Студентски дебюти

ДПС и ДОСТ – между думите и фактите

Политическият плурализъм в България ни позволява да станем свидетели на партии и формации с различни идеологии и различни предизборни настроения. И макар в изтеклите месеци да наблюдавахме основно сблъсък между ГЕРБ и БСП за властта в страната, на сцената има две други партии, които прокарват политиките си и налагат по места едно управление, поставящо под въпрос кои всъщност са истинските управляващи и чии закони действат в тези райони. Това са партиите ДПС и ДОСТ.

ДПС е политическа формация, която е добре позната на българите от самото ѝ създаване през 1990 г. Политическият живот на ДПС по същество започва с противоречия, свързани с легитимността на съществуването ѝ. Неведнъж са участвали като коалиционен партньор в управлението. Определят себе си като центристка и либерална партия, макар че водената от тях политика в различните области буди сериозни съмнения в идеологическото им начало. Когато през 2015 г. избухва конфликт между бившия и настоящия тогава председател на ДПС относно сваления от турците руски самолет, председателят на партията Лютви Местан е отстранен и изключен. Заедно с него напускат и други депутати от ДПС и създават политическото обединение ДОСТ.

Въпреки че се водят български партии и по устав работят в полза на всички български граждани, и двете партии залагат предимно на електорат от етнически турци и роми. Тъй като усилията им са насочени към едни и същи малцинствени групи, те се намират в постоянно съревнование помежду си. Сега отминаха първите парламентарни избори, на които двете формации излязоха една срещу друга. Първият им сблъсък бе на президентския вот, но тогава ДОСТ не издигнаха собствен кандидат, а подкрепиха кандидатурата на ГЕРБ и по този начин не успяха да премерят реално сили с ДПС. На изборите от 26 март резултатите бяха красноречиви – ДПС отново успяха да затвърдят позиции в българския парламент с постижение от 9,24% (315 975 гласа), докато ДОСТ претърпяха неочакван разгром – само 2,94% (100 479 гласа) – и така отпаднаха от Народното събрание.

В кампаниите и на двете партии станахме свидетели на яростна борба за привличане на избиратели. Основните им слогани имаха за цел да засвидетелстват ясна ориентация. И при двете политически формации обаче се получи противоречие  между заявените и реалните действия в хода на предизборната битка. Слоганът на ДПС „Да спасим България!” незабавно поражда загадката от какво трябва да бъде спасена държавата ни, или по-скоро от кого. Обикновено управлението, което се налага в районите-бастиони на ДПС се характеризира със страх у местното население, пряко подчинение и едно тоталитарно отношение, което е в пълен контраст с официално споделяните либерални идеи. Могат да се правят доста паралели с практиките на Ердоган в Турция, но ДПС винаги целенасочено е бягало от подобни сравнения. В кампанията си сега те търсеха по-скоро патриотичния патос, заложиха и на все повече български имена в листите си.

На тези избори обичайните скандали около ДПС сякаш останаха леко в сянка. Посланията им клоняха по-скоро към обединение и налагане на общи ценности за управление. Въпреки това на всички е ясно, че ДПС има една силно изградена структура по места, която функционира от години, гарантира им сигурни гласове и трудно може да бъде пробита. Контролирано се упражнява натиск върху вота, купуват се гласове, в замяна на „правилната“ бюлетина се предоставят различни стоки и услуги. Макар че и на 26 март партията си осигури немалко места в парламента, за първи път от много време може да се каже, че понесе съществена загуба. В абсолютни стойности, това е най-слабото им представяне за изминалите 23 години, а на фона на последните избори от 2014 г. спадът се измерва с над 170 000 гласа. Голяма част от избирателите на ДПС се „прехвърлиха“ в други политически сили, а в чужбина изгубиха от основния си опонент ДОСТ.

Определено борбата срещу ДОСТ не бе лесна. Кампанията премина в постоянни нападки между двете партии. Бяха използвани доста подмолни средства и тактики, които целяха да подкопаят имиджа на опонента. Не е тайна, че ДПС вложи доста силови ресурси да ограничи разпространението на ДОСТ в българските райони, населени с мюсюлмани. Появиха се обвинения, че на партията на Местан не е дадена възможност да проведе равноправна кампания, срещите им с избиратели са били саботирани, рекламните им плакати са били премахвани, сплашвани са хора. Разбира се, едва ли някой остана учуден, защото почти на всички избори ставаме свидетели на подобни неприемливи прояви, и то от повечето политически партии. Но по-скоро трябва да обърнем внимание върху това, че от ДПС се бореха, според тях, да спасят страната и да я обединят. Не става ясно обаче по какъв начин идва спасението – с използването на насилствени действия срещу избирателите или чрез налагане на еднолично управление в региони като Кърджали?

