Статии

Да иде вдън земя злото

Във фолклорното съзнание те са нещо като Главна прокуратура – борят се със злото. Плашат го с вида си, със звънци и хлопки, а с пометите си удрят земята с такава мъжка сила, като че ли изтърсват от нея всичката омраза, отровни думи, черни замисли. Мъжка ли казах? Напоследък все повече жени се обличат като кукери. Няма мъже, вика баба Донка, пък и без жените каква ли хубава работа може да стане?! До нас една от кукерките е свалила маската си, червенокоса красавица, ръцете й са с маникюр, който е предназначен поне за бална зала. Какво е онова невидимо нещо, което свързва тази стара, още езическа традиция, с днешните млади? Каква е магията на кукерите, чийто звън е пренесен от пролет до следващата пролет, от век към век и няма остаряване?

Японецът през цялото време снима, разбира се. Дали изобщо раз… „Разбирате ли това, което снимате?“, питам. Вярно е, оказа се, че японците обичат да отговарят на въпросите косвено. Казва: „Интересно ми е да снимам карнавали.“ Разстоянието между думите „карнавал“ и „кукери“ ми изглежда колкото оттук до Япония. „Знам, че този карнавал има защитни функции. Разпознавам поп и офицер във всяка кукерска група, това ли са институциите, които пазят българите – църквата и армията?“ Какво да го правиш, японец…

„Кукерският поп е пародия на свещеник. За разлика от други езически ритуали кукерите (и мартеницата впрочем) не са били усвоени от християнството и затова то не ги признава. Пародийният кукерски поп е нещо като отмъщение. Персонажът, който наричате военен заради фуражката, пък  е пародийно олицетворение на властта. Той е данъчният, полицаят, министърът и всеки друг, който трябва да бъде надигран, надхитрен. А функцията на кукерите не е просто защитна, а и оплодителна – те оплождат земята, но не само земята.“

В този момент на площада започна такова диво оплождане на кукерската булка, че обективът на японеца се изцъкли. Добре, че не се досещаше какво символизира кросното и не разбираше наричанията на викачите, които са за повече от една червена предупредителна точка. Но кой знае как за хлопките налучка: „Ако имат и оплодителна функция, в такъв случай формата на хлопките може би…“ Човекът се чудеше как да формулира откритието си, че хлопките са топките. Японец.

Нито православието, нито османлиите, нито социализмът и демокрацията надвиха кукерите. Те са надеждата, с която омагьосваме  и се самоомагьосваме. Те са силата, която ще прогони злото и ще оплоди доброто. Дрън-зън и магията започва да действа. Къде е злото, питат кукерите и в този момент го виждат: “О, то е станало още по-голямо, откакто го прогонихме през миналата година за последен път, когато пък беше станало по-голямо в сравнение с по-миналата и т.н. Напразно ли се огъваме под тия три реда хлопки заради вас, братя българи, как става тъй, че ние гоним злото, а то се връща по-голямо и по-силно?“  Чудят се кукерите и в този момент се сещат, че нито злото е само зло, нито доброто изцяло добро. И че дори и да изгониш злото, ако оплодиш доброто, то расте, но току- виж злата част от него превзела добрата. Защото доброто е по-скромно от злото, пък и не го бива да побеждава извън приказките и следобедните телевизионни сериали.

Когато кукерите разберат сложността на проблема, магията започва да се случва. Всички българи, в частност политиците, изведнъж проумяват, че няма да се намери такава политическа сила, която да е едновременно загрижена като Майка Тереза, невинна като Дева Мария, умна като д-р Хаус, силна като ранния Брус Уилис и разсъдлива като късния де Ниро. Има политически партии, които са мощни, но не са чак толкова умни. Има и други – умни, но не чак толкова силни. За това несправедливо разпределение между ум и сила българите са измислили поговорки. „Луд умора няма“. „Докато мъдрият се намъдрува, лудият се налудува.“ Защо, боже, си дал мощ на глупаците и си направил толкова слаби умните хора, къде сега да намерим един човек, който е хем умен, хем непобедим, че да ни измъкне от това тресавище? Първата фаза на магията е, че Бог отговаря, в смисъл че хората изведнъж осъзнават: няма да намерим такъв човек, цялата тази бъркотия е създадена, за да се научим да си съчетаваме моженето, да се научим да живеем заедно. Хитричко го е намислил създателят – ако започнете да уважавате това, което може другият, ако се научите да признавате слабостите си, ако усвоите мъдростта да правите нещата заедно, ще живеете добре.  Иначе животът ви ще зависи или от силни глупаци /които ще стават все по-силни и по-глупави/, или от умни слабаци /които няма значение дали ще стават по-умни, ако са все по-безсилни/.

