Студентски дебюти

Дясна идентичност, десни принципи, нови проекти

Днес един традиционен контраст, противопоставянето между дясното и лявото в спектъра на съвременната политика, става все по-често обект на новини, дебати и обсъждания. Поляризацията на политическото пространство и кризите на политическата идентичност са отдавна споходила ни реалност. Дясното е свобода и отговорност, а свободата е по-важна от равенството. Хората не са равни и никога няма да бъдат класифицирани с това понятие.  Всеки човек притежава различен набор от таланти, интелект и сила. Идеята за икономическо, политическо и социално равенство между хората няма нищо общо с дясната концепция, тъй като тя застава зад твърдението, че хората са равни единствено и само пред Бог. Свободата дава възможност и способност на човек да поема отговорност и да бъде обвързван директно или индиректно с морални категории, което го разграничава от всяко друго живо същество.

Дясно има, ляво също.

Бившият министър на правосъдието Христо Иванов и основател на „Да, България“ определи, че новия му проект няма да бъде десен или ляв. Той няма да има идеологическа рамка и ще търси подкрепа от всеки, който прояви интерес и желание да се бори с корупцията. Г-н Иванов посочи появата на „Да, България“ като историческа необходимост, а за основна цел на партията обяви върховенството на правото и създаването на единен фронт срещу корупцията. „Не говорим за дясна партия, а за такава, съсредоточена върху няколко проблема, ще търсим подкрепа и от дясно и от ляво“. Едно е сигурно, „Да, България“ ще бъде неудобна за една не малка част от хората, които се намират в позиция на власт днес. Амбицията им за борба с корупционните модели ще ги сблъска с несъгласието и съпротивата на досегашния политически елит. Ще има пречки и подводни камъни. И четирите жалби, които бяха разгледани във Върховния касационен съд, ни помогнаха да видим нагледно настроенията и нагласите на несъгласните с промяната.

„БСП, ГЕРБ и ДПС не са лява, дясна и либерална формация, а са системни партии от корупционната система на управление.“ По думите на Христо Иванов в рамките на десетилетия тези партии са изразили достатъчно ясно и красноречиво нежеланието си да се борят с корупцията, а дори и в определена степен желание за запазване на настоящия корупционен модел. Вече е време за промяна. „Да, България“ настоява, че е партия без точно определена политическа идеология или ясни секторни политики, но с ясна цел, а именно, да бъде извършена радикална реформа в рамките на съдебната система. Идеята на Христо Иванов за самостоятелно явяване на предстоящите избори вече се превърна в един спомен от една не чак толкова далечна мечта. Следствие от жалбите беше, че „Да, България“ ще се яви на парламентарния вот в коалиция с ПП „Зелените“ и с ДЕОС , а в допълнение г-н Иванов определи „Нова република“ като „естествен ценностен партньор“. Но на преден план излязоха редица въпроси без отговори. Защо Христо Иванов отказа коалиционно предложение на „естествените“ си ценностни партньори и в резултат така и не се стигна до обединение?

Това доведе до объркване и известен период на размисъл. „Да, България“ изложи идеите си за осъществяване на радикална реформа в прокуратурата, а „Нова Република“ предложи същото, но също така и стремеж за удвояване на парите за образование и култура, 7 % ръст на икономиката, децентрализация, намаляване на ДДС за някои групи стоки, нов модел на формиране на местни данъци и прочие. И тук беше поставен най-десният за привържениците им въпрос, а именно – ако няма обединение, защо. Според Христо Иванов, двете нови партии не трябва и няма смисъл да се борят за един и същи електорат, за едни и същи 7%. Идеите и плановете на г-н Иванов и „Да, България“ надхвърлят пределите на точно определен блок гласоподаватели, поради целите на партията, които са насочени и към електората на БСП, ГЕРБ и ДПС. Но дали целта оправдава средствата? Пак по думите на Христо Иванов, трябва да бъде отворен широк фронт в дясното пространство, „Да, България“ и „Нова Република“ не се нуждаят една от друга, за да могат да влязат в Парламента. Именно в дясното пространство, да подчертаем, защото позициите на „Да, България“ неусетно са започнали да визират принципи и ценности, характерни за десния избирател.

Идеите имат значение, защото днешните идеи са утрешната политика. Думите днес са бъдещето утре, а липсата на ясна идентификация и фиксиране на ценности води до разединение и бавна политическа смърт. Все пак обаче за някои среди съществува проблем да се идентифицират вдясно и този проблем трябва да бъде погледнат ясно. Търсенето на идентичност вдясно е сложна задача, нерешена формула. Страда от липсата на яснота и пространствено разположение, а в „центрофугата“ на политическата реалност всичко е в движение. Затова нека наречем нещата с истинските им имена. Редицата безпринципни коалиции доведоха дясното до мястото, където се намира в момента. Това постави началото на разпада на Реформаторски блок, учредяването на „Нова република“ и отделянето на  НПСД, която се обедини с ДОСТ. Остана Реформаторски блок 2, но в момента той не е нито блок, нито единен, поради направените компромиси и разделението на про и анти ГЕРБ политика. Десните се оказаха не толкова десни или поне не толкова, колкото се искаше на техните избиратели. На практика,  Реформаторски блок няма. По думите на Радан Кънев, отлежали три години във времето, „Реформаторски блок участва в управлението на границата на компромиса. Назначението на Слави Бинев е тежък компромис. Гласуването на Борисов за премиер е сериозен компромис“.

Ситуацията днес не е много по-различна от тогавашната. Преди три години Реформаторският блок започна един процес, пося семената на не един компромис и това ги доведе до днес и до момента, в който трябваше да „пожънат посятото“, защото всяко дърво се познава по плодовете, а дървото на РБ роди твърде много изгнили плодове. Това дърво постоянно се прекланяше пред обстоятелствата. Много разделения и разнородни мнения в крайна сметка изведоха начело базовия спор:  Кой е десен и кой не е? Понеже г-н Борисов е десен, но не чак толкова. Десен е по време на избори, но не и когато става въпрос за ценностите и принципите, които стоят зад това понятие, защото дясното не е теория. То не е просто дума, намираща място на страниците на някоя забравена на рафта платформа. Да бъдеш „десен“ не означава просто да не бъдеш „ляв“, защото дясното разбиране предполага да вярваш в силата на индивидуалността.

Звучи отвлечено, но при партии като тези и избиратели като техните, именно принципите и проблемът за дясната идентичност се оказват първата точка в дневния им ред. Искат да излязат от нея, но тя натрапчиво се връща. И докато не я разрешат честно и откровено, нито обединение е възможно, нито кой знае какъв успех поединично.

………………….

„Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Дясна идентичност, десни принципи, нови проекти

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top