Статии

Да предпишеш природа

Шетландските острови нямат славата на територия на социални експерименти. Те са по-скоро известни покрай добивния бум в Северно море и силната риболовна индустрия. Климатът там е суров и малцина освен местните хора успяват да се задължат задълго. Доктор Клоуи Евънс е част от приключил експеримент в Скалоуей, в който лекарите буквално предписват природа на своите пациенти – преходи в планината, разходки по бреговете и плажовете, наблюдаване на птици и други. В продължение на месеци, пациентите са получавали природни и планински карти, информационни брошури за различни видове птици и бозайници, насочвани са към множество природозащитни организации и клубове. При това повечето предписания са били за хора с доста сериозни заболявания – диабет, сърдечно-съдови проблеми, стрес и различни психически разстройства. „Има милиони начини за лечение и ние искаме да ангажираме болните в собственото ми оздравяване“, настоява д-р Евънс. Здравните власти на островите приемат експериментът за успешен и сега тази практика ще започне да се прилага от всички общо-практикуващи лекари. И преди скептиците да са изтръпнали окончателно, целият този метод е допълващ, а не измества другите подходи на лечение.

Всъщност, подобна промяна не е особено изненадваща. През последното десетилетие сме свидетели на множество промени в нагласите на все повече хора към техния начин на живот, хранене и здраве. Изходната им точка е общо усещане за кулминация на различни процеси, които носят все повече рискове и проблеми. Например, храните са прекалено индустриализирани, задръстени от изкуствени елементи и твърде отделени от естествената среда на растеж и производство. Природната среда се приема като необратимо накърнена, а климатичните промени се считат за вече безконтролни и с потенциал да разрушат ключови опори на живота в обозримо бъдеще. Все повече хора са на мнение, че медицината се е отдалечила твърде далеч от пациента и го е превърнала в мишена на безогледна химическа атака. В допълнение, най-различни изследвания през последните години стигат до изводи за рязко нарастване на нивата на стрес, неспокойствие и различни психични разстройства. Самотата в много държави е вече обявена за епидемия. Въпросът за основанията на всички тези промени в мисленето е прекалено сложен и едва ли може да бъде даден от един или няколко души. Но това, че тези променени нагласи се срещат сред все повече хора и вече влияят върху политика и управление е извън съмнение.

През последните години се трупат най-различни доказателства, че и в България има подобен процес, макар неговите мащаби да са трудни за идентифициране. Проучване на агенция „Тренд“ отпреди две години показва, че 40% от българите се лекуват и чрез традиционна медицина. По-любопитно е, че 30% са привърженици и на алтернативната медицина, макар от изследването да не е ясно в каква степен хората намират припокриване между традиционно и алтернативно. Все пак, бумът на хомеопатията, при това сред по-младите българи, е показателен за значима социална промяна и подсказва по-дълбоки размествания в мисленето и нагласите. Зачестяват историите на комбиниране на модерна и алтернативна медицина, което едновременно отразява разклащането в доверието на първата и търсенето на по-широки и дългосрочни методи за постигане на жизнен баланс и устойчивост. В по-широк план, популяризацията на йога клубовете също може да бъде мислена като знак за промяна в отношението към околната среда, тялото и здравето. Някои промени в потребителските тенденции също са любопитни, например сериозният спад в консумацията на силно захарните газирани напитки. По-големите градове все по-често организират фермерски и био пазари, в София вече функционират няколко вериги с подобни продукти. Данните сочат непрестанно нарастване на потреблението на такива стоки, макар и от ниски нива. Дори установени, мейнстрийм супермаркети вече започнаха да организират секции с такова предлагане. Събрани заедно, макар и по-скоро импресионистични, тези тенденции и данни ясно подсказват наченки на размествания в базови параметри на връзката на хората с околния им свят.

Същественият въпрос обаче остава в каква степен и как тези промени се включват в обществените дебати и в крайна сметка в управленски решения. Това зависи от много неща, например, доколко самото общество наистина се е променило, състоянието на партии и публичност, чрез които промяната стига до политика и институции, степента на желание на хората да притискат властта и изискват промяна, качеството и състоянието на самите институции и т.н. Надали може да се формулира неизбежна зависимост, но няма съмнение, че по-демократичните и функциониращи общества позволяват бързото преминаване на това разстояние. Изолацията на институциите от обществото просто не позволява неговите действия да бъдат моделирани от възникващите тенденции и нагласи вътре в самите социални групи. Затова и не е изненада, че британците успяват относително бързо да правят управленски експерименти и да адаптират начините, по които се опитват да се справят с големите предизвикателства на времето ни. Разбира се, същото е валидно и по отношение на други области на живота. Например, социалната изолация на застаряващото население предизвика множество дискусии през последните години. По-добрите медицински услуги и условия постоянно вдигат средната продължителност на живота и създават много трудности, към които общества като британското трябва да се адаптират сравнително бързо. Не е учудващо, че те вече прилагат доста иновативни решения. От няколко години, социалните служби имат възможността да финансират неправителствени организации с цел включване на по-възрастните хора в техните дейности – хобита, различни видова подкрепа, взаимопомощ, реинтеграция в местната общност и т.н. Новите предизвикателства изискват нови решения.

Въобще, в много общества сме свидетели на все по-интензивни дискусии в търсене на нови решения на възникващи дългосрочни промени. При това без да се робува на стара слава и лаври от отминало време. Например, Сингапур дълго време бе даван за пример по отношение на образователната система. Страната бе в челните места на световните тестови класации по математика, природни науки, английски език. Фокусът върху тези предмети и използването на стриктно формални тестови формати се приемаше за най-добрия подход. Множество западни училища и университети пътуваха до тази част на Азия и се опитваха да прехвърлят тези подходи в западните системи. Дори някои британски училища решаха да правят съвместни институции с подобен фокус. Докато самите сингапурци не промениха подхода си! Техният актуален анализ на бъдещото на глобалната икономика води до смяна на фокуса по посока на креативно и синтетично мислене, интерактивност, критичен анализ и други. В съответствие с тази промяна, сега сингапурците стартираха процес на трансформация на своята образователна система. Много нови и интересни дискусии се случват и в западните държави. Например, по отношение на икономическата политика и растежа, на бъдещето на социалната държава и публичните системи, на регионалната интеграция, образованието и други. Единствено активните и отворени дискусии ще позволяват бързи и адекватни реакции на все по-сложния и предизвикателен свят около нас. За някои това означава да предпишеш малко природа.

Да предпишеш природа

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top