Статии

Деструктивната същност на политическия консерватизъм

Основният политически проблем на човечеството днес е завръщането на консервативните политически идеологии. Те представляват заплаха за света, заради опита си да разрешат съвременните и качествено нови проблеми на глобализацията със завещани от миналото средства и похвати на националната държава. Това обрича провежданите от тях политики на гарантиран неуспех, който ще е пагубен за цялата планета. Доналд Тръмп е най-популярния и влиятелен представител на това възвръщане към консерватизма.  В ефектите от неговите политики в няколко ключови за глобалното развитие области можем да разчетем пагубния характер на тази нова политическа вълна.

На първо място, проблемът с екологията. Известно е, че планетата умира. Повишаването на температурите, вследствие на човешката икономическа дейност унищожава природата. Това води до рискове за огромна част от населението, особено в по-бедните страни. В опита си да се справят с този глобален и застрашаващ цялата планета проблем, страните в ООН подписаха Парижкото споразумение за климата през 2015 г. Според него трябва да се ограничат вредните емисии и поетапно да се премине към алтернативни енергоизточници като вятърната и слънчевата енергия. Договорът не е изгоден икономически за всички страни, реализирането на неговите цели е свързано с трудности и реформи във всички държави, но той бе продукт на осъзнатата екзистенциална необходимост от промяна. В началото на 2017, президентът Тръмп изключи страната си от споразумението с аргумента, че пречи на развитието на икономиката и създаването на работни места. В опита си да защити по-добре американските национални интереси, Тръмп подрони международните усилия да се защитят общочовешките интереси за запазване екологичния баланс на планетата.

Консервативната идеология на Тръмп пречи да се прозре, че новите проблеми на човечеството имат локални проявления, но глобални източници. В следствие на това националната политика, ако иска да е успешна, трябва да се стреми към сътрудничество и международно-институционални решения, а не към едностранни действия. Нещо повече, Тръмп залага на отричане на проблемите, на тяхното замаскиране и подмяна. Така проблемите с глобалното затопляне се характеризират  като измислица, а на все пак очевидните проявления на проблема се дават половинчати национални решения. Например, зачестяващите урагани, връхлитащи южните части на САЩ, са следствие на повишаването на температурата на Атлантическия океан. Отговорът на правителството пред тази заплаха е заделянето на повече пари за възстановяване на щетите и подготовка, а не превенция на корена на проблема. Лекуват се следствията и симптомите, но не и болестта. Това отношение на САЩ, като водеща политическа и икономическа сила, към екологичните проблеми, прави възможно страни, в които консерватизмът побеждава, като Унгария и Бразилия, също да задействат политики, пречещи на общите усилия по спасяване на планетата. Виждайки подкрепа от САЩ, бразилският президент Болсенаро се стреми към премахване на защитата на екваториалните гори. Изсичане на горите и изкопаване на природните ресурси, такова бъдеще отрежда Болсенаро, който също не вярва в глобалното затопляне.  В името на бразилския национален икономически интерес и суверенитет се жертват интересите на човечеството.

На второ място, проблемите с ядреното въоръжаване. Човечеството успя да се справи с противопоставянето между САЩ и СССР, което заплашваше света с ядрено унищожение. Днес сме изправени не пред нова Карибска криза, а пред неконтролирано разпространение на ядреното оръжие. Според Договорът за неразпространение на ядреното оръжие от 1968, само САЩ, СССР, Великобритания, Франция и Китай имат право на ядрено оръжие, тоест само победителките във Втората световна война.  Въпреки това, Индия, Пакистан, Израел и Южна Корея придобиват такова оръжие.  Проблемът е, че колкото повече се разпространява, толкова повече нараства риска от война. Ако една страна в региона има такова оръжие, другите държави се чувстват заплашени и се стремят също да го придобият. Наличието на ядрено оръжие в политически нестабилни страни с корумпирано управление  и множество „замръзнали конфликти“ със съседите си повишава неимоверно риска от война. Полагат се големи усилия от развитите страни, за да се възпрат опитите на Египет, Саудитска Арабия, Иран и Йордания да не придобиват такова оръжие, за да се увеличи възможността за мир в региона. Тези усилия стигнаха кулминация в иранската ядрена сделка от 2015 година, чрез която иранската ядрена програма за разработване на оръжие беше пренасочена към използване единствено за целите на енергетиката. Сделката намали напрежението в региона, защото Египет и Саудитска Арабия също се стремяха към това оръжие в контекста на регионалното противопоставяне.

