Статии

Досадни избори

В момента всички се опитват да ви убедят, че нещо политически съдбовно и драматично предстои да се случи. Годината на два национални вота, за европейски Парламент и местна власт, отсега е необратимо обявена за решаваща, политиците вкупом истеризираха, а медиите надлежно изпаднаха в същата треска. Очакването е сега вие да направите същото и да се гмурнете в политическия целогодишен калабалък. Предизборната кампания започна веднага след именните дни на студения януари, двете големи партии организираха националните си събрания, обявиха началото на кампанията и тръгнаха да обикалят страната. Корнелия Нинова за една бройка да скочи в студените води на Калофер на Йордановден. Бойко Борисов инсценира комична критика на собствената си партия, а Цветан Цветанов обяви задачата на годишната петилетка – седем евродепутати. Най-големите от всички възможни патриоти продължават да си вадят очите около водача на евентуална обща листа. Като се има предвид, че не е ясно дали ще успеят да излъчат и един евродепутат, накрая може да стигнат и до бой. Банов и Йончева се надвикват за някакъв запис. Тъжната истина е, че задаващите се евроизбори ще бъдат досадни, лишени от интрига, ненужно шумни и прекалено удобни за българските политици.

Майският вот има една единствена въпросителна и тя е дали ГЕРБ най-накрая ще стане автор на собствената си имплозия. Двете водещи партии са в де факто паритет и в момента присъдружните социологически агенции правят подредбата спрямо своята принадлежност. Партийните членове ала социолози на БСП я поставят първа, докато трапезниците на държавната хранилка правят обратното. До болка известно е, че първата сериозна загуба за ГЕРБ всъщност ще бъде най-съдбовния й момент. Ако те се катурнат веднъж, много вероятно е да не могат да се изправят. Борисов може и да иска да хока партията си, но ако тръгне надолу ще трябва да разчита на тях да не се засили безконтролно към пропастта. От друга страна, Нинова може отново да му подаде ръка, така или иначе вече го направи веднъж на последните парламентарни избори. Ако БСП стане първа, политическата превъзбуда при соц лидерката може да прелее в толкова стряскаща и ретро реторика, че отново да пропилее предимството си. И това е всъщност единственото интересно на тези избори. Дали т.н. „патриоти“ ще имат депутат или не няма никакво значение, защото няма да се откажат доброволно от участие във властта. Електоралният таван на „старата десница“ е отдавна известен и единственото любопитно е дали тя отново ще успее да се отдалечи от него. Но и това отдавна не е особено любопитно.

Целогодишната предизборна кампания ще бъде обаче не просто досадна, а и потенциално опасна за психическото ви здраве. Истерията е вече ежедневна, по медиите циркулират някакви изкривени физиономии, които единствено се занимават с канонада по противниците. Разговорите се състоят от реплики и дуплики на нещо, което някой някъде казал. Всеки се оглежда за някакъв скандал от ежедневието, за да вдигне отново нивото на шумотевицата. Партиите са с толкова близки позиции по основни теми от европейския дневен ред, че ако си затворите очите ще можете да ги познаете единствено по това колко силно и пискливо громят обичайните врагове. Отсега е ясно, че ще слушаме единствено за имигранти, бежанци, терористи, конспирации срещу християнска Европа и нейната култура и идентичност. Всички ще се надпреварват да направят по-висока стена по границата, по-бързо да върнат нелегалните имигранти и да навикат „политиката на Меркел“. И, разбира се, ще чуем за чудовищните „двойни стандарти“, които ще накарат нашите транспортни фирми да третират шофьорите си като индивиди с елементарни права. А, и за „двойния стандарт“ при шоколада и кашкавала. Подобен дебат няма да е просто досаден, той ще бъде толкова шумен и писклив, че аудиторията може да загуби разсъдъка си.

Тази изборна година е обаче истински подарък за БГ политиците и от друга гледна точка. Сега те имат перфектното алиби да не се занимават с управление. Политическият календар е такъв, че точно ще минат изборите през май и задължителните последващи приказки и турбуленции и държавата ще влезе в лятното безвремие. После пък, точно ще излезе от него и ще влезе в кампанията за местните избори, разговори за дупки, детски градини, мостчета, чешмички и прочее теми. След тях ще дойдат отново седмиците, в които всеки ще се обяви за победител, защото е спечелил в село Х или община Y и лека-полека ще влезем в предколедните коктейли и пазар. Държавата влиза в една целогодишна управленска пауза, в която нищо смислено и дълбочинно няма да се случи. Премиерът ще прави две неща. Ще се съгласява с всеки протестиращ и ще му дава пари от излишъка или просто ще отлага във времето всичко, което рискува да разбута ситуацията. Последните примера са ТЕЛК и горивата. Всичко отива в политическия фризер и ще стои там, докато някой не извика силно или не се организира добре и се нареди под прозорците на министерски съвет. През 2019-та просто нищо управленски съществено няма да се случи. Макар че това може и много да не се забележи от шумната предизборна кампания, която ще създава илюзия за политическа енергия и посока.

Противно на много предсказания и очаквания, изборите за европейски Парламент през май няма да доведат до големи сътресения и в самия ЕС. Непрестанно се забравя, че в този Парламент съществува широко про-европейско мнозинство, части от които сега спокойно могат да бъдат активирани, например либералите. Според последните данни, ЕНП, ПЕС и АЛДЕ (допълнено от депутатите на Макрон) ще имат над 400 депутати. Това е предостатъчно, за да бъдат приемани повечето предложения на ЕК. Ако към тази бройка се добавят и „зелените“, мнозинството скача на 444 депутати. Така че тук драма няма да има. По-скептичните партии ще трябва да компенсират напускането на британските консерватори и да се справят с вечния проблем на собствената си фрагментация. Нещо повече, като цяло нарастването на подкрепата за тях вече удари таван в много европейски държави, особено след като партиите от ЕНП започнаха да им крадат и омекотяват част от политиките. Голяма част от отлива от социалистите е по посока на про-европейските „зелени“ и нови либерални партии. Крайната левица е зациклила и няма да мръдне много от сегашните си нива. В този смисъл, драмата около задаващия се вот ще бъде доста пресилена и много по-важно и интересно е дали този път ще бъдат излъчени по-силни политически фигури начело на важните европейски институции. Но докато всичко това се решава, по нашите земи ще цари досада и калабалък. Независимо колко шарени и шумни ще бъдат те.

Досадни избори

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top