Демократичният блокаж на Европа

Улична мъдрост е, че човек трябва да бъде внимателен, когато си пожелава нещо. Дълги години идеята за демократичния дефицит на ЕС обсебваше умовете на коментатори и изследователи. Основната идея за недостиг на демокрация в сложната, отдалечена и технократска Европа се превърна в лозунг за политици, макар малцина да предлагаха ясни идеи как точно той може да бъде преодолян. Независимо от това постепенно се оформи съгласие за спешната необходимост от демократични промени, за да запази съюза легитимността си през 21-и век. Конвентът за бъдещето на Европа имаше и този лайтмотив, а Лисабонския договор въведе нови механизми, които подпомагат тази демократизация. Последните години наистина оформят тенденции в тази посока и трудностите на много правителства да прокарват идеите си при решаването на кризата с еврото са само една илюстрация. Проблемът сега произтича от това, че подобно отваряне засега по-скоро води до блокаж и бави много необходими промени. Това неудобство обаче изглежда необходимо по простата причина, че ЕС наистина има голяма нужда от демократично презареждане в епоха, в която гражданите му задават все повече въпроси и повече отвсякога очакват отговори. Най-бляскав изглежда демократичния възход на референдумите. Те винаги са събирали в себе си цялата митология за реалната и непосредствена изява на народната воля и вече са неотменим елемент от европейската интеграция във все повече държави. Все по-често те ще бъдат неизбежни при промени в основните договори на съюза, когато се променят правомощия, но вече се разпростират и върху „секторни” въпроси като например политиката на разширяване. Евентуалното членство на Турция със сигурност преминава през референдуми в поне 3-4 държави. В Ирландия са конституционно изискване, а във Франция и Дания утвърдена практика. Холандците харесаха упражнението през 2005 година, но политическата класа там продължава да има съмнение дали рисковете си заслужават. Великобритания също се присъедини към държавите, в които съществени промени в ЕС ще преминават през референдуми. Централна Европа също оставя възможността отворена. Нарастването на вероятността от референдуми има и странични ефекти. Най-важният е, че те помагат на правителствата при преговори вътре в съюза да представят своите позиции като единствено възможните, което пък допълнително затруднява процеса на договаряне. Парламентите обаче приличат на големите печеливши от „демократичния завой” в развитието на Европейския съюз. Те все повече се наместват там, където правителствата доминираха. Десетилетия наред европейската политика се правеше главно от тях, но сега те все повече биват притискани от активни законодателни власти. След като гражданите повече се интересуват от ЕС, това създава веднага политически стимули за опозиция и фракции вътре в управляващи партии или коалиции да са по-действени в Парламентите. Нещо такова сега се случва в Германия с Християн-социалния съюз. Често обаче демократизацията тук е само на повърхността. Реалността е, че много правителства просто използват Парламентите, за да усилят позицията на собствените правителства, когато те преговарят в Брюксел. Такъв например е примера с Финландия сега около въпроса за използването на обезпеченията при помощта за Гърция. Има и още по-сложни ситуации, в които правителства на мнозинството са заложници на коалиционни споразумения. Такава е например ситуацията сега в Холандия с доста условната парламентарна подкрепа за кабинета от партията на Геерт Вилдерс. Последното решение на германския конституционен съд само отпреди дни е също по посока на засилване на контрола на законодателната власт върху правителството. Независимо от конкретните мотиви и причини Парламентите ще бъдат все по-силни в европейската политика. Раздвижване има и при европейските политически партии. Те продължават да приличат по-скоро на кухи административни структури, които предимно организират работата на евродепутатите и задават някакъв минимален общ европейски политически език. През последните години тези формации станаха и напълно всеядни и все по-малко подбират какви партии приемат стига те да им носят някой и друг депутат в европейския Парламент. Успоредно с това обаче има и известни отварящи тенденции. Те стават все по-видими за европейците и се държат повече като единни структури. Например, по време на глобалната криза европейските социалисти имаха общ анализ и тези. И двете големи европейски партии имат твърдото намерение да отидат на следващите избори за европарламент с предварително заявени кандидатури за председател на европейската комисия. Тези политици се очаква да правят своите кампании във всички страни-членки. „Демократичният дефицит” на ЕС далеч не е преодолян. Споменатите тенденции все още нямат системен резултат, промените са по-скоро по неизбежност, отколкото по план и убеждение. Самите граждани не изглеждат убедени, че има реална промяна или реална воля за такава. Немалка част от европейските политици виждат в демократизацията рецепта за мудност и неадекватност в сложните процеси, които изискват бърза реакция. И наистина, отварянето на съюза води до забавяне на политическия процес, дори в известен смисъл блокаж, както е видно от кризата с еврото. Но, липсата на доверие и отчужденост от Европа става неудържима, когато за много хора тя започне да прилича на част от проблема, а не част от решението. В подобна ситуация демократизирането, макар и бавна и неравномерна, няма много алтернативи.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top