Статии

Диктатура на простака

Крах: поредно унижение за трубадура Веселин Маринов!

МВР удари Веско Маринов! Плужекът на Пайнер жестоко унижен!

Само в ШОУ! Унизиха Веселин Маринов, певецът в депресия!

УНИЖЕНИЕ! Веско Маринов аут от мега концерт на „Пайнер“!

Цитирам само някои от заглавията в разни сайтове, които се кефят да ни съобщят следното:

„Веселин Маринов преживя поредното унижение от доскорошните си съпартийци. Трубадурът от Полски Тръмбеш стана за посмешище пред цяла България, пише HotArena.

След като вторият в ГЕРБ и приятел на певеца – Цветан Цветанов, „сдаде властта” и излезе от всички постове в партията и Народното събрание, лавината на недоволството се струпа на главата на певеца. Потният изпълнител бе низвергнат и от премиера Бойко Борисов, който не иска повече на концертите на ГЕРБ да пее потният изпълнител.

Сега любимецът на бабките бе изритан и от събитие на МВР. От месец медиите анонсират концерт, част от кампанията на МВР, който се провежда тази вечер в „Арена Шумен”… Днес стана ясно, че Веско Маринов е отпаднал от списъка с артистите, които ще извиват глас на сцената в Шумен…. Култовата песен „Нашата полиция” няма повече да се пее на официални събития.“

Та „потният изпълнител“, както се повтаря в рамките на едно изречение, е изритан от концерт на МВР, понеже е бил низвергнат от Борисов и това само по себе си е повод да стане за посмешище на цяла България. Унижението е веднъж по линия на премиерското изказване „Не ми се искаше повече Веско Маринов да ми пее на концертите“; втори път – с отпадането му от програмата на „мега“ събитие; и трети – с обилни информации, написани в просташки стил. Тъй като покровителят му е паднал, дайте сега да наритаме любимеца на бабките, като междувременно надраскаме, че е скъсал и със „сервитьорката от Добрич“, с която имал връзка през последните четири години. Цяло МВР го е напъдило от празника си, па що ние да не го овъргаляме в катран и перушина, че да се изплюем едно хубавичко и храбро отгоре му?!

Така си са викали в онези сайтове, търсейки колкото се може по-гадни епитети и глаголи, все в рамките, разбира се, на езиковия им капацитет и въображение. Но това ни най-малко не пречи да се усети удоволствието от гаврата, съчетано с горещо желание да се харесат на когото трябва. Както винаги, готови са да аплодират всяка негова приумица, да „цалунат и двете ръце“, а „и на още по-друго място“, нищо че до оня ден не смееха и гък да кажат за дясната му ръка Цветанов. Да, ама Цецо също вече е низвергнат и изритан, значи сега им е паднало да го удрят чрез семейния му приятел. Не за друго, ами защото не се знае Цецо дали няма да свали шпайковете, закачени на стената – далеч по-безобидно е все пак да размазваме Веско. А в МВР сигурно очакват и похвала, задето моменталически са изпълнили поръчението на Първия държавен и партиен ръководител, без да се налага той да го изисква специално…

Дали юбилярът, получил честитки под формата на стиховете „Духът ти със устрем нечуван / спасява сърцата унили“, харесва такава разправа? Ако отговорът е „да“, то имам да му съобщя една недобра новина. И даже няма да го направя директно, само ще му припомня какво се случи при посещението му в Ловеч на 17 март 2013 г. Цитат:

„Младежи посрещнаха с викове „У-у-у“ и „Защо бягаш?“ бившия премиер Бойко Борисов пред гимназията за чужди езици. Борисов пристигна с джип, който караше лично той, и не спря пред протестиращите. Младежите носеха плакати с лика на Борисов и надписи: „Той е виновен за всичко“, „400 хиляди безработни заради него“, „Забрани тютюнопушенето, унищожи заведенията“. Имаше и такива с въпроси: „Кой назначи Митко Каратиста в ЧЕЗ със заплата от 35 хиляди?“, „Бойко, защо избяга, без да ни решиш проблемите?“, „Буда, къде са ни парите?“, „Какво стана с Мишо Бирата?“.“

Само половин година по-рано, през септември 2012 г., Борисов, все още като премиер, беше посрещнат в Ловеч с пита и шарена сол, за да открие реновираната сграда на Административния съд. Местният вестник „Народен глас” даже разказа в очерк драмата на Моника от състав „Елит”: щом зърнала министър-председателя, танцьорката „припаднала от вълнение” и „се свлякла в краката му“. В същата дописка пишеше, че когато пристигнал на 26 септември 2012 г., премиерът бил посрещнат от митрополит Гавриил, областния управител Ваня Събчева и кмета Минчо Казанджиев. Пред събралото се множество той посочил „управлението на ГЕРБ като добър пример как по време на криза се правят нови сгради”, след което тържествено прерязал лентата. И му ръкопляскали!

Държа да подчертая, че в дописката нямаше нито ред за изразено несъгласие с думите на Борисов, камо ли за викове „У-у-у!”. С едно изключение: бабата на Ивелина Славчева – момичето, убито от полицай дни преди посещението, поискала разяснение за отговорността на МВР. Всички останали, нека повторя, се радвали на премиера и кой знае защо не им хрумнало да го попитат за Мишо Бирата или пък да се оплачат, че „над 40% от младите хора са безработни”.

