Статии

Диана Юсколова: Референдумът като пеперуда

Диана Юсколова е стажант в програмата на Редута.бг с ръководител Веселина Седларска

 

Преди седмица бяхме осведомени от един образователен зам.-министър, че оценката за Тодор Живков – съответно и за онези 45 години, които някога стигаха – била нееднозначна. Реално погледнато, живеем в такива времена, че дори полът не може да се определи категорично, какво остава за политическите фигури. Ако беше възможно съществуването на абсолютна истина, животът щеше да е много по- лесен, а оценките за лидери като Хитлер и Сталин, Живков и Чаушеску щяха да са съвсем еднозначни – но не би. В същата седмица „научих“ още едно невероятно и нееднозначно нещо – че референдумът е рекет. Особено пък неговата местна разновидност.

Някои народи приемат референдума като достижение и се гордеят с него, а у нас – дали защото сме твърде южен народ, или от пропуски в образованието – мислим, че е вид изнудване. Така оценката му става не просто нееднозначна, ами направо многозначителна.

Оказва се, че инструментът за най-пряко упражняване на демокрацията най-много плаши работодателите. Работодателят, представете си, идва от някъде в далечното село Някое си и иска да построи нещо – находище на шистов газ ли ще е, АЕЦ ли ще е, заводче, сметище, лифт или хотел – все едно. С всичката си енергия, пари и идеи той иска да даде работа на народа и да остави нещо след себе си. Народът, обаче, се опъва – не, казва народът, защото хич не му харесва идеята да съществува в находище за шистов газ, нефтопровод или презастроен бетонен бункер. Народът никак не е с толкова бедно въображение, колкото е очаквал  работодателят. Преди 97% от населението на община Генерал Тошево да гласуват против добива на шистов газ на територията на общината, някак са успели да научат, че в Австрия, на която толкова искаме да приличаме иначе, добивът на шистов газ е забранен. Във Франция и Германия, които иначе поддържаме и подкрепяме, също. Дори в Румъния, на която не искаме, но все пак приличаме понякога, добивът е забранен след масови протести. През 2015г. ентусиастът – работодател Шеврон напусна Европа, защото никой не се съгласи с предложението му да дава работа и шистов газ за сметка на природа и здраве. А днес, само две години по- късно, нашият си, български и роден работодател пита Кой (?) каза на хората в Добруджа тия факти? Ами, да приемем, че аз го направих, в лично качество, без никаква представителност и финансиране. И нищичко не искам в замяна. Това опровергава ли теорията за „рекет”?

В последните години местни референдуми се провеждат предимно по „зелени” теми – в Поморие за петролопровода „Бургас-Александруполис”; в Нови хан за затварянето на хранилището за радиоактивни отпадъци; в Горна Малина за откриването на кариери, мини и сметища за опасни отпадъци; в Радомир и Трън за златодобива. Сигурно това е ядосало същият български работодател да заподозре „нещо гнило” и да обвини гласа народен в изнудване. „Не може референдуми като този в Трън или в добруджанската община Генерал Тошево да „решават“ съдбата на икономиката на България“ – казва работодателят. Обаче не казва кой, ако не референдумът, следва да решава.

Въпросът с референдума е въпрос с въпроса, така да се каже. Смята се, че отговаряйки на поставеното питане с еднозначното „Да” или „Не” суверенът-народ дава своето съгласие или несъгласие по конкретна спорна тема. В зависимост дали на някого е изгодно или пък не да чуе отговора, референдумът се превръща или в нелегитимен, или пък бива обявен за „рекет”. В защита на референдумите мога само да кажа, че местните референдуми по закон решават „въпроси от местно значение”, а за да бъдат валидни решенията им в тях трябва да участват минимум 40% от имащите право на глас. Преодоляването на пречките пред осъществяването на едно такова допитване граничат с героизъм. Пречки има всякакви – от обикновения страх от черни джипове на местно ниво, та до всякакви врати и вратички в законите, които могат да се отварят, затварят и притварят според нуждите на правоимащия и париимащия. Някак обидно е да се мисли, че хората, макар и от малки общини и далеч от столицата, са чак пък толкова невежи, че да не се заинтересуват какво ще се прави и какво ще им коства това правене. Единствената неоспорима истина е, че за повечето концесии и намерения на работодатели или държава местните жители разбират случайно. Тогава се започва сложната част и насрочването на референдуми се обжалва, охулва и препятства всячески с една цел – да не вземе случайно суверенът да се досети, че е суверен. Т.е. народът да не вземе да си въобрази, че има власт – защото тогава…

Всъщност, работодателите са готови на всичко – дори да платят, за да построят каквото са решили, че е уместно „за благото на народа”. Да се плаща „разумна, справедлива концесионна такса” поиска председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев, само, че това изказване кой-знае защо ми замириса на опит за корумпиране на народа. Да, народът е беден, но не всичко е пари – и слава Богу! А въпросът, който мъчи работодателя не е: „Защо хората нямат доверие, че индустрията ще им помогне, ще ги защити от некоректни концесионери и ще им даде стабилна работа”. Въпросът е:”Кой (?) каза на тия хора, че златото се извлича с цианиди, че да се живее до кариера, мина или сметище не е полезно, а фракингът за шистов газ може непоправимо да отрови водата, почвата и хората?” Кой посмя да знае тия леснонамираеми факти?

Въпросът за „зеления рекет” беше поставен в декларация на четирите представителни на национално равнище организации на работодателите, а бившият служебен министър-председател Огнян Герджиков също спомена, че е чул нещо, но не бил много сигурен… В близкото минало наистина имаше некоректни екоорганизации, но те сами отпаднаха в процеса на естествен подбор. Мога да спомена няколко имена на екоорганизации, които заслужено не съществуват днес. Само че днес „зелено” е младото, грамотно общество, което видимо съществува, гласува, шества по улиците и дори организира референдуми. Но този факт явно е неприемлив и за работодатели, и за политици. По-лесно е да се търси враг, да се души финансирането и да се обвинява в рекет – иначе може да излезе, че действително притежаваме умен народ, който се замисля и за бъдещето си.

Цялата история ми напомня миграцията на пеперудите „Монарх“ – през февруари тези удивителни, прекрасни и крехки малки същества завършват полета си от Канада и САЩ до влажните гори на Централно Мексико. Колониите им се състоят от около 1500-2800 пеперуди, които прелитат разстоянието от 5 000 км. заедно, като по команда. Летят цели два месеца, докато достигнат целта – южните гори. В един ден, денят на тяхното завръщане, въздухът сякаш се насища с жълточерни крила и желание за полет. Разни хора – местни, учени и обикновени любопитни, ги посрещат с пищни тържества и фестивали, защото смятат явлението за доказателство за съществуването на бог – хората просто не могат или не искат да повярват, че толкова сложен и грандиозен  замисъл може да е дело на пеперуда. Разбира се, пеперудите не знаят тоя факт и не се обиждат…

Та и нашите работодатели май са в състояние да повярват в няколко богове и да организират тържество с фойерверки само защото не могат – или не искат – да приемат, че народът би могъл да мисли, преценява и решава относно собственото си съществуване и благосъстояние.

Диана Юсколова: Референдумът като пеперуда

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top