Статии

Денислав Узунов: В сянката на „Халифата“

Денислав Узунов е стажант в програмата на Редута.бг с ръководител Владимир Шопов

На 29 юни 2014 г. бе обявено създаването на нов Халифат. Известен като „Ислямска държава“, в следващите три години той ще се превърне в олицетворение на злото, пред което галактическа империя на Дарт Вейдър бледнее. Наглед всесилен, способен да атакува във всяка част на света, с лидер в лицето на Абу Бакр ал-Багдади, който медиите превърнаха във фигура не по-малко мистериозна от най–страшните злодеи в холивудски филм. Този негов Халифат, обаче днес е на ръба на пълното унищожение. Както се изрази министър-председателят на Обединеното кралство, Тереза Мей: „Т.н. халифат бе разбит“. Така дори изчезването на Ислямска държава да не е пълно, то това което е на път да изчезне е нейния т.н. Халифат.

Какво значение обаче има това? Десетки хиляди са умрели и най-вероятно стотици предстои да умрат, докато „Ислямска държава“ бъде напълно заличена. Какво значение има смъртта на една нейна идея, едно нейно творение, което дори не се признава за валидно от света? В краткосрочен план, този халифат няма да донесе нищо ново. Териториите на Сирия и Ирак тепърва предстои да извървят пътя на възстановяването си от състояние на едни удавени в кръв страни. И това е при положение, че не станем свидетели на нови войни в региона. Всичките зверства и кръвопролития, извършени от терористичната организация, с които медиите ни бомбардираха ще бъдат заменени в публичния дискурс от други, също толкова безскрупулни и също толкова ужасяващи. По пътя си към изчезване т.н. „Ислямска държава“ оставя в непосредствено наследство повече от същото – повече разрушение, повече несправедливост. Но след всичко това, след като разрушенията бъдат поправени, а несправедливостите забравени тя ще е оставила може би на дълготрайното си наследство – своя белег върху идеята за халифата. Защото, докато за нас тази дума извън академичните среди е просто конотация на злото, то за света на исляма халифата е идея, която тепърва ще влияе на формирането и еволюцията на мюсюлманските общества във Близкия Изток.

 Какво всъщност представлява халифата? Лаконично, това е владението на халифа. Според Корана, това е управление, при което държавният глава, наречен халиф, наследява политическата си власт от пророка Мохамед. Обособяването му в Корана и легитимността, произтичаща от Мохамед придава на термините „халиф“ и „халифат“ чувството за по-скоро духовни отколкото политически понятия. Въпреки това, ислямските лидери широко използват идеята за халифата с цел да легитимират властта си. Тяхното поведение наподобява това на владетелите на Средновековна Европа, които използват за свои цели божественото право.         Популярността на халифата произтича от същността на исляма и неговото духовно и политическо измерение. Ислямът не е просто религия, а сбор от принципи, определящи начина на живот и обхваща не просто духовните, но и социалните, политическите и икономическите му измерения. С други думи, в него за разлика от християнството духовното навлиза много по-директно на територията на светското. И докато християнството позволява разделението на духовната от светската власт при опитите за постигане на богоугоден живот, то според ислямската теория единственото управление, което може да пресъздаде в пълен вид живота по принципите на Корана е халифата и неговата ясно изразена асиметричност в полза на духовната пред светската власт.

 

Концепцията за халифата има своето важно значение и в днешно време. Асоциациите с първите халифати далеч не отговарят на модерната публична представа за тази форма на управление. До Х-ти век тяхното създаване на територията на Близкия Изток на практика изместват Европа и Китай като политически центрове. Приемници на Аристотеловия рационализъм, те представляват сложни, много-съставни държави, чиято толерантност и благополучие ги превръща в магнит за артисти и учени от запад и изток. В някаква степен, те са антипод на модерната представата за исляма. Самата фрапантна промяна, която е претърпяла концепцията на халифата между X-и век и днес би трябвало да бъде предостатъчна причина да не подценяваме, която и да е част от промените, които предизвиква. Политиката, събитията и ислямския дискурс в тези отминали халифати водят до тази деградация, намерила кулминацията си в една терористична „държава“. Събитията и решенията, довели до тази промяна са достойни за епос, чиято сложност и преплетеност не отстъпва на историята на Европа. Все пак има ключови моменти и тенденции, които да бъдат като пример как тази концепция остава влиятелна и до днес.