На 8 май 2018 година обаче, САЩ се оттеглиха от сделката и наложиха санкции на Иран, които ограничиха износа на нефт от страната, главен източник на финансиране на държавния бюджет. Санкциите са продиктувани от слабите изгоди за САЩ, според Тръмп, от сделката от 2015-та за американската икономика. Следствията от санкциите са изостряне на напрежението не само между Иран и САЩ, но и със страните от Залива, включително Саудитска Арабия, което създава предпоставки за мащабен военен конфликт в региона. Подобен конфликт, обусловен от санкциите, ще доведе до разпространение на ядреното оръжие в региона. В името на повече икономически дивиденти и политическо влияние в близкия Изток, правителството на Тръмп поставя под въпрос дългосрочната политика на контрол върху ядреното въоръжаване в света. Следствията от такава едностранчива политика подронват международната сигурност, изградена на многостранни договори и институции и го заменят с краткосрочни политики, целящи бърза национална печалба. Консервативният отказ от институционално обвързване и дългосрочни стратегии се заменя с политика на приоритет на краткосрочния национален интерес. По този начин, политиката на Тръмп – „America First“ – опитвайки да реши проблеми на страната, всъщност ги задълбочава и усложнява в бъдеще.

На трето място, политика на Тръмп води до риск от конвенционална война и световна икономическа криза. Идеята, че с мащабно производство на оръжие, което да бъде продавано в региони, в които има проблеми със сигурността, може да разреши икономическите проблеми на САЩ, води до подсилване на тенденцията към мащабно въоръжаване. САЩ извършиха серия крупни сделки в близкия Изток и Далечна Азия. Саудитска Арабия закупи оръжие на стойност близо 500 млрд.  долара. Подобна мащабна сделка беше сключена тази година също с Япония, която закупи изтребители за 400 милиарда.  По този начин се увеличава риска от война в тези региони. Така се и  забавя икономиката, поради увеличаващи се непроизводителни инвестиции във военно оборудване и създаващ се «ефект на доминото». Колкото повече една страна в региона се въоръжава, толкова повече останалите държави започват също да натрупват оръжия и така до достигане ”точката на кипене”, войната.

Консервативната политика залага на завръщане към традиционните политически фундаменти на националния суверинитет, идентичност и институции. По този начин се извършва завой от либерализацията и отварянето на обществата, институционализацията на отношенията в международната политика, глобализацията и интеграцията на националните общества. Този завой има своята логика, той се опитва да съхрани националното пространство, такова каквото е преживявано през  XIX  и XX век. Но в този си опит консервативната политика обрича на неконтролируемост и хаос развитието на глобалните тенденции, което води към катастрофа – военна, икономическа, екологична. Когато бъдещето изглежда неясно, най-сигурният вариант изглежда да се завърнем към формулите на миналото. Но нашето минало е опита на XX век, от който знам, че неуправляемостта на въоръжаването, икономиката и  социалната промяна води до катаклизъм. Отчаяните гласове от окопите в Сома, замръзващите ръце  в Сталинград, очакващите смъртта в Бухенвалд и Аушвиц, обикновените хора от Хирошима – опитът на всички тях изисква да прозрем мъдростта, че пътища назад няма, можем да се върви само напред. Бъдещето е неясно и всички планове и стратегии са несигурни.  Ясно е само, че завръщането към миналото носи единствено сигурността на сигурната смърт, но този път не на отделна личност или народ, а на всички, на цялото човечество.

Деструктивната същност на политическия консерватизъм

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top