Статии

Донове и оръженосци

„Внимавай, Санчо, да не дъвчеш на двете си страни и да не еруктираш пред хората.

— Не разбирам какво значи еруктирам — каза Санчо. Дон Кихот отговори:

— Да еруктираш, Санчо, значи да се оригваш, а това е една от най-грозните думи на испанския език, макар и да е много изразителна. Затова просветените хора са прибягнали до латинския и вместо оригване казват еруктиране, а вместо оригвам се — еруктирам.

— Трябва да ви кажа, сеньор, — рече Санчо, — че един от съветите, който смятам да запомня, е да не се оригвам, защото съм свикнал често да го правя.

— Да еруктираш, Санчо, а не да се оригваш — отвърна Дон Кихот.

— Отсега нататък ще казвам еруктирам — отговори Санчо, – и, Бога ми, няма да забравя и да не се оригвам.“

 

Преди Санчо Панса да бъде назначен за губернатор на остров Баратария, дон Алонсо Кихана, нарекъл сам себе си Рицар на печалния образ, дава ценни напътствия на своя верен оръженосец. Не знаят местните кой иде да ги управлява, та поне първоначалното впечатление да е що-годе прилично. Но Санчо, разбира се, си е Санчо – обича да еруктира, а най-много обича да приказва. И то как! Речта му е изпъстрена с пословици, сипе една след друга поговорки, без да има връзка помежду им, та дон Кихот се кахъри, че „заприличват повече на глупости, отколкото на мъдрости“. Все пак тантурестият селянин му обещава да внимава, като използва само тези, които „отговарят на важността на положението ми“, понеже „стомната ли се чукне в камъка, камъкът ли в стомната — все е лошо за стомната“. Не крие обаче, че съветите доста са го засегнали: „ Ако ваша милост се поразмислите малко, ще си спомните, че вие самият ми втълпихте в главата да стана губернатор, защото аз разбирам от управление и от острови колкото свиня от кладенчова вода“…

С ниво А2 по владеене на испански Пламен Георгиев надали е чел „Дон Кихот“ в оригинал, но ако встъпи в длъжността генерален консул на България във Валенсия и Балеарските острови, може и да понаучи езика. Казвам „ако“, тъй като българската общност там подскочи като ужилена, а Дипломатическото дружество излезе с остра позиция срещу назначението. Или по-точно – срещу абсурда този човек да заеме такъв пост, изтълкуван като погазване на закона и подигравка с дипломатическата служба. И не само с нея, впрочем, а със здравия разум и нормалната логика, които бяха мощно пометени с правителственото еруктиране, извинете!, решение от 9 август. Пълен абсурд, далеч надминаващ назначението на Санчо Панса за губернатор, при положение че стомната е безвъзвратно счупена, а опитите тя да бъде залепена толкова експедитивно и така несръчно, я правят да изглежда още по-нелепо.

Нали не се съмнявате кой точно е печалният образ, комуто е хрумнало да прати Георгиев в Испания, за да не се мотае тук, докато, дай Боже, бъде забравен?

Съвършено ясно е, че операцията по спасяването е с двойно предназначение: веднъж, по линия на самия „Пацо“, и втори път – на идалгото, който си осигурява спокойствие. Не е луд последният да си остави магарето в калта и е сигурен, че вятърните мелници са си вятърни мелници – ще скърцат и скрибуцат с перките, пък лека-полека всички възражения ще отидат на вятъра. Да, хич не му е леко сега, ама като си е пъхал палеца между воденичните камъни, както проникновено би се изразил Санчо, налага се да потърпи. Оръженосците, знаем, са наясно с тайните на рицаря и му вършат какви ли не услуги, затова традицията повелява първите да бъдат овъзмездени и даже възнаградени.

Е, вероятно ще възразите, защо тогава Цецо и Цецка не бяха пратени на Сейшелите, на Британските Вирджински острови или поне на Барбадос? И наистина ще сте прави,  тъй като и те имат немалко заслуги да направят една добра дипломатическа кариера. Ако евтино закупените луксозни имоти са сериозна предпоставка за това, двамата дори удрят в земята Пламен Георгиев с терасата му от 186 кв. м., дето беше обща собственост на блока, а после се оказа, че си е негова, барабар с навесите, барбекюто и изписаната с фолклорни мотиви каручка.

Кучето обаче е заровено другаде (простете за поредния „санчизъм“!) и неслучайно доскорошният шеф на КПКОНПИ пребиваваше в предълга отпуска. В бункер ли се скри или го скриха – един Господ знае, но кажи-речи два месеца след гръмването на т.нар. Апартаментгейт нямаше ни звук, ни кост от него. Появи се чак на 31 юли, в последния ден от работата на Народното събрание преди лятната отпуска на депутатите, и набързо хвърли оставка. Направено бе всичко възможно да не приказва много-много, нито, разбира се, да му бъдат задавани въпроси. Пет дни по-късно Прокурорската колегия на ВСС трескаво се събра, за да уважи единодушно неговата внезапна молба да се върне като редови обвинител в специализираната прокуратура, но явно се прецени, че това решение не е никак удачно. От една страна, съвсем правилно се прецени, понеже е меко казано странно човек с такъв скандален имотен бекграунд отново да се подвизава като прокурор, и то високопоставен, само че натежаха съвсем други аргументи. Първо, за да е по-далеч; и второ, както споменах, да му се върнат извършените услуги срещу осигуряването на спокойствие за онзи, който имаше да връща.