Докато ДПС усилено говореше срещу ердоганистка Турция, за ДОСТ бягство от отношенията с турската ни съседка бе напълно изключено. Макар да отричаха финансова или друга подкрепа от страна на Турция, гледахме съвсем друго представление. Слоганът на ДОСТ „За евроатлантическа България!” изцяло противоречи на водената от тях кампания. Близките отношения с турските, а не с някои други власти, не са отдавна тайна за никого. Идеята от логото им за европейска и демократична България не отговаря на поредицата от гафове, свързани с пропагандата на турски език, нечестните трикове срещу опонентите, както и използването на чужди сили в кампанията. След скандалния видеоклип с агитацията на турския посланик, която представлява чисто вмешателство в българския вътрешнополитически живот, избухна и най-големият скандал с българските изселници в Турция, които искаха да упражнят правото си на глас. От „обединените патриоти“ яростно се опълчиха срещу това тези хора да успеят да гласуват. Стигна се до преки сблъсъци по границата, което създаде обстановка на несигурност, отвори пропаст между населението и още по-отчетливо открои разликите на малцинствено ниво. Въпреки това, голяма част от избирателите с двойно гражданство съумяха да пуснат бюлетината си.

Резултатите показаха, че на българския вот ДОСТ са „победител“ в Турция. Неуспехът да прескочат прага на парламента бе обяснен от председателя им Лютви Местан със създадените пречки пред хората да гласуват. Той разкритикува случилото се по границата като противоконституционно, нарушаващо човешки права и дори сподели намерението си да съди държавата в Страсбург. Но тук се получава едно крайно противоречие, което не можем да подминем с лека ръка. Задавам си въпроса: конституционна ли беше агитацията на турски държавни служители за ДОСТ, и то на турски език? Конституционно ли е на хората да се обещава безплатен превоз, както и храна и цигари в замяна на глас, което по последна информация дори не беше изпълнено? От ДОСТ винят за неуспеха си и факта, че тази година декларациите за гласуване в чужбина трябваше да бъдат попълвани на български език лично от избирателите. Не виждам нищо необичайно в това, тъй като правим избори за народни представители в България и законът недвусмислено определя българския като език за всички процедури по тяхното провеждане.

Неконституционно в случая се явява незнаенето на български, което някак автоматично следва от несъгласието да се попълват декларации на него. Местан също така не пропусна да оневини избирателите си като наблегна, че голяма част от тях са възрастни и съвсем нормално е да не знаят или вече да не могат да четат и пишат. Веднага изниква въпросът тогава как тези хора ще успеят да разчетат бюлетината и да изпълнят правилно условията за успешно упражняване на вот. Въпреки че претендират за абсолютно спазване на конституцията и ангажимент към евроатлантическите ценности, желанията на ДОСТ вървят в посока, която се отделя доста и от „европейското“, и от „атлантическото“, но решително насърчава „югоизточното“ влияние в страната ни. Даже хипотезата, че официално можем да допуснем невладеещи български език да участват в изборния процес ни изправя пред национално разделение и създава неравнопоставено положение между избирателите. Правилата спират да бъдат еднакви за всички и започват да важат с уговорки за конкретна група граждани.

Без съмнение поведението и на ДПС, и на ДОСТ – макар и по свой начин – силно се разминава с принципите на европейската демокрация. Двете партии може да са алтернативни във всичко, но по този пункт много си приличат. За съжаление, изборите в България отдавна стъпват върху точно такива „разминавания” с демокрацията. Не са просто ДПС и ДОСТ, които използват подобни инструменти, за да се доберат до властта, но и останалите партии. ДПС и ДОСТ съществуват, защото съществува политическа среда, която ги насърчава да работят с тези методи. Всеки път се чудим и възмущаваме как е възможно да става така. Не само е възможно, не само действа като доста добре смазана машина, но и се разраства до все по-големи мащаби и ражда политически сили със скрити, но плашещи интереси.

………………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

ДПС и ДОСТ – между думите и фактите

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top