Коментари

До пълното разджуркване

През април 1995 г. мъж на име Макартър Уилър решава да обере две банки в Питсбърг. Той намазва лицето си с лимонов сок, напълно убеден, че щом лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, и лицето му ще остане невидимо за охранителните камери. Глупавият обирджия е арестуван за по-малко от час, но най-заинтригувани от случая не са криминолозите, а психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. Те се интересуват кое е направило некомпетентния Уилър толкова самоуверен, че номерът му ще успее, и четири по-късно публикуват изследването си. Изводът им гласи: „Един невеж ум не е абсолютно празен съд, той е пълен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия. За съжаление на него му изглеждат точни и полезни знания, които той натрапва със самочувствие и възхищение от себе си.“

Колкото и да е известен ефектът „Дънинг – Крюгер“, правосъдният министър Данаил Кирилов като нищо може и да не е чувал за него. (Или по-точно: като нищо може да не е чувал И за него.) Това обаче едва ли щеше да изглежда чак толкова страшно, ако собственото му когнитивно изкривяване не беше овластено, а самият той не се бе захванал да доказва ентусиазирано смайващата ограниченост на интелектуалния си капацитет. Във всеки случай активността му е наистина плашеща, а последната й демонстрация направо не е за хора с разклатени нерви и слаби сърца:

Сряда, 3 юли. Дори жегата не е в състояние да спре Кирилов от проверка как се „джуркат“, по думите му, делата във Върховния касационен съд. Понеже е сериозно усъмнен, че председателите на съдилищата могат да определят кой съдия какви дела да гледа, министърът иска да се убеди с очите си в манипулацията. В деловодството на ВКС той настоява за демонстрация на системата, която впоследствие признава за „нелоша“, макар че „по тази тема има много слухове“, а пътьом задава такива въпроси, че дори компютърът изпитва неудобство да стане свидетел на фрапиращото невежество. Да не говорим за служителите и особено за председателя на ВКС Лозан Панов, който явно предполага какво ще се случи по време на инспекцията, та затова само посреща високия гост и с бързи крачки се отправя към кабинета си. Така той си спестява ужаса Кирилов да му разяснява как да бъде усъвършенствана системата за разпределяне на дела „съобразно препоръките за сигурност и неманипулируемост“. „Оказа се, разправя министърът на правосъдието, че в това ниво на експертиза е специфичен кръгът на експертите. Нарича се т.нар. бял хакер, който прави тестове на системата с оглед различните рискове и приключва със заключения и препоръки как да се преодолеят тези рискове”. Съдейки по самодоволната му физиономия, на косъм остава самият той да се пробва като „бял хакер“, но може и през кашата в главата му просто да е минала мисълта следващия път да се облее с 2-3 литра лимонов сок, за да извърши проверката под прикритие. Леле, как ще ги излови в крачка, щом проникне там невидим и вече нямат никакъв шанс да го баламосват!

В юлските горещини е трудно човек да запази хладнокръвие при такава трагикомичната гледка, но служителите някак успяват. А като се има предвид, че тя е предшествана от идеята му (сурово критикувана, впрочем, от Съвета на Европа) за „импийчмънт на тримата големи“, не бива да се съмняваме, че Кирилов възнамерява да действа с все по-ужасяващ размах. „Мнозина живеят с мисълта, че притежават достатъчна, а понякога дори и повече от достатъчна компетенция по даден въпрос, което ги прави твърдо убедени в илюзорното им превъзходство“, пишат Дънинг и Крюгер, а в случая тази абсолютна убеденост върви ръка за ръка и с висок държавен пост. Вярно е, че там се подвизаваше и Цецка Цачева, но е вярно, че на този фон сега тя изглежда като същински интелектуален и юридически колос. Ако пък от това следва, че след Кирилов ще дойде нещо още по-смразяващо по отношение на компетентността, значи е възможно то дори да не е в състояние да говори членоразделно. Все пак той някак успява да произнесе „верификация“ и „одитиране“ само с леко запъване, а утре може и за това да сме благодарни…

Между другото, Остап Бендер доста по-рано откри този ефект, наричайки го „тъпота с взлом“, което определено засилва иронията, когато говорим за министър на правосъдието. Стига то да фигурираше в Наказателния кодекс, Кирилов щеше да бъде сред първите арестувани, и то показно, с всичките му там салтанати от рода на белезници, пранги на краката и поваляне на земята с викове: „На колете, вие сте абсолютен престъпник!“. По-лошото обаче е, че Макартър Уилър може да се окаже съвсем прав: непробиваемото невежество прави някои неща да стават невидими, дори да изчезват. Например усещането за нормалност и смисъл напълно се изпарява, когато Дани Кирилов „джурка“ делата в ресор, до който не би трябвало да припари. И пак добре, че европейският мониторинг продължава – един ден, да се надяваме, може и да открият къде се затри клетата ни държава. На въпроса „Как?“, вече знаем отговора, разбира се.

До пълното разджуркване

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top