудов договор: да ги интересува какво мислят хората, да се съобразяват с негодуванията, които когато са толкова мащабни, като в случая с редник Киро, си имат основателни причини. А също така и по силата на обществения договор, който гласи така: хората плащат данъци и това е тяхното задължение по обществения договор, а премиерът на страната Бойко Борисов и депутатът Волен Сидеров получават заплата от тези данъци, затова те трябва да са наясно с обществените нагласи на данъкоплатците, които на практика са техни работодатели. Да иронизираш някого, че се съобразява с мнението на работодателя си, не е сериозно. Въпросът е: от невежество или от арогантност Волен Сидеров изръси подигравката, че Борисов плаща данък обществено мнение?
Напоследък публицистични предавания, в които участват социолози, политолози, анализатори са много странни. Те разясняват какво е демокрация, убеждават ни, че демокрацията не е просто 50+1, а политика, която отразява всички обществени нагласи, включително и на опозицията, съответно внушават на опозицията, че тяхната работа не е непременно и единствено да се мъчи да свали управляващите от власт, а доколкото е възможно да работи за постигането на своите ценности и цели в условията на друго управление. Все неща, които си говорехме преди 28 години, когато демокрацията беше нова дума. Сега си я обясняваме, защото явно има нужда. Не изключвам Волен Сидеров просто да е казал това от арогантност, но повече подозирам, че отдавна не е размишлявал над правата и отговорности на демократичния политик.