Дотук лесно, да речем, че сме го разбрали, защото  кукерите са задействали магията за прогонване на злото и оплождане на доброто. Фаза №2 е голямото трудно. В нея умните и силните трябва да си:

а/говорят,

б/да си признаят какво могат и какво не могат,

в/да се разберат, че този народ заслужава умните да казват, а силните да правят онова, което е най-добро за всички.

Няма да стане. И няма да стане, защото:

а/те не си говорят,

б/никой няма първи да признае, че не му достига нещо, което се намира у точно противоположния,

в/защото всеки иска да реши своите проблеми, а не общите.

Отказваме се от тази магия, поръчваме на кукерите друга – да направят така, че все пак да се появи някой, който едновременно да е бял като снежинка, силен като ураган, еднакъв към всички като слънцето, чакан като дъжд, с други думи – чудо на природата. И при този вариант началото е по-лесно – да речем, че се намери  човек, роден в този съвършен вид специално за нас, българите. Следва по-трудното, този човек трябва да спечели изборите. Ако е с по-горе описаните качества, той няма да е много богат, както се сещаме. Защото голямото богатство се добива с друг вид качества. Така че той няма да може да купува нито ефирно време, нито избиратели, застъпници, секционни комисии и всички останали атрибути на победата. Пък и ако ги купува, той вече няма да е нашият съвършен човек. Значи кукерската магия трябва да направи така, че всички ние до един да разберем за този човек, за който ще са недостъпни обичайните канали, по които разбираме кой какъв е. След което всички да гласуваме за него, без вариант за продаване, предаване, издаване. Чак такава голяма магия няма как да извикат нито най-широките кукерски хлопки от Ямболско, нито най-високите кукерски маски от Пернишко.

Родена съм в кукерско село, което после стана кукерски град. В Стралджа нямаше кукерска група към читалището, всички мъже бяха кукери, всички момченца бяха кукерчета. Всички къщи дрънчаха и звънтяха на Сирни Заговезни, халища във всички цветове търчаха по улиците. Изобщо не разбирах какво им харесват на кукерите, след като всичко им беше наобратно. Уж гонят злото, а плашеха нас, децата. Булката им беше мъж, червисан като по време на земетресение от поне шеста степен. Стражарят им беше пиян, брадата на попа килната под едното му  ухо.

Основната функция на кукерите е трансформационната. Те могат да превръщат едно нещо в неговата противоположност, затова те са лицето и опакото на всичко. „Кукер-букер, дето кукнеш, там да пукнеш“ – кукерите са кукнали, защото са преобърнали смъртта в живот, когато пукнат, връщат живота в смъртта. Те превръщат зимата в пролет, заспалата земя в орна, булката в родилка. С по-късните си пародийни образи превръщат властта /стражаря, бирника/ в нескопосник, който от безсилие тръшка наляво и надясно фуражката си, а религиозните канони /попа/ в нещо, което хем изглежда сериозно, хем не си струва да бъде вземан насериозно.  Отиваш да разгледаш маската им, а всъщност виждаш себе си в многото огледала, с които е накичена.

Баба ми изобщо нямаше представа за апотропейната и диверсифициращата функция на кукерите. Тя ги харесваше, защото: „Отвънка са лоши, ама вътре са добри – хора са. Това са добри хора, които са решили да се маскират като лоши един път в годината. По-добре те, отколкото лоши хора, маскирани като добри цяла година.“  Така тя настани кукерите в сърцето ми и за да си подновят мястото там, те ме призовават  всяка година на някой градски площад или селска улица. Сърцето се подлъгва по магии. „Колкото по гората листата, толкова по къщята децата!“ – нарича кукерът, покачен на рало. Надеждата е сърцебиене. „Да бъде цар Доброто, да иде вдън земя Злото!“ Засега обаче от тия неща май се интересува само японецът, който като че ли започва да разбира, че точно това тук не е карнавал. Нещо различно е – по-широко и по-дълбоко от обикновен карнавал.

 

Да иде вдън земя злото

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top