Може да има и трето, и четвърто, ако се замислим, например, че Балеарските острови са офшорна зона, а миналата година из интернет циркулираше едно клипче с една луксозна къща в Испания, където живеела една наша Дулсинея, която пък била любовница на един наш пре… прекрасен, да кажем, политик с известна слабост към островите. Но нека да не задълбаваме, защото и наличният материал отвъд конспиративните теории е достатъчно красноречив, като започнем от…

Всъщност и аз се чудя откъде би трябвало да започнем, понеже то хич не е малко. Дали от Елена фон Месинг, рускинята с финландски паспорт, обвинена в пране на 1.6 млрд. лв., производството срещу която комисията (тогава само за отнемане на незаконно придобито имущество) прекрати? И отгоре на всичко й освободи обезпечения за 23 млн. лв., които Елена може и да си е върнала, след като междувременно успя да изчезне. А може би от Делян Пеевски, когото Пламен Георгиев обяви за най-изрядния човек в държавата, след което пак Георгиев оневини и финансовия министър Владислав Горанов, задето живее в баровския апартамент на кръстника си, без да плаща и стотинка наем?

Колегата Борис Митов обаче не се е колебал, даже кара направо:  „Разследването, белязало кариерата на Георгиев, е това за корупция в митниците, в рамките на което е подслушван вече покойният им бивш директор Ваньо Танов. Именно от специалните разузнавателни средства (СРС), използвани по това дело, през 2011 г. излезе на бял свят известният разговор между Бойко Борисов и Танов, който започваше с репликата на премиера: „Ало, здрасти! Абе, тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак“. От въпросния запис, направен година по-рано, ставаше ясно, че Борисов иска от пивоварната на покойния варненски бизнесмен Михаил Михов, известен с прозвището си “Мишо Бирата”, да бъде изтеглен проверяващ митнически екип (…) Две години по-късно самият Пламен Георгиев се оправда, че докато е водел делото, по което са направени въпросните СРС-та, изобщо не е разбрал за тези разговори.“

Та, „до мен не е достигнало нищо“, казва тогава Георгиев, а няколко месеца след избухването на скандала със СРС-тата, станал известен като „Ало, Ваньо“, същият започва стремглавото си изкачване в изпълнителната власт. До момента, в който злополучната тераса, закупена с неизвестно какъв произход на средствата, но пък не негова, нищо че е ипотекирана от него, внезапно се изпречва на пътя му и го залоства, включително осуетявайки възможността да се промуши като кандидат за главен прокурор. Представете си, значи, какъв ужас обзема бореца срещу корупцията и незаконно придобитото имущество (!), а после го умножете по хиляда, за да измерите нивото на стрес в организма на покровителстващия го дон – обръщение, между другото, идващо от латинското dominus. Ще рече господар, какъвто малко или много е бил дон Кихот на Санчо Панса, а също и дон Корлеоне спрямо чудесно смазаната организация от сицилиански капи, на които се е явявал нещо като върховната капа. Но то и какво толкова да си представяте, когато приликата направо боде очите, а Комарницки даже ви я нарисува:

Разположен в кожен фотьойл, dominus е протегнал към коленичилия оръженосец десницата си с пръстена, атрибут на властта. Двамата са съзаклятнически ухилени, свързани вовеки от закона на омертата. Гледа я човек, гледа карикатурата, и няма начин в главата му да не зазвучи мелодията от „Кръстникът“, когато онзи във фотьойла тържествено обявява: „Ще ти направя предложение, което не можеш да откажеш“, в случая с добавката „дон Пацо ди Терасо дел Валенсия“…

От учтивост го нарича „дон“, иначе е ясно кой е босът. Сега обаче босът следва да се отплати, като го прави, естествено, както си е свикнал – за държавна сметка. Абе намерихме му местенце на Санчо, да кротува там и да си трайка, та коза ностра (нашата работа, в превод от италиански, иначе на испански би трябвало да е nuestro trabajo) да си продължава с пълна сила. Както казах, „Коза ностра“ е чудесно смазана организация, друг път съм споменавала, че и девизът й е „Един за всички, всички за един!“, макар хората, все по известни литературни причини, да го свързват с мускетарската романтика.

Уви, никаква романтика няма тук, уважаеми, става дума само и единствено за размяна на жестове, за да не се пропука организацията. Тя се е пропукала, де, отдавна лъснаха типични за нея управленски прийоми, отдавна е известно и какво/кой е в нейната основа, но в момента разпадът трябва да се предотврати на всяка цена – това е задачата. Вярно, българите във Валенсия с тяхната протестна петиция могат да развалят сметката, обаче Пацо все някъде ще бъде пратен, докато го забравим, както отлетя и споменът за преждевременно споминалия се Мишо Бирата.

Но… Да, „но“-то е особено важно, защото в крайна сметка всичко си зависи от нас: ако и този път нахалното еруктиране мине без последствия; ако не се даде отпор срещу пацовци, гешевци и прочие крепители на текущото печално управление, скоро съвсем няма да ни имат за хора. А и такива ли сме всъщност, щом ситуацията става все по-налудничава, а я приемаме за нещо напълно нормално? Щото не е луд онзи, който взима зелника, а този, който му го дава, би рекъл Санчо – прост, но не и глупав, т.е. идеален за губернатор, че и за премиер…

В този ред на мисли ви оставям да поразмишлявате около още две поговорки: „На зла круша – зъл прът“ и „Опакото магаре само тояга го оправя“. И да не си помислите, че призовавам към разни разправи, патаклами и прочие глупости? Не, говоря единствено за себеуважение, преди и последният българин да е избягал с панически писъци, чудейки се къде да се скрие, за да не пратят по петите му следващия за спасяване в списъка на спасяващия се. А те са много и със сигурност ще се множат, понеже счупи ли се стомната на сто парчета, сговорната дружина току-виж отишла в реката.

Донове и оръженосци

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top