Статии

Добре дошли в 2007 година!

Започналата година ще бъде населена от хора, които трескаво търсят знаци за наближаваща нова криза, за внезапно разместване на нашия живот, за поредно пренареждане на битието ни. В това, стартиращата година ще си прилича на 2007-а, когато немалко знаци за набъбващи проблеми заставаха пред очите ни, но малцина успяваха да ги подредят, за да видят ясно задаващото се сътресение, което разбуни света само година по-късно. Научили своя урок, поне в това отношение, мнозинството анализатори и коментатори ще прекарат идните месеци именно в това занимание. В този паралел обаче има любопитна инверсия. През 2007 година бяха все по-видими симптомите, но не беше ясна диагнозата. Сега ситуацията е обърната. Вече обявиха диагнозата, а нашата задача е внимателно да открием и назовем нейните знаци и симптоми. Казано по друг начин, през последните месеци на изминалата година бе изграден консенсус за наближаващата следваща икономическа криза, а за 2020-та бе обявено нейното начало. Сега колективната ни задача е внимателно да вървим по стъпките на това съгласие, докато тя ни връхлети, с надеждата че няма да бъдем толкова изненадани и няма да ни причини толкова непредвидени щети.

2019-та година ще бъде време на очакване, на трескаво търсене на параметрите на задаващата се икономическа криза. Множество индикатори за движение в тази посока вече бяха представени през изминалите месеци – нарушаване на синхронизирания растеж и неговото забавяне, естествена цикличност, високи нива на дълг, поскъпващ долар, покачване на лихвите, зацикляне на много от азиатските икономики, натрупване на нови структурни напрежения в много региони и икономики и т.н. Точните параметри и конфигурации така или иначе са задача на икономистите. Освен година на очакване обаче, 2019-та ще бъде и година на подготовка за следващото сътресение. И това е видимо на все повече места. Централните банки навсякъде осъществяват програми по свиване и прекратяване на различните мерки на подкрепа, постепенно вдигат лихвените нива и започват отново да създават пространство за маневриране и инструменти за кризисно управление. Някои правителства трескаво подкрепят различни нови сектори и индустрии, най-вече дигитални и технологични като елемент от програми за преструктуриране на икономиките с потенциал да омекотят негативните ефекти от следващата криза. Има и правителства, които правят и тестват модели на бъдещи политики – фискални, монетарни и управленски, с които да атакуват края на цикъла на растеж.

През последните няколко години стана аналитична мода да се говори за нарастване на политическия риск. В последните години на икономически растеж, рисковият фокус се пренасочи към политиката. Стандартният прочит на този риск върви по една основна линия и това е серийната национал-популистка атака върху неолибералния ред и глобализацията. Очакванията за неговото взривяване продължават да са най-шумни и прозират в обсебването с Брекзит и Доналд Тръмп. Появата и активизирането на нео-автократи като Путин, Ердоган, Дутерте и, все повече, Си водеше със себе си прогнози за агресивно завръщане към протекционизма, радикално преобръщане на глобализацията и съответно нарастващи икономически проблеми и кризи. Различни европейски мини-кризи от типа на сблъсъка между Италия и ЕК, зациклянето на Макрон, парализираната „голяма коалиция“ в Германия, забавянето на растежа в еврозоната и други единствено следваше да допълнят тъмните краски на рисковия нов свят. Всички рейтингови агенции се фиксираха върху политическите рискове, както и шефовете на големите мултинационални компании и инвестиционни фондове. Казано с други думи, политиката се завърна, но не като фактор за разрешаване на натрупаните проблеми, но като променлива, която ги причинява и усилва.

Започващата година би трябвало да донесе малко повече спокойствие в това отношение. Поредната вълна от шумни, катастрофични прогнози генерира повече притеснения, отколкото задълбоченият анализ оправдава. Рискът от автократите е видимо все по-ограничен. Путин е принуден да свие част от агресивния си репертоар, защото моделът му на икономическо оцеляване е подложен на все повече натиск. Ердоган също вече направи сериозни отстъпки от първоначалните си намерения, защото не може да намери устойчива формула, която да съвместява нео-султанския му режим с императивите на 21-и век. Си много повече се интересува от управление на сложните вътрешни баланси в Китай, отколкото мнозина разбират и предстои да направи немалко отстъпки. Тръмп не толкова разбива, колкото предоговаря, както е видимо от НАФТА 2, отношенията с ЕС и, все повече, от крайните му цели на сблъсъка с Китай. Да, поведението на тези играчи няма много общо с най-безоблачните моменти на глобализацията, но отдавна беше ясна необходимостта от някои корекции на сегашния модел. Капацитетът на ЕС да управлява кризи също постоянно се подценява, най-вече заради вече рутинна и банална критика срещу него. Някои от проблемите непрестанно се хиперболизират, например бюджетния сблъсък между Италия и ЕК. Ако икономисти и бизнесмени са очаквали ролята на политиката винаги да бъде затворена в безкрайната управленска подкрепа на глобализацията, то те са живеели в утопична измислица. Времената на 90-те няма да се завърнат, а настойчивото очакване, че от политиката ще дойде следващата криза единствено показва колко трудно те се ориентират в новата ситуация.

Годишните прогнози все по-често ни казват повече за нашите страхове, отколкото за реалните сценарии на предстоящото. Те разказват за притесненията ни, но и подреждат публичните очаквания. Предишната криза бе внезапна и дълбока, стресна света и ядоса хората с предхождащата я арогантност. Актуалните прогнози сякаш се позиционират повече спрямо това. Сякаш елитите искат да подготвят обществата за неизбежната следваща криза, да я нормализират като говорят непрестанно за нея, да покажат собствената си слабост пред силата на икономическата неизбежност. С надежда, че хората ще им простят. По-умните и способните успяват да подготвят правителствата и политиките си в очакване на сътресенията. Реално обаче таванът на колективните усилия за предсказване на бъдещето се ограничава до картографиране на рисковете и тяхното подреждане в някаква йерархия. Можем да популяризираме тази картина, но не можем да датираме отключването на кризата. Това изглежда като тежък недостатък, но всъщност не е съвсем така. Преди време посрещнахме 2008 година с мисълта, че сме надхитрили икономическата логика, с убедеността че навлизаме в някаква утопия на вечния растеж. Самото лишаване от тези илюзии ни прави по-подготвени за следващата неизбежна криза. А тя може да дойде достатъчно неочаквано. Мнозина казват, че това ще стане през 2020-та, но вие не разчитайте на това предвиждане!

Добре дошли в 2007 година!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top