Коментари

Дрънкай, но не се прехласвай

Снощи, в предаването на Цветанка Ризова, премиерът Борисов лансира поредната версия за смъртта на дядо си. Цветанка го попита как ще коментира искането на БСП да излезе в отпуск  до евроизборите, защото непрекъснато използвал поста си за предизборната кампания на ГЕРБ и поискаха ЦИК да го санкционира за използването на държавен ресурс за водене на предизборна кампания. Борисов отговори иронично: “И да бъда пратен в Белене и убит? Така са постъпил и с дядо ми.“

Горкият дядо, дали си е представял, че Бойко ще го разнася като Хамлет черепа от телевизия в телевизия?!

Всъщност, той дори не му е дядо. „Стандарт“ без да иска изнамери лелята на Борисов и тя разкри, че убитият е прадядо на Борисов. Но това откритие мина и замина, никой не му обърна внимание. Въпреки, че и някои западни вестници писаха. Например “Франкфуртер рундшау” обясни: „В действителност става дума за неговия прадядо и не са били комунистите, а обикновени престъпници.” Кой чул-чул. Всъщност, малко чуха и Борисов продължи да гради антикомунистическата кариера на дядо си. И той измина наистина дълъг път – от убит като куче с колове в царевичака край селото до политически затворник в Белене.

Дето вика колегата Зошченко, „дрънкай, ама не се прехласвай”. Обаче Борисов се прехласна. Това с дядото в Белене вече е турболъжа.

През 2001 година, когато се появи на обществената сцена, Борисов имаше нужда от този дядо, за да се легитимира като антикомунист, дори потомствен антикомунист. И гордо посвети победата си в изборите през 2009 г. на него. И до днес антикомунистът Борисов се крепи на един прадядо. Срещу който прадядо се възправя един дядо комунист, един баща комунист, а и самият протагонист, който напуска МВР, щото не иска да се деполитизира…

– „Дядо ви е бил жертва на комунистите, но вие охранявахте Т. Живков?

– Защото не го е мачкал той. И при него е имало негодници…” (“168 часа” от 06.12.2002)

Негодници винаги има…

Този дядо-прадядо е нужен и за друго. Бойко често се хвали, че е завършил с отличие и златен медал гимназия. И изведнъж този блестящ млад ум става пожарникар. Та дядото „враг на народа” добавя логика в тази нелогичност – като „враг на народа” „на мен ми разрешиха само за пожарникар…” Дядото става онова „въпреки”, което доизгражда образа на кадърния млад човек: „въпреки” системата той успява. От друго интервю на героя обаче научаваме, че той изобщо не е кандидатствал в друг факултет, освен в пожарния.

И така до днес в обществото циркулира един автопортрет на премиера, скалъпен набързо в началото на публичната му кариера. И от там нататък медиите не добавиха нито щрих към него. Всичко беше прието на юнашка вересия. Един биографичен факт не беше проверен! Всичко, което знаем за Бойко, го знаем от Бойко. А неговата версия, освен обективния си недостатък (винаги е субективна), явно е и доста напудрена, пълна е с противоречия и откровени лъжи. С трън да виеш няма да завиеш един факт на реална репресия срещу внука на „народния враг“.  От ШЗО в Плевен, където служеха репресираните (виж ми окото!), та до шеф  на катедра в Симеоново и член на БКП, виждаме една нормално развиваща се, даже ускорена кариера.

Не е важно кой прави историята, важно е кой я пише. Бойко сам си написа историята и затова годините в охранителния бизнес тънат в мъгла. Приятелствата и съдружията с криминалните авторитети също. Шеметната банкерска кариера на приятелката му Цветелина също. Близките връзки и договорки с олигарсите… За умрял не се е писало така дискретно, както за миналото на Борисов.

И днес мълчанието продължава и дори става все по-гъсто и лепкаво. До обикновените хора стига единствено умелата демагогия на премиера. А в демагогията той наистина е добър, роден демагог.

Ако Борисов на някого е задължен за шеметната си кариера, това са медиите. За това, което не направиха, а им беше дълг. Никога в новата история на българската журналистика не е имало друг такъв случай, когато толкова много медии са се държали толкова позорно.

Поуката е ясна. Лъжците трябва да се разобличават навреме. Защото иначе стават лош пример. На последните президентски избори Тетка Цачева също извади от ръкава един дядо, николапетковист, убит от комунистите през 1952 г.. И пусна ефирна сълза в негова памет. През 2011 г. в предаването на Коритаров госпожата разказа същата история, но много спокойно, без кромид, извинете, без сълзи. Как да ѝ вярва човек, когато още невръстна, тази

внучка на народен враг е поета от партията, пратена е да учи и то не какво да е, а право в РАБФАК в СУ, а след това е настанена веднага на прилична работа… Рядко постъпваха така комунистите с враговете на народа. Толкова рядко, че почти не се случваше. Оказа се също така, че и нейният дядо не е съвсем автентичен. Май не ѝ бил точно дядо, а втори мъж на баба й, пък баща й се бил отрекъл от него…

После и Делянчо се оказа преследван при стария режим, не му давали да спортува, щото дядо му лежал в Белене.

Делян Добрев репресиран?! Ако и той на 10 ноември още да е пишкал на тенекия да му тропка. Комунистите вярно бяха зверове, но през 80-те години режимът беше омекнал и пеленачета не се преследваха.

И така от 2001 г., когато се появи, до днес, май 2019 година, Борисов си остана с автопортрета, който сам си измисли. И с него ще си отиде, когато му дойде времето, дай, Боже, да е скоро. Интересно до какви кариерни върхове ще стигне дядо (прадядо) му през това време.

Дрънкай, но не се прехласвай

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top