Е, така стоят нещата с падналите кумири, даже нещо ми нашепва в ухото, че тези, които са аплодирали премиера, са същите, които след оставката му са го нарекли „Буда“. И не точно защото е просветен, нали не се съмнявате? Стига да „хвърли кърпа“ за трети път, пак те ще минат отгоре й, за да я стъпчат в прахоляка и калта, пак ще са първите, които ще го освиркат. „Бойко Борисов избяга, а хората продължаваха да скандират: „Къде бягаш, мутра такава?!“ – това са финалните акорди на дописката от 2013 година…

Впрочем за Цветанов, който сега е низвергнат, някога се пишеха статии, при това такива, че съчинението на Григорий Цамблак „Похвално слово за Св. Евтимий Търновски“ изглеждаше като едва наченало прохождане в областта на панегирическото изкуство. През 2015 г. в словесен портрет, озаглавен „Укротителят“, се казваше: „Търпението да чуе всякакви мнения, дискретността да не злоупотребява с информацията, уважението към Бойко Борисов направиха от Цветан Цветанов не машина за избори, а политик с бъдеще“. За разлика от Евтимий Търновски, обрисуван скромно като „наш пастир, гледайки кротко, движейки тихо устни и със свирката на духа призовавайки стадото“, в тропара за втория човек в ГЕРБ ласкателствата стигаха до: „Безупречен във всичко – умее да говори точно, а също духовито, умее и да увлича хората (не само съпартийците), вече не от страхопочитание, макар че изпитват към него втората част на това словосъчетание, а чрез емоция и обаяние. Чар и закачки, но с мярка“. Заради словосъчетания като „свирката на духа“ едно време Иречек отбелязъл, че „литературният стил на Григорий Цамблак се отличава с приповдигнат тон и многословие, в това отношение е ненадминат в българската литература“, но след свирката „Укротителят“ похвалата му се оказа доста прибързана.

Случи се обаче така, че „чарът и закачките“ (да пази Господ!), отидоха на кино и го отнесе даже най-верният приятел на обаятелния Цветанов. С Цецо засега трябва да се внимава, защото знае ли се къде ще го отведат емоцията и умението да увлича хората (си по места), но Веселин Маринов е лесна мишена. Не им зависи нищо от него – пее си човекът, докато някогашният Втори току-виж повторил метаморфозата на Христо Бисеров. Навремето и Бисеров беше политик с огромен властови ресурс, при управлението на СДС имаше пълен контрол върху местните партийни структури. Костов го беше оставил да се занимава изцяло с кадровата политика, та Сивия кардинал намести свои хора навсякъде, включително в службите, митниците, Агенцията за приватизация. Изведнъж обаче конците, чрез които командваше парада и раздаването на т.нар. „куфарчета“, бяха прерязани и Бисеров енергично си намери нов пристан – ДПС. „Когато хората виждат някаква несправедливост, нормално е да излизат с предложения. Вчера получих предложение от партиен лидер, да вляза в неговата партия“, казва пък Цветанов, макар да се кълне, че ще остане верен на ГЕРБ… засега.

В такъв случай не е зле Бойко Борисов да има едно наум, особено когато чете такива честитки: „Той е станал като част от семействата ни. Пуснеш телевизора – новини с него. Отвориш фейсбук – предава на живо. Бойко Методиев Борисов, един от най-дълго управлявалите Република България премиер-министри, днес (13 юни) става на 60 години и влиза, както се казва, в седми коридор.“ Така, както някои „журналисти“ го наричаха Боко Тиквата преди изборите през 2009 г., а сетне челобитно и нископреклонно запретнаха ръкави да натракат дитирамби, един ден отново ще се врътнат, за да четем заглавия: Крах: поредно унижение за мутрата Буда! Прокуратурата удари Борисов! Плужекът от Банкя жестоко унижен! Само в ШОУ! Унизиха Бойко Борисов, бившият премиер в депресия! И т.н., и т.н., въпреки че се писаха книги за него („Бойко, който винаги се завръща“), а русенската поетеса д-р Венета Бакалова, в жестока конкуренция с друга стихоплетка – Мари Хигелс, му посвети стихотворението „Премиер, избран от народа“:

О, достолепни Генерале, поведи ни!
Ний вярваме във твоя свят обет!
От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!
Проправяй бъдния ни път напред,
За да застане нашата България
Във Европейския съюз със чест,
Да заблести като небесна лъчезария
Да я приветстват всички! Светла вест!
Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала и България!

Разбира се, обръщането ще е напълно заслужено, но лично аз хич няма да му се радвам. Напротив, даже ще ме е яд. Тогава ще е лесно да викаш „Къде бягаш, мутро”, по-дразнещото – ужасно недостойно, защото „улицата” го издигна на власт. А сетне, с присъщата й безкритичност, изкатерила върховете на обожанието, замъгли представите му кой е и какво се очаква от него.

Думата ми е за липсващата отговорност на онези, които все са недоволни от живота си, но не задават въпроси за собствената си вина, и като зърнат паднал идол, от когото са се „разочаровали“, веднага са готови да го размажат. По просташки безпощадно, съвсем по модела на идола, днешното „Ура“ ще се сведе до едното „У-у-у“, без тия да си дадат сметка, че самите те насърчиха подобно поведение. Отвратителна диктатура на простака, захранена тъкмо от неуважението към хора, дори довчерашни приятели, към закони, към думи…

Много гнусно е да стъпчеш нечие достойнство, да унизиш човек, но такъв пример се дава отгоре, та глутницата кучета тича с изплезени езици след посочената жертва. Непоносимо е за гледане и голям праз, че един ден същото ще се върне тъпкано на господаря им. Злото вече е сторено, деморализацията е разяла всичко. И това е най-големият грях на „диктатора“ и възторжените му днешни агитки – сгазиш ли брутално уважението, остава само диващината. А тя, както знаем, не прощава.

Диктатура на простака

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top