Промените в концепцията за халифата започват непосредствено след смъртта на Мохамед. Въпреки първоначалния замисъл властта да се конституира чрез избор, много бързо, още в началото, халифатът практически се превръща в наследствена монархия. Според сунитите, халифът трябва да бъде избран от народа, докато шиитите смятат, че той трябва да е избран от рода на Мохамед. По този начин настъпва и първото от много разцепвания на исляма значението, на което не отстъпва на схизмата при християнството. Този съдбоносен момент и неспособността на първия халифат да се справи с него разделя света на исляма до днес на два враждуващи лагера. В голяма степен точно това деление изигра основна роля във възхода на Ислямска държава. Бунтът срещу правителството на Ирак не бе просто бунт срещу авторитарното управление, а реакция на сунитите, които след интервенцията на САЩ в Ирак се оказаха под властта на шиитско правителство. Силата на това деление е също толкова видна и от това, че организации като „Ислямска държава“ и „Хизбула“ не се делят на национален принцип, а изключително на базата на религиозен такъв. Това събитие отпреди повече от 1300 години продължава да бъде основен фактор и днес и дори наследството на т.н. „Ислямска държава“ да няма чак толкова голямо влияние, устойчивостта му във времето няма да бъде нарушена.

Основната причина за бъдещото влияние на промяната на концепцията за халифат в голяма степен се дължи на вродената универсалност на исляма не само в духовно, но и на политическо ниво. Тази универсалност стои в основата за концепцията за халифат и е ключова при разбиране на нейната популярност днес. През XV-XVI-и век в християнска Европа се появяват доктрини за консолидиране на националните държави, които залягат в основата на Вестфалския ред. Този момент е в основата на предстоящата битка срещу универсализма в християнска Европа и навлизането и в модерността. В ислямския свят, обаче идеите на национализма никога не набират истинска сила. В него делението на сунити и шиити, на правоверни и неверници остава основно. Невъзможността в исляма да са налични два еднакво легитимни халифата от централизираща сила се превръща в преграда. От халифата на Рашдуните до този на Османците, всеки един от тях представлява центъра на ислямския свят и разполага с по-голяма легитимност от останалите държавни формирования, били те мюсюлманки или християнски.

Това чувство за превъзходство неизбежно ги вкарва в конфликт със съседните им държави. С други думи, ислямът не е еволюирал до момент, в който да позволи създаването на Вестфалски ред с много центрове на легитимност. За този свят тази концепция бива внесена отвън заедно с национализма и е в пряка несъвместимост с вече наличната концепция за универсален халифат. Това и обяснява защо в съзнанието на голяма част от мюсюлманите идеята за халифат съвсем не изглежда абсурдна, а се разглежда като една възможна, макар и несбъдната мечта. Така става разбираемо и голямото влияние на панислямските доктрини за сметка на националистическите. Други подобна конфликтна точка бива недопустимостта на разделение на властите в съвременния смисъл на думата. Върховенство на закона се разбира в смисъл, че всеки, включително и халифът, трябва да спазва шариата, в противен случай бива подлаган на съд.

Това са и част от причините за конфликтите в Близкия Изток, един регион в процес на непрестанни кризи и войни, които правят обществата там слаби и зависими. Затова и в символичен план, въздействието на идеята е може би много по-силно. Халифатът въплъщава спомена за минало величие, гордост и надмощие, а също така подчертава, че духовното единство на съвременните мюсюлмани се нуждае от политическо изражение. Халифатът в очите на мнозина предлага много по-сигурно и ефективно решение на проблемите в Близкия Изток, отколкото каквато и да е друга концепция. Затова и когато „Ислямска държава“ възприе „по-бързия подход“ и се концентрира върху непосредственото завземане, задържане и управление на територии, тя избра послание, което ще бъде чуто и ще мобилизира много хора – халифатът е тук и сега! По този начин тя написа нова, своя глава в хилядолетното развитие на концепцията за халифата, която трябва да знаем ако искаме да разберем и разрешим проблемите на един регион притиснат между два мирогледа.

 

Денислав Узунов: В сянката на „Халифата“

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top