ДО ГЕРБ ДЪРЖАВАТА БЕШЕ КОРУМПИРАНА ПРИ ГЕРБ КОРУПЦИЯТА СТАНА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

Срамното гласуване на управляващото мнозинство в Народното събрание по повод предложението на партия „Атака” за промяна в Закона за политическите партии поражда най-малко три въпроса и дава възможност да се направят поне три крайно неутешителни извода. Най-напред въпросите: Първо. Защо изобщо трябва да се променя Закона за политическите партии, след като практиката за прехвърляне на субсидии от една партия на друга при пазаруване на  „независими” депутати не е уредена от него, а му противоречи? В член 25 алинея 2 на сега действащия закон изрично е заложена нормата, че партийната субсидия „се разпределя пропорционално на получените гласове от всяка партия или коалиция”. Получените гласове не се изменят в резултат на това, че депутат от една партия я е напуснал, следователно прехвърлянето на субсидии е съвършено незаконна практика. Тази практика е резултат на противозаконните действия на министъра на финансите, който е оправомощен единствено да определя „начина на предоставяне на средствата за субсидиране на партиите и коалициите” (член 27 алинея 2), и няма никакви правомощия да определя техния размер, който е уреден от сега действащия закон.  Съгласно закона броят на депутатите от една партия няма отношение към размера на субсидията, субсидии получават и невлезли в Парламента партии, стига да са получили над 1% от действителните гласове. Второ. Кой следва да носи отговорност за въведения от сегашните управляващи двоен стандарт? От една страна, за да няма  „политическо номадство” депутатите нямат право да сменят парламентарните си групи и да образуват нови, а от друга, се оказва, че те могат да прехвърлят полагащата се на излъчилата ги партия партийна субсидия на неин политически конкурент по съвършено криминален начин, дори без да са задължени да обявят новия си политически избор.  Това, което най-вероятно се случва, е пряко корупционно договаряне зад гърба на избирателя, където партията, пазаруваща депутат, плаща с държавни пари. Всъщност това означава, че ГЕРБ е превърнал корупцията в държавна политика. Трето. Съзнаваме ли какви политически последици има и какви може да породи в бъдеще тази миризлива история? Управляващата партия, подкрепена през 2009 година от една четвърт от българските граждани, и загубила през 2011 година доверието на половината от тях, си напазарува парламентарно мнозинство, плати сметката с нашите пари и лиши от тях политическите си критици. При това се справи бързичко. Послушната „Атака” се озъби два-три пъти и й разказаха играта. С РЗС се случи по същия начин. Като се има предвид моралната издръжливост на средностатистическия български депутат, такава съдба ще очаква всяка партия, която най-накрая си позволи да забележи, че най-смисленото занимание на премиера Борисов през тези 2 години е рязането на ленти – 2000 по собствените му признания, падат се по 3 на ден. Да мина към неутешителните изводи. Първо. От ГЕРБ ни правят всички на идиоти, но ние сме си го заслужили. Доказателството за това е, че се позовават на член 25 алинея 3 от същия този Закон за политическите партии, за да обосноват безобразията си. Там като че ли се описва процедура за прехвърляне на субсидии  „на политически партии, към които независимите народни представители декларират принадлежност”. Но само идиот може да не забележи, че в алинея 3 се уреждат специфичните случаи на разпределение на субсидиите в рамките на една коалиция, когато просто няма начин да се преброят подадените за отделните й съставки действителни гласове. С кого по-точно беше в предизборна коалиция партия ГЕРБ? С РЗС? С Атака? Да си кажат. Второ. Последици няма да има. А би било редно Дянков да изхвърчи от поста си, защото без негово съдействие далаверата няма как да стане, незаконно облагодетелстваните партии да възстановят надвзетите суми, а незаконно ощетените да си ги получат. Би било редно и прокуратурата да се поинтересува как така цяла сюрия народни избраници изведнъж се препълниха с топли чувства към ГЕРБ и отрази ли се това на материалното им състояние. Едва ли нещо ще могат да докажат, но поне да опитат. Би било редно, ако нищо от изброеното не се случи, да обградим Парламента както през 1997 година и да останем там докато цялата тази пасмина се измете от него. Но и това няма да се случи. Трето. Правителството реши да повиши минималната работна заплата. Това няма да ни направи по-богати, защото в България тя е толкова унизително ниска, че от повишаването й ще се възползват малцина. За сметка на това ще подскочат нагоре някои данъчни основи. Това както и да е. Но все пак има и стопроцентово облагодетелствувани – партиите, получаващи субсидии. Законодателят е предвидил размерът на тези субсидии да зависи от минималната работна заплата. Гласувайки за тях, ще им позволяваме да ни бъркат още по-дълбоко в джоба. А после ще си преразпределят кьоравото както им дойде по гореописания начин.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top