Статии

Да критикуваш ЕС на инат

Критиката към ЕС е вече толкова рутинна, че прилича на спорт. Тя придоби автоматизъм, при който в повечето време просто се рециклират няколко утвърдени тези. В своята същност повечето от тях са лишени от основания или пък са силно преувеличени. Понякога това се прави от мисловен мързел и инерция, все по-често просто се търсят някакви позиции, с които съюзът да бъде атакуван независимо от тяхната достоверност. Удобството на критиките към наднационална структура е просто твърде голямо за повечето политици, рядко носи негативи, а често събира овации. ЕС може да бъде и универсално извинение за предходни собствени решения и недалновидност, която обаче може да му бъде лесно приписана, защото той трудно се защитава.

През последните години една от най-звучните критики срещу него е за самата му архитектура, структурата от правомощия и институции, които се оказват догонващи в един все по-несигурен и непредвидим свят. Сякаш ЕС върви постоянно след събитията, кризите му се случват и го връхлитат, вместо той да ги предотвратява. Тази ситуация обаче възниква, поради самия процес на неговото конструиране. Той се изгражда не според хипотетични възможности, а според реалистични очаквания за близкото бъдеще. Или казано иначе, неговите господари, държавите-членки, го овластяват толкова колкото е необходимо, според тяхната картина и очаквания за близкото бъдеще. Например, можем ли да предположим, че в някакъв момент и при някакъв сценарий към ЕС ще тръгнат едновременно над 1 милион души ? Да, можем. Но можем ли още в настоящия момент да започнем да харчим пари и правим структури и политики според този хипотетичен вариант или трябва да действаме спрямо краткосрочните или средносрочните прогнози за това, което реалистично очакваме да се случи? Очевидно е, че правим разходи спрямо второто и това е нормата на създаване и развитие на съюза. Това важи за правомощията, институциите и ресурсите на организацията. При това реалистичната картина за близкото бъдеще и нашите реакции спрямо нея се остойностяват само веднъж на 7 години, после мърдане няма. Разбира се, ако имат желание, господарите на съюза могат да променят целия този подход и да го направят по-силен и гъвкав. Стига да поискат.

Имигрантската и бежанска криза отпреди няколко години стана повод за много и шумни обвинения към съюза в доста широк обхват. Той беше обвинен в липса на способност за реакция, в закъснели опити за овладяване на потоците, в липса на воля за бързи и радикални решения, в отсъствие на финансови ресурси и структури за разрешаване на кризата. Списъкът е дълъг и бе достатъчно често рецитиран от почти всички политически партии и коментатори на „стария континент“. Тези обвинения обаче удобно маскират цели поредици от решения на държавите-членки, които са структурирали съюза с определени правомощия, организирали са го в определена цивилизационна рамка и са му стриктно определели финансовите параметри, в които да се движи. Или казано по друг начин, съюзът е упълномощен от съставните му държави да пази живота на достигналите неговите граници, да ги приюти и да им даде шанс да получат защита, да ги третира с уважение и достойнство. Съюзът не е получил правомощието да управлява всичките тези процеси и тази управленска способност си е в ръцете на държавите по външните граници и в сътрудничество между тях и всички останали. Съюзът разполага с точни 3% в своя бюджет, за да се справя с предизвикателствата на сигурността. Точно толкова, след дълги преговори, са му определели съставните държави-членки. Да, ЕС е самостоятелен субект, но той действа единствено в дефинираните му параметри и способности. Това е базов политически факт в Европа и неговата непрестанно завоалиране единствено маскира решенията и грешките на неговите господари, националните държави.

Може би сред най-любимите измислени тези на критиците на ЕС е тази за раздутата администрация и непрестанно разрастващата се бюрокрация, която вече приемала оруелски размери. Подобно нещо можете да чуете най-вече от хиперлибералната десница, но и от различни евро-скептици, които не спират да предлагат причини да мразите съюза. И тук реалната картина е доста по-различна. Разходите за служители и поддържане на структурите на организацията са малко над 3% от общия седем-годишен бюджет, което е не само сравнимо с нивата в самите страни-членки, но в някои случаи е дори по-ниско. И това е при положение, че ЕС има в определени области екслузивни правомощия, които изискват експертиза на световно ниво. Например, в областта на търговията и конкуренцията, където съюзът се изправя в съдилищата срещу най-добрите адвокати на „Гугъл“, „Майкрософт“ и други. Много от административните реформи в страните-членки се осъществяват и на ниво ЕК като замразяване на назначенията, вдигане на възрастта на пенсиониране, общо намаляване на разходите с почти 1 милиард и т.н. Обвинения в арогантност също се чуват често и може би тук основанията са повече, защото високоплатената и престижна работа в отдалечените брюкселски институции създава усещане за превъзходство. Но и това едва ли е монопол на европейските бюрократи. Местните административни безобразия и арогантни и дезинтересирани чиновници ни подсещат достатъчно често в това.

В годините на глобалната финансова криза често се чуваше и тезата за прекалено големия бюджет на съюза и за необходимостта от неговото свиване във времена на труден икономически растеж и осезаемо намалени публични финансови разходи в цяла Европа. По-крайните партии непрестанно обвиняваха Брюксел в прекомерни разходи, в неразумно инвестиране на средства в определени сектори, в агресивна спирала на заграбване на финансови ресурси. Двойното обвинение в отвличане на правомощия и ресурси е сред най-утвърдени и популярни линии на атака срещу ЕС, чували са я почти всички европейски граждани. Както и в предходните случаи, реалността е много по-различна от реториката. Всъщност, заделяните пари за европейска интеграция намаляват. Сегашната седемгодишна финансова рамка е първата, която е по-малка от предхождащата я. Преговорите за нея бяха особено трудни и страните донори бяха твърдо решени да се върнат от тях като победители, тоест, да свият своите приноси и да обърнат кривата на непрестанно нарастване на евро бюджета. Самият бюджет е вече под 1% от общия БВП на държавите-членки. С други думи, на всеки 100 евро ние заделяме под 1 евро за най-успешния проект на сътрудничество в европейската история. Подобна реалност е всичко друго, но не е безконтролна експанзия на финансовия апетит на брюкселските бюрократи.

EС е често подлаган и на системна критика. Той е описван като символ на залеза на западния модел на развитие, ускорен след глобалната криза от 2008 година. Тонове мастило са вече изписани за описание на възхода на Изтока и срива на Запада, десетки коментатори си „вадят хляба“ с подобен тип коментари. Всякакви аргументи се привеждат и относителното намаляване на тежестта в глобалната икономика и политика се представя в апокалиптични картини. Доста академици настояват за възникването на реални системни алтернативи на западния модел и същинското отваряне на света за системна конкуренция, в която Западът вече далеч няма гарантиран успех. И тук обаче се пропускат базови факти, които илюстрират доста различна картина. От 10-те най-големи икономики в света едва една не се развива в демократична среда и това е Китай. Вярно е, че страната впечатли света със своето няколко-десетилетно бурно развитие, но тя тепърва ще трябва да се справя с предизвикателствата на по-зрелите икономики, което е доста по-тежка задача от прилагането на темплейтите на догонващото развитие. И въобще, може ли изключението да бъде реалистичен пример? Западният модел на икономическо развитие може и да е изправен пред нови рискове, но новините за неговата смърт са силно, силно преувеличени.

 

 

Да критикуваш ЕС на инат

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top