Дипломирано невежество

Виктор Папазов

В книгата си „Масова психология на фашизма” (1933) противоречивият австро-американски психоаналитик  и психолог Вилхелм Райх е написал:     „Под влияние на политиците, масите от хора са склонни да приписват отговорността за войните на тези, които упражняват властта по съответното време. През Първата световна война бяха индустриалците-производители на муниции; през Втората световна война бяха генералите-психопати, за които се каза, че са виновни. Това е прехвърляне на отговорността. Отговорността за войните пада единствено на плещите на самите тези маси от хора, защото те имат всички необходими средства в ръцете си да предотвратят войната. Частично тяхната апатия, частично тяхната пасивност и частично тяхната активност, на самите тези маси, направиха възможни катастрофите, от които те самите страдат повече от всеки друг. Да подчертаем тази вина за сметка на масите, да ги държим единствено отговорни, означава да ги вземем на сериозно. От друга страна, да съжаляваме масите като жертви означава да ги третираме като малки, безпомощни деца. Първият подход представлява отношението на истинските борци за свобода, вторият – отношението на гладните за власт политици”.

Позволявам си да цитирам Рейх, защото стана обичайно да виним правителствата за всичко – от икономическата криза, безработицата, инфлацията, лошото образование и здравеопазване до полицейщината, престъпността и т.н. Етиопският религиозен лидер Хайле Селасие, който вече не е между живите, беше казал: „През цялата история, бездействието на тези, които можеха да действат, незаинтересоваността на тези, които знаеха, че така не бива, мълчанието на гласа на справедливостта, когато това беше най-важното, направи възможен триумфа на злото”.

По подобен начин Пастор Мартин Нимюлер, когото нацистите арестуват заради липса на достатъчно ентусиазъм към фашисткото движение, е написал: „Първо те дойдоха за комунистите: аз не бях комунист и затова замълчах. След това те дойдоха за профсъюзните членове: аз не участвах в профсъюз и затова замълчах. След това те дойдоха за евреите, но аз бях християнин и затова замълчах. След това те дойдоха за католиците: аз бях протестант и затова замълчах. Накрая те дойдоха за мен – никой не беше останал, за да протестира.” (Тези думи са изложени в музея на Холокоста във Вашингтон).

Ние винаги сме изкушени да обвиняваме правителствата си за всички наши несгоди и рядко, даже никога, не поемаме лично отговорността за ситуацията, в която се намираме. Винаги някой друг ни е виновен, но никога ние. Виновни са сините, червените, жълтите, царят, пожарникарят, пъдарят…

Бих искал да ви представя две интересни статистики. Извънбрачните раждания в България през 1990 година са били 12.4%. През последните 20 години тази тенденция има силно изразено засилване и през 2010 година броят на извънбрачните раждания вече е 54.1%. Може много да се спекулира за етническия състав на тези деца, но моят фокус е насочен другаде. Повече от половината бебета в страната са родени без семейство, което, извън добрите изключения, означава, че тези деца ще бъдат отгледани най-вероятно само от майките си или ще бъдат захвърлени в някой дом за изоставени деца. Проблемът става очевиден – тези майки в болшинството от случаите са с ниски доходи или въобще без доходи. Как тези деца ще получат добро образование, ако въобще получат?

Да видим още една много стряскаща статистика. Според изследването PISA за 2009 на OECD (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), България е изпаднала до 46-то място по четивна грамотност от 65 страни. Само преди 10 години сме били на 33-то! Най-тревожният извод е, че 41% от българските ученици са под критичния праг за четивни умения. Това означава, че притежават елементарна функционална грамотност – могат да четат и пишат, но се затрудняват при тълкуването и интерпретирането на текстове.

Очевидно расте едно малограмотно младо поколение. Един ден неговият глас ще има същата тежест както и вашият, и моят. Всъщност, ако видим статистиката, малцинствата в България имат много по-висока раждаемост и след като тези деца със сигурност ще попаднат в категорията на нископлатените хора, те с удоволствие ще продължат да гласуват за всякакви популистки лидери и програми, които ще се реализират с парите на тези, които са образовани и работят усърдно.

Искам да кажа всъщност, че голям брой от хората не притежават компетентността и живеца, за да се изхранват или нямат адекватно ниво на грамотност, за да се информират за важните проблеми на деня. Трябва ли да позволяваме на тези хора и на всички самотни майки с техните деца, които те не могат да издържат, да гласуват?

Знам, че дори задаването на подобен въпрос звучи като ерес и ще предизвика буря от възмущение, но нека да погледнем по-спокойно на проблема. Честно ли е спрямо тези, които полагат усилия да се образоват, които работят съвестно и плащат данъци, честно ли е техният глас да има същата тежест като гласа на хората, които не искат да работят и да се образоват? Вече чувам гласовете на тези, които крещят – „това е демокрацията”, „всички сме равни”. Така е, но…

Какво правим в подобна ситуация? Едно от решенията е приемането на закон, който да изисква хората да държат изпит по избирателна зрялост/пригодност, по същия начин, по който трябва да завършат дадено образование, шофьорски курс или да вземат изпит, ако искат да практикуват някакво специализирано занятие или професия. Лошо квалифицираните шофьори застрашават живота на другите участници в движението. Безработните, нямащи интерес да си намерят работа и неспособни да разберат смисъла на един прост текст, представляват опасност не само на пътя, но и за цялата система. Защото те винаги ще гласуват за този, който им дава или поне обещава повече. Политиците купуват подобни избиратели с обещания за щедри социални придобивки. Как точно мислите, че се е появил Хитлер с неговата партия?

Има един още по-сериозен проблем, който е все още невидим, но вече дава първите си сериозни горчиви плодове – лошото образование. Пак чувам обвинения за голословност. Освен личните ми наблюдения като преподавател, нека видим какво казва статистиката. При население от 6 милиона души през 1946 година висшистите са били 55 хиляди. През 1992 година, непосредствено след промените, висшистите са 619 хиляди. През последните 22 години около милион и половина българи емигрираха. Сериозна част от тях са с висше образование и точно това са онези българи, които успяха навън и ни дават основание да се гордеем и да твърдим, че сме умни и кадърни. Т.е. може да се предположи, че поне половината от тези 619 хиляди са емигрирали. От тях в страната са останали около 300 хиляди.

През 2011 година висшистите са вече 1,348,650!!! Излиза, че за 20 години в България са се появили един милион висшисти. Това би трябвало да е прекрасно. Ние сме една от най-образованите нации на планетата. Защо тогава живеем толкова зле? Защо ни залива чалга и простотия? Защо няма икономика на знанието?

Отговорът е банално прост – болшинството са висшисти само на хартия. Затова и държавата ни върви назад и надолу. Ние сме се превърнали в държава на дипломираните невежи и вече плащаме цената.

p.s. Съвсем неотдавна видяхме, че и демокрацията ни е само на хартия…